Решение № 260065 от 19.10.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260065 19.10.2020 г. град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, на 23 септември 2020…………………………… година, в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

ЧЛЕНОВЕ: секретар…..

Катерина Маджова …………………………..…като разгледа докладвано от… съдията МИШОВА………………. гр. дело № 128 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Ж.И.Ж. от ***за присъждане на сума за обезщетение за причинени неимуществени вреди при ексцес по чл.226 във връзка с чл.282, ал.3 КЗ (отм.).

Ищецът твърди, че на 19.05.2007 г., около 18,30 ч., на път Н-55 Велико Търново - Гурково, в близост до с. Вонеща вода, водачът Х.Ю., при управление на товарен автомобил с peг. № 34UP9644, нарушил правилата за движение, като навлязъл в изцяло затворен за движение на МПС-та поради ремонт район, обозначен с ограничителни бариери, охрана и пътни знаци. В същото време в насрещното движение се движел лек автомобил „Лада Нива“ с peг. номер СТ 6435 АХ, управляван от ищеца Ж.Ж., който бил работник по ремонта и доставял строителни материали. Ищецът не очаквал появата на товарния автомобил, употребил спирачки, но настъпил сблъсък между двете МПС-та в лентата на товарния автомобил. Твърди, че виновният за произшествието турски водач притежавал валидна международна застраховка „Гражданска отговорност“, тип „Зелена карта“, сключена с турска застрахователна компания „Акса ояк сиго.

А.Ш.“, за периода 05.05.2007 г.- 05.05.2008 г., по която застраховка легитимиран да плати обезщетение за причинените вреди е ответното сдружение като представително Национално бюро по чл. 282, ал.3 от КЗ (отм.). Ищецът твърди, че в следствие с ПТП-то получил телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на таза вляво - раздробено счупване на лявата главулечна ямка. За обезщетяване на вредите предявил иск срещу ответника, по който било постановено влязло в сила решение по в.гр.д. № 1854/2009 г. на САС. Съдът приел, че е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на произшествието в размер на 50%. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е във връзка с болки и страдания от фрактура на таза, изразяваща се в раздробено счупване на лявата главулечна ямка. В решението си по делото Софийски апелативен съд е определил обезщетението и за неимуществени вреди от посттравматична коксартроза, която е прогноризал, че ще се появи в областта на увредената лява тазобедрена става. Делото не е имало за предмет увреждания и усложнения на други части от тялото на ищеца, различни от лявата тазобедрена става.

Ищецът твърди, че при извършени изследвания в началото на 2019 г. се установило, че е получил като усложнение от травмата: коксартроза на дясната седалищна кост, която не е била увредена пряко при катастрофата, но се е развила поради постоянно накуцващата походка, причинена от тежкото счупване на лявата седалищна кост и е в пряка връзка с травмата от катастрофата. Освен описаната коксартроза на дясната седалищна кост ищецът твърди, че е развил и двустранен сакроилеит 3-ти стадий. Така описаните усложнения представлявали ексцес, за който пострадалият не бил обезщетяван. Описаните усложнения причинявали на пострадалия постоянни и засилващи се болки, походката му ставала все по-трудна, прогнозата за възстановяване - негативна, наличният ексцес се усложнявал с течение на времето и щял причинява все по-големи болки и страдания. На 20.05.2019 г. било извършено рентгенологично изследване на коленните стави и на лявото му ходило. От същото се установило за първи път наличие на гонартроза в двете коленни стави 2-ра - 3-та степен, както и на артроза и остеопороза на лявото ходило. Така установените увреждания били в пряка връзка с травмите, получени при катастрофата и с продължителната изкривена походка на ищеца, вследствие на основните увреждания в областта на седалищната кост. И тези новоустановени увреждания представлявали ексцес, който е в пряка връзка с първичните травми, получени при ПТП, причиняват постоянни болки и затруднение на походката на пострадалия, като прогнозата за тях е негативна.

Ищецът твърди, че не е обезщетяван за новоустановените увреждания, тъй като ответникът отказал. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от гореописания ексцес в размер на 30 000 лв., като отчита признато съпричиняване от негова страна в размер на на 50%.

Ответникът Сдружение „Н.б.на б.а.з.“ не оспорва, че на 19.05.2007 г. на път П-55 гр. Велико Търново - Гурково, при км 22.4, до с. Вонеща вода, общ. Велико Търново, на път, затворен за движение поради ремонт, е настъпило ПТП между товарен автомобил - влекач Рено с турски peг. № 34UP9644 и прикачено към него полуремарке Фрауф с турски peг. № 34UK712 и лекотоварен автомобил Лада Нива с per. № СТ6435 АХ, управляван от Ж.И.Ж., в резултат на което ищецът е получил телесни увреждания. Не оспорва, че с влязло в сила на 23.02.2010 г. решение по възз. гр. дело № 1854/2009 г. по описа на Софийски апелативен съд бил осъден да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска, след приспадане на прието от съда 50% съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди, че на 13.05.2019 г. ищецът подал извънсъдебна претенция за обезщетение на търпени неимуществени вреди от усложнение от получените при ПТП от 19.05.2007 г. травми - коксартроза на дясната седалищна кост и двустранен сакроилеит (3-ти стадий), в размер на 40 000 лева. На 28.05.2019 г. била подадена и последваща претенция. Общо ищецът е претендирал 60 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, понесени от него във връзка с всички увреждания. Ответникът твърди, че е отказал да уважи новозаявените претенции на ищеца. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдените увреждания на здравето на ищеца, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между получените от него при ПТП от 19.05.2007 г. травми и описаното в настоящата искова молба здравословно състояние. Оспорва и твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца от началото на 2019 г. в сравнение със състоянието му към постановяване на решението по предходното дело. Твърди, че не е налице твърденият от ищеца ексцес. При условията на евентуалност твърди, че описаните в исковата молба болестни състояния на ищеца са били предвидени и съобразени при определяне на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди, а част от тях дори са били проявени към онзи момент. Заявеното влошаване на здравословното състояние на лицето от началото на 2019 г. не се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Не са налице качествено нови неимуществени вреди, търпени от пострадалото лице, в сравнение с вредите при първоначалното му обезщетяване. Евентуално, тези нови увреждания и усложнения на старите увреждания са били предвидими към момента на постановяване на решението по предходното дело, поради което не могат да бъдат квалифицирани като ексцес. Предявява възражение за погасяване по давност на претендиралото по настоящото дело вземане за обезщетение на неимуществени вреди, както по отношение на твърдените усложнения от първоначалните травми, така и по отношение на новозаявените увреждания. Предявява възражение за допринасяне на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 50%. оспорва обема на твърдените неимуществени вреди, както и техния размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и приложимия закон, намери за установено следното:

По делото не е спорно, че на 19.05.2007 г., около 18,30 ч., на път Н-55 Велико Търново - Гурково, в близост до с. Вонеща вода, турският гражданин Х.Ю., при управление на товарен автомобил с peг. № 34UP9644, нарушил правилата за движение, като навлязъл в изцяло затворен за движение на МПС-та поради ремонт район. В същото време в насрещното движение се движел лек автомобил „Лада Нива“ с peг. номер СТ 6435 АХ, управляван от ищеца Ж.Ж., който бил работник по ремонта и доставял строителни материали. Между двата автомобила настъпил сблъск, при който ищецът получил раздробено счупване на лявата главулечна ямка. Турският водач притежавал валидна международна застраховка „Гражданска отговорност“ - „Зелена карта“, сключена с турска застрахователна компания „Акса ояк сиго.

А.Ш.“, за периода 05.05.2007 г.- 05.05.2008 г. С решение № 14 от 05.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1854/2009 г. по описа на Апелативен съд – София, на ищеца е присъдено обезщетение за претърпените при ПТП неимуществени вреди, което на основание чл.226 във връзка с чл.282, ал.3 КЗ (отм.) е следвало да бъде заплатено от Сдружение „Н.б.на б.а.з.“. По това дело е прието, че при ПТП ищецът е получил счупване на таза, изразяващо се в раздробено счупване на лявата главулечна ямка.

Прието е, че при него са настъпили усложнения, изразяващи се във фрактурна болест на Зудек и постравматична коксартроза, както и неврологични проблеми – аксонална увреда. Прието е, че ищецът се движи с накуцване вляво и има незначителен намален обем на отвеждането на крака. Прието е и това, че поради извършените от ищеца нарушения на правилата за движение, е налице съпричиняване от негова страна в рамките на ½. Експертизата по това дело е била изготвена въз основа на медицински документи – епикриза от ОТО – В. Търново по ИЗ № 6187/19.05.2007 г.; епикриза от МБАЛ Плевен по ИЗ № 18044/28.05.2007 г.; епикриза от НО Казанлък по ИЗ № 6233 от 26.06.2008 г. вв връзка с лечение на лумбосакралния плексус; епикриза от Павел баня по ИЗ № 5758/27.07.2008 г. за рехабилитация на увреждането на лумбосакралния прексус; рентгенограма от 26.02.2009 г. на лявата тазова половина и рентгенограма от същата дата на лявото стъпало, както и извършен преглед на ищеца на 13.03.2009 г. Към датата на прегледа ищецът се е оплаквал от болки в лявата тазобедрена става и крака, особено стъпалото и е накуцвал с левия крак.

От заключението на назначената пред настоящата инстанция съдебномедицинска експертиза се установява, че при ПТП, станало на 19.05.2007 г., ищецът е получил счупване на таза, изразяващо се в раздробено счупване на лявата главулечна ямка, както и счупване на І-ІІ-ІІІ метатарзална кост на лявото ходило. При извършения на 08.03.2020 г. преглед вещото лице д-р М.С. е констатирал, че походката на ищеца е леко поклащаща се наляво, който дисбаланс се причинява от аксоналната увреда на н. фибуларис син. Изследванията на движенията на двете тазобедрени стави показва: на дясната тазобедрена става флексия 120-130 гр при норма 125; екстензия

– 15 гр при норма 15 гр; абдукция – 25 гр при норма 45 гр; аддукция – 10 гр при норма 15 гр; външна ротация – 25 гр. при норма 45 гр и вътрешна ротация – 10 гр. при норма 45 гр. За лявата тазобедрена става е констатирана флексия 125 гр - норма; екстензия – 10 гр; абдукция – 30 гр; аддукция – 5 гр; външна ротация – 20 гр. и вътрешна ротация – 0 гр. при норма 45 гр. Движенята в двете коленни стави са идентични, като флексията е 135 гр. (норма), а екстензията е 0 гр (норма). Движенията в левия глезен са: дорзална флексия – 0 гр при норма 20 гр; плантарна флексия – 20 гр при норма 40 гр. Гръбначният стълб в поясния отдел демонстрира сколиозна деформация с хлътване на ляво и конвекситет (изпъкналост) на дясно. В поясния отдел паравертебралната мускулатура от лявата страна на гръбначния стълб е в повишен тонус и палпаторно болезнена. Вещото лице дава заключение, че при присъждане на обезщетението по в.гр.д. № 1854/2009 г. на САС е взета предвид посттравматичната коксартроза, която е прогнозирано, че ще се появи в областта на увредената лява тазобедрена става. Към момента на изготвяне на експертизата по делото на САС ищецът е бил в т. нар. светъл период, когато болката е била по-слаба, придвижвал се е с леко накуцване без помощни средства.

Тогава е констатирано и настъпилото усложнение към тогавашния момент, познато като Зудекова атрофия. Тя (Зудековата атрофия) и петнистата остеопороза на ходилото се обяснява с травмата на лявото ходило.