Решение № 8510 от 25.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8510 гр. ., 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Я.М.Ф. при участието на секретаря С.А.Р. като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело .0211110157827 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „.“ ЗАД против „.“ АД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 220,25 лева, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявление по чл. 410 ГПК на 23.04.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща непогасена част о т регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2166,68 лева и ликвидационни разходи в размер на 15 лева за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.02.2016 г. в гр. ., на бул. „.“ – северно платно по посока на ул. „.“, между лек автомобил с марка „.“, с рег. № . и лек автомобил „. .“, с рег. № ., както и сумата в размер на 67,12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 23.04.2018 г. до 22.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 28.05.2021 г. по ч. гр. д. № 23537/202 1 г. по описа на СРС, 30 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е искане сторените от ищцовото дружество съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.02.2016 г. в гр. . настъпило пътнотранспортно произшествие между гореописаните два автомобила, за което бил съставен Протокол за пътно-транспортно произшествие от органите на . № ./14.02.2016 г., съгласно който вина за реализиране на инцидента носи водача на лек автомобил „. .“.

Процесуалният представител на ищеца поддържа, че между дружеството и водача на увредения автомобил към момента на инцидента съществувало правоотношение по Договор за застраховка „Каско“, поради което било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2166,68 лева и били сторени ликвидационни разходи в размер на 15 лева . В подадения отговор са изложени твърдения, че с изплащане на застрахователно обезщетение „.“ ЗАД се е суброгирало в правата на застрахования срещу ответното дружество, което е било в правоотношение с виновния за настъпването на пътния инцидент водач по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което има регресно вземане към него за заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи. В исковата молба за изложени твърдения, че ищецът отправил до ответника покана за заплащане на дължимата сума, като ответното дружество с извършени на 06.10.2016 г. и 1

02.03.2021 г. плащания частично погасило претенцията, като изплатило сумата общо в размер на 1942,17 лева, като дължимият от „.“ АД остатък по щетата възлиза на 220,25 лева.

Процесуалният представител на ищеца поддържа, че ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за периода от 23.04.2018 г. до 22.04.2021 г., т.е. за период от три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове. С подадения отговор не са оспорени наведените от ищеца твърдения за датата и място на настъпване на пътния инцидент, наличието на застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между „.“ АД и водача на лек автомобил „. .“, с рег. № ., както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2166,68 лева, както и по отношение на размера на сторените ликвидационни разноски. Процесуалният представител на страната поддържа, че с извършване на извънсъдебно плащане в размер на 1942,17 лева регресната претенция е изцяло погасена, като изрично оспорва претендираната в настоящото производство разлика да отговаря на стойността на причинените на лек автомобил с марка „.“, с рег. № . вреди. В контекста на наведеното възражение се сочи, че претендираната сума не отговаря на действителните стойности на единица труд към датата на настъпване на събитието, като определеното от ищеца обезщетение надхвърля средните пазарни стойности на труд и части за подмяна. Направено е искане сторените съдебни разноски в производството да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка, поради което встъпил в правата на увреденото лице против носещият договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите факти е в тежест на ищеца.

2

Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размера на обезщетението.

Предвид становището на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК , като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва са отделени следните обстоятелства: че на 14.02.2016 г. в гр. ., на бул. „.“ – северно платно по посока на ул. „.“, между лек автомобил с марка „.“, с рег. № . и лек автомобил „. .“, с рег. № . е възникнало пътно-транпортно произшествие, за което е съставен Протокол за пътно-транспортно произшествие от органите на . № ./14.02.2016 г. по вина на водача на лек автомобил „. .“, който бил във валидно облигационно правоотношение с ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че на 17.06.2016 г. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за отстраняване на получените вследствие на пътния инцидент щети в размер на 2166,68 лева и направил ликвидационни разноски в размер на 15 лева, както и че ответникът погасил преди повдигане на спора пред съда сумата в размер общо на 1942,17 лева.

Спорният по делото въпрос е какъв е размера на вредите, причинени на застрахования при ищеца лек автомобил, възникнали вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, респ. в какъв размер в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника. Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Като писмено доказателство по делото е представена фактура №

0042017649/26.05.2016 г., издадена от „.“ ЕООД, за сумата в размер на 2166,68 лева за отстраняване на повреди на застрахования при ищеца автомобил, за които не се спори между страните, че са в пряка причинно-следствена връзка от процесния пътен инцидент.

По искане на ищеца е допуснато изслушване на автотехническа експертиза, вещото лице по която даде отговор относно размера на средствата, необходими за отстраняване на повредите по застрахования при ищеца автомобил по средни пазарни цени. От приетото по делото заключение, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил към датата на събитието, изчислена на база средни пазарни цени, възлиза на сумата в размер на 1994, 90 лева съгласно изготвена от вещото лице рекапитулация по пера части и труд.

Съгласно формираната практика на въззивната инстанция намерила израз в Решение .67127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение .65202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума.

3

Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг. В случая, следва да се даде отговор на въпроса дали застрахователят, отговарящ по регресна претенция на застрахователя, заплатил обезщетение по силата на доброволната имуществена застраховка, е отговорен да заплати обезщетение по цени на официалния за съответната марка сервиз и в кои случаи.

При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.