Определение № 291 от 03.02.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. София , 01.02.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20211000500091 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Главстройремонт“ЕООД срещу Определение от 30.11.2020г. по гр.д.№ 4490/2019г. на СГС, ГО, 27с-в, с което се връща исковата молба и се прекратява производството по делото, като недопустимо.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно по съображения изложени в частната жалба, поради което моли въззивният съд да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „Главстройремонт“ЕООД срещу Н. Н. Н., с която са предявени следните искове: иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД за обявяване на нищожността на Допълнително споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г., поради липсата на основание, а в условията на евентуалност - иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за обявяване на нищожността на клаузата за неустойка по чл.3 от Допълнително споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г., поради противоречие с добрите нрави. В последващи уточняващи молби ищецът е посочил, че е предявил и иск с правно основание чл.124 ал.4 изр.1 от ГПК, предвид направеното от него оспорване на посочената в споразумението дата, като твърди, че споразумението е от 16.11.2016г., а не както е записано в него.

1

За да постанови обжалваното определение с което е прекратил производството по делото като недопустимо първостепенният съд се е мотивирал, че вземайки предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и уточненията към нея, както и наличието на служебно събрани доказателства за предмета на образувано друго дело в СГС, по което страни са тези по настоящото дело, макар в различно процесуално качество, както и че същото има за предмет искови претенции във връзка със същото Допълнително споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г., е намерил, че за ищеца „Главстройремонт“ЕООД липсвал правен интерес от предявяване на исковете, за разглеждането на които е образувано настоящото дело.

Мотивирал се е също така, че за ищеца е имало възможност по повод упражняване на правозащитните си възражения срещу предявения от него осъдителен иск по гр.д. № 2525/2017г. на СГС да оспори валидността на неустоечната клауза, произтичаща от Допълнителното споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г., респ. дори и да не е упражнил това си възражение навреме в отговора на исковата молба, тъй като се касаело за приложението на императивна норма, по този въпрос съдът разглеждащ спора следвало и служебно да се произнесе по въпроса дали допълнителното споразумение или отделни клаузи от него са сключени в нарушение на добрите нрави.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното определение , поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи и възражения повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в производството пред първостепенния съд, на които в обжалваното определение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:

Отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал.1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения – антиципира се отвода за пресъдено нещо. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни – противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, а обективен при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца.

Обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува.

Липсва обективен идентитет, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело, какъвто е именно и настоящия случай. Ето защо и в този случай основателно би следвало да се постави и въпроса за наличието на условие за спиране на обусловеното дело на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.

2

В настоящия случай правилни са изводите на първостепенния съд, че възможността ищецът по настоящото дело да оспори валидността на Допълнителното споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г. е имал още с отговора на исковата молба по гр.дело № 2525/2017г. на СГС, I-16 състав, образувано преди настоящото дело, тъй като по същото дружеството се явява ответник, разполагащ с правото да релевира възраженията си за нищожност на допълнителното споразумение или на неустоечната клауза по него. Дори да е пропуснал срока да го стори, доколкото нищожността на договора е най-тежката гражданскоправна санкция, а основанията за нищожност обслужват публичен интерес и са уредени в императивни правни норми, съдът е длъжен да следи служебно за наличието на основание за нищожност на договора, вкл. за това дали договора или някои от клаузите в него не са сключени в нарушение на добрите нрави.

Правилно съдът се е позовал и на съществуващата съдебна практика- конкретно на решение № 378/28.07.2010г., постановено по гр.дело № 148/2009г. на ВКС, IV г.о., съгласно което при предявен иск, вземането по който произтича от материално правоотношение/ в настоящия случая това е образуваното преди настоящото гр.дело № 2527/2017г., което е с предмет осъдителната искова претенция на ответника, произтичаща от същото допълнително споразумение/, решението по това дело ще се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на съществуването на материалното правоотношение и неговата действителност/което оспорване пък е предмет на настоящото производство/, тъй като същото е включено в предмета на делото. Поради горното, дори да липсва изричен диспозитив, установяващ неговата действителност, решението се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на съществуването на това правоотношение.

Предвид изложеното по-горе и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30.11.2020г. по гр.д.№ 4490/2019г. на СГС, ГО, 27с-в, с което се връща исковата молба и се прекратява като недопустимо производството по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4