Решение № 260073 от 25.02.2022, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№

260073/25.2.2022г.. гр.

П., 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД П., II състав, в публичното заседание на 26 януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 6155 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Т.В.П. срещу И.Д.С., с която се претендира заплащането на суми, платени от ищцата във връзка с предварителен договор за замяна на недвижими имоти, като окончателен такъв не бил сключен – 10 000 лв., представляваща изравняване на стойността на имотите, предмет на замяната, сумата от 500 лева – дадена като изравняване на стойността на имотите, предмет на замяната и платена като хонорар на упълномощения от И.С. адв. Б.Б., сумата 1520,84 лв. – заплатена от ищцата ел.енергия за имота, както и сумата от 20 000 лв. – неустойка, уговорена в сключения предварителен договор.

Ищецът твърди, че на 19.03.2020 г. между страните бил сключен предварителен договор за замяна на недвижими имоти, по силата на който ответникът се задължил да прехвърли на ищцата *** * ***, находящ се в землището на с. К., обл. П. с площ 128 кв.м. , и ***с площ 435 кв.м., ведно с построената в него сграда, срещу задължението на ищцата да прехвърли на ответника притежаваните от нея идеални части върху апартамент № 26, находящ се в гр. С.. По силата на чл. 2 от предварителния договор владението на недвижимите имоти, собственост на ответника, се предало на ищцата в деня на сключване на същия.

Страните уговорили също така, че ищцата дължи на ответника сумата от общо 15 000 лв. за изравняване стойността на имотите, предмет на замяната – 10 000 лв. от които били платени авансово при сключване на предварителния договор. Като част от остатъка от 5000 лв., които също следвало да бъдат платени за уравняване на стойностите в деня на изповядване на окончателна сделка, ищцата предварително заплатила и 500 лв., които били отнесени към представляващия ответника адв. Б.Б., за осъществените от него правни услуги.

Същевременно поддържа, че след предаване на владението електрическото захранване към имота било прекратено поради старите неплатени задължения на ответника, поради което страните постигнали устна договорка ищцата да заплати старите задължения на ответника към ЧЕЗ – в размер на 1520,84 лв., които ищцата твърди, че е платила.

Окончателен договор не бил сключен, като ищцата научила, че притежаваните от ответника имоти, предмет на предварителния договор за замяна, междувременно се предлагали на трети лица.

С исковата молба и с уточняваща молба от 12.11.2021 г. ищцата посочва, че предварителният договор е развален чрез съдебното изявление в исковата молба, поради виновното неизпълнение на задълженията на ответника – невярното поддържане, че същият е единствен собственик на имота и че имотът не е обременен с вещни тежести, съответно е невъзможно и безпредметно сключването на окончателен договор. Поддържа също, че поради виновно неизпълнение ответникът дължи и неустойка в размер на 20 000 лв., уговорена в чл. 10 от Предварителния договор, доколкото не е изпълнил задължението по чл. 6, ал. 1 от Договора и върху имота е имало вещни права и облигационни тежести в полза на трети лица.

При изложените твърдения се иска осъждане на ответника за заплащане на посочените в исковата молба суми. Оттеглени са претенциите по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и за заплащане на разходи за охрана на имота, като производството в тази част е прекратено. Претендират се разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за допустимост и частична неоснователност на претенциите. Твърди, че ищцата се е самонастанила в имота и е платила задълженията за електрическа енергия, за да може да живее в същия. Счита, че неустойката е недължима, тъй като срокът на действие на договора е изтекъл и същият бил прекратен. Поддържа, че неговият адвокат – Б.Б., го е запознал с ищцата и дъщеря й, като постигнали устна уговорка да сключат предварителен договор за замяна на имотите. Отишъл да види апартамента в гр. С., но не бил допуснат до същия, тъй като по думи на дъщерята на ищцата в имота имало наематели. През това време дъщерята на ответницата се настанила в собствения на ответника имот, сключила договор за охранителна фирма, платила тока му и му изхвърлила багажа, което принудило ответника да влезе в дома си чрез полиция. Адвокат Б. го уведомил, че след като са минали два месеца от подписването на договора, същият е „невалиден“ и ищецът заминал за чужбина, като през това време адвокатът се снабдявал с документи по повод изповядване на сделката.

С писмения отговор, депозиран от назначения на ответника процесуален представител, твърденията в исковата молба са оспорени като недоказани. Изразява се становище, че не е установено ответникът да е неизправна страна по договора.

При липсата на виновно неизпълнение се оспорва и дължимостта на сумата за неустойка. Твърди се, че след като владението на имота е било предадено, разходите за консумативи били за сметка на ищцата, която фактически обитавала имота.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 10000 лева, дадена от Т.П. за изравняване стойността на имотите, които ще бъдат прехвърлени с окончателния договор за замяна, по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 500 лв., дадена за изравняване на стойността на имотите, предмет на замяната, и платена като хонорар на адв. Б.Б., по чл. 74 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1520,84 лева – заплатена от ищцата ел. енергия, като стари задължения, начислени по партида на ответника, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение, съгласно чл. 10 от Предварителния договор.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗЗД.

Институтът на неоснователното обогатяване в гражданското право включва искове за връщане на получено без основание, на отпаднало основание или неосъществено основание, което предполага, че между страните е имало разменена имуществена престация. В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава, според които на връщане подлежи полученото при начална липса на основание, полученото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено, както и даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила. Когато не са налице елементите на някои от тези три фактически състава и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имущество на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В процесния случай възникването на спорното се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца;

2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е станало с оглед бъдещо основание, което не е било осъществено.

Видно от представения предварителен договор за замяна на недвижими имоти от 19.03.2020 г., сключен между И.Д.С. и Т.В.П., страните са се задължили да сключат окончателен договор, по силата на който И.С. да прехвърли на Т.П. собствеността върху *** * ***, находящ се в землището на с. К. с площ 128 кв.м. и парцел № 634 с площ 735 кв.м., ведно с построената в него сграда, срещу задължението на Т.П. да прехвърли на И.С. притежаваните от нея идеални части на съсобствен недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С., подробно описан в предварителния договор. По силата на предварителния договор владението върху имотите, собственост на И.С., е било предадено на Т.П. на същата дата.

За изравняване стойността на имуществата, предмет на замяната, в чл. 3, вр. чл. 7 от Договора е предвидено задължение за Т.П. да доплати сумата от 10 000 лв. в деня на подписване на предварителния договор, като същият служи и като разписка за предаването на сумата, както и още 5000 лв., платими при нотариалното изповядване на окончателната сделка. Извънсъдебното признание на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото - арг. 175 ГПК. Соченото съдържание на клаузата на чл. 3 и чл. 7 от договора, както и предаването на паричната сума се подкрепя еднопосочно и от показанията на свид. В.П.Н., кредитирани от настоящия състав по реда на чл. 172 ГПК като последователни, логични и съответстващи на останалите писмени материали по делото. Същевременно обстоятелството, че сумата от 10 000 лв. реално е предадена на И.С. се признава изрично и от последния лично в о.с.з. на 17.11.2021 г. – л. 108.

В процесния случай от писмените доказателства – предварителен договор, имащ характера на разписка и съдържащ извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, както и от съдебното признание от страна на ответника, че реално е получил сумата от 10000 лв., представляваща изравняване на стойността на имотите, предмет на замяната, еднопосочно бе установено, че същата е излязла от имуществения комплекс на ищцата и е постъпила в имуществената сфера на ответника. Съгласно разпределената на страните доказателствена тежест, ответникът следва да установи в процеса основанието, на което е станало разместването на имуществени блага (сключването на окончателен договор). В процесния случай се установи, че основанието, във връзка с което е платена сумата от 10 000 лв. за изравняване на имотите – сключване на окончателен договор, не се е осъществило в обективната действителност.

Доколкото не се е осъществило основанието, на което сумата от 10000 лв. е постъпила в патримониума на ответника, същият дължи нейното връщане, поради което искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в цялост.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно чл. 59 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, т. е. държи се връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването .

Законът не изисква наличието на причинна връзка между обогатяването и обедняването, а наличието на общност на факти. В този смисъл се тълкува разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД и в ППВС№ 1/1979 г. като част от фактическия състав съдържащ се в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, т.е. касаещ основателността на иска, съществува изискването обеднилото се лице да няма друг иск за защита на своето имуществено право.

Видно от представената разписка от 19.03.2020 г., трето за спора лице - Б.Е.Б., е удостоверил, че на посочената дата е получил сумата от 500 лв. от Т.В.П. в качеството му на адвокат на И.Д.С. за проверка на документи по предварителния договор. В разписката е отразено, че сумата ще бъде приспадната от доплащането по предварителния договор. Същевременно, от съдържанието на предварителния договор – чл. 3, както и от показанията на свид.

Николова, изяснено бе, страните по предварителния договор за замяна са уговорили доплащане от страна на Т.П. на суми в общ размер 15 000 лв. – 10 000 лв. от които платими в деня на сключване на предварителния договор, а 5000 лв. – при сключване на окончателен договор за замяна.

Разпитана в с.з., свид. В.Н.– дъщеря на ищцата, изяснява, че при подписване на предварителния договор освен предадената сума за изравняване стойността на имотите в размер на 10 000 лв., по молба на ответника С. ищцата П. дала на неговия адвокат – Б.Б., и сумата от 500 лв. – възнаграждение от името на доверителя му С., за което адвокатът издал разписка, която следвало да бъде приспадната от остатъчната сума за изравняване на имотите.