Решение № 154 от 23.05.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Нови пазар, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря Галина Ал. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20243620101358 по описа за 2024 година

Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК искове.

Настоящото производство е стартирано по предявена искова молба, с са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал.1 от ГПК от „Кредит Асист” ЕООД срещу ответника Б. Ш. И., от с. Р., за установяване съществуването на вземанията по издадена Заповед за изпълнение №*** от ***г., по ч.гр.д. № *** г. на НПРС, срещу ответника, както следва:

1.

Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 7 823,09 лева – остатъчна главница по Договор за лизинг № *** от ***г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда (***г.);

2.

Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 4080,99 лева – договорна лихва за периода от: ***г. до ***г.;

3.

Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 1870,67 лева – лихва за забава за периода от: ***г. до ***г.;

4.

Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 909,77 лева – неплатени застраховки, за периода от: ***г. до ***г.;

5.

Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 20,01 лева – неплатена глоба от КАТ, за периода: от ***г. до ***г.;

1

6.

Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 1200 лева – неплатена такса за прибиране на автомобил, за периода от: ***г. до ***г.;

7.

Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 374 лева – неплатени разноски за уведомяване, за периода от: ***г. до ***г.

Предявени са общо 7 бр. установителни иска по чл. 415 ГПК.

Исковете са предявени спрямо ответника, който е редовно и лично уведомен за издадената заповед за изпълнение, като в едномесечния срок по чл. 412, т. 8 от ГПК, същият е подал възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК. Във възражението е записано, че длъжникът бил платил общо 30000 лева по договора за лизинг. Съдът е дал указания на заявителя „Кредит Асист” ЕООД, че може да предяви иск за вземането си, тъй като длъжникът е възразил срещу вземането в законоустановения срок.

Ищецът „Кредит Асист” ЕООД, в исковата си молба, сочи, че между него и Б.

Ш. И. е бил сключен Договор за лизинг № *** от ***г., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да придобие лизинговата вещ – лек автомобил „***“, модел „***“, с рама № ***, с peг. № ***, за сумата от 21 500 лева и да предостави същата за временно възмездно ползване на ответника, до изтичане на срока на договора за лизинг. „Кредит Асист” ЕООД изпълнило задължението си и лизинговата вещ е била предадена на Б. Ш. И. от лизингодателя „Кредит Асист“ ЕООД на ***г. Срокът на договора за лизинг е 24 месеца, считано от датата на приемане на лизинговата вещ.

Лизинговата вещ е била придобита от лизингодателя на ***г., а сумата на финансиране, в размер на 21 500 лева, е усвоена със заплащането на пълната цена за придобиване на лизинговата вещ от Лизингодателя на доставчика, което е станало на ***г.

Ищецът сочи, че в погасителния план, неразделна част от договора за финансов лизинг, подробно били обособени: датата на всяка вноска, както и размерът на всяка вноска за главица и лихва, изразено в евро и за левове. Б. Ш. И. следвало да заплаща лизинговите вноски по банков път. В Договора бил уговорен фиксиран ГЛП в размер на 30% , за времето на ползване на предоставения лизинг, който лизингополучателят дължи на дружеството, а уговореният ГПР е в размер на 31,31 %. С подписването на договора, ответникът изрично е заявил, че желае да сключи доброволни застраховка „Автокаско“ през целия срок на Договора за лизинг. В чл. 5 от Договора, Лизингополучателят се задължава, за своя сметка, но в полза на Лизингодателя, да поддържа през цялото време на действие на договора имуществена застраховка „Автокаско“, покриваща пълната действителна стойност на Лизинговата вещ, както и застраховка „Гражданска отговорност“.

В исковата молба се сочи, че съгласно уговореното в чл. 1, ал. 8 от Договора за лизинг, е съставен приемо-предавателен протокол от ***г., представляващ Приложение 2

Б, към Договор за лизинг №***/***г., като с подписването му, лизингополучателят потвърждава, че лекият автомобил, напълно отговаря, на нуждите и изискванията му и приема лизинговата вещ. Лизинговата вещ била приета без никакви отклонения или недостатъци и отговаря на всички изисквания на лизингополучателя.

Съгласно чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 8, ал. 1 от договора, във всеки случай на неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, лизингодателят има право на обезщетение за забава в размер на 10 % (десет процента) на годишна база върху забавената сума. За периода от ***г. до ***г., обезщетението за забава е в размер на 1 870,67 лв.

В исковата молба е записано, че с подписването на договора, ответникът изрично бил заявил, че желае да сключи доброволно застраховка „Автокаско“ през целия срок на Договора за лизинг. В чл. 5 от Договора било уговорено, че лизингополучателят се задължава, за своя сметка, но в полза на лизингодателя, да поддържа през цялото време на действие на договора имуществена застраховка – „Автокаско“, покриваща пълната действителна стойност на лизинговата вещ, както и застраховка „Гражданска отговорност“. Според уговореното в чл. 5, ал. 5 с подписване на договора, лизингополучателят упълномощил и овластил лизингодателя за целия срок на договора, да заплаща от името и за сметка на лизингополучателя застрахователни премии по първоначални или подновени застрахователни полици.

Ищецът сочи, че към момента на подаване на исковата молба – незаплатените от кредитополучателя застраховки, за периода от ***г. до ***. са в общ размер на 909,77 лв.

Ищецът твърди, че с покана-уведомление, връчена на ***г. на ответника, чрез ЧСИ Д.З., с per. №*** при КЧСИ, същият бил уведомен за предсрочно прекратяване на Договора за лизинг, поради неизпълнение на договорни задължения. Поканата била получена от С.М.М., майка на лизингополучателя. Ответникът бил поканен да заплати незаплатените до момента на прекратяването на Договора суми. В предоставения му 14-дневен срок от получаване на поканата ответникът не бил заплатил дължимите суми. Изтъква, че за връчване на поканата за доброволно изпълнение от страна на „Кредит Асист“ ООД били направени разноски в общ размер на 374 лв. Разноските за връчване и изготвяне на поканата били дължими от лизингополучателя, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Договор за лизинг №***/***г. и чл. 309а, ал. 1 от Търговския закон.

Ищецът твърди, че на 22.05.2023г., ищцовото дружество е заплатило Глоба от КАТ, която е наложена на ответника Б. Ш. И., за извършено от него нарушение на закона за движение по пътищата, в размер на 20,01 лв.

Ищецът посочва още, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна на лизингополучателя, ответник по настоящото производство, били натрупани редица разноски и задължения – по уведомяване на същия за прекратяване действието 3 на Договор за лизинг 968/***г., на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от същия, както и по възстановяване владението на лизинговата вещ, в полза на лизингодателя – ищец, в размер на 1200 лева, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ищецът твърди, че към датата на прекратяване на договора за лизинг, ответникът е имал неплатени задължения с настъпил падеж в общ размер на 7 823,09 лева – представляващи остатъчна главница по Договора, подробно описани в исковата молба, както и непогасена договорна лихва, начислена по неплатените лизингови вноски с настъпил падеж, в общ размер на 4080,99 лева.

Ищецът твърди, че към датата на подаване на заявлението длъжникът не е погасил описаните задължения.

Тъй като описаните задължения не са погасени в съответните срокове от страна на ищеца било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на основание, на което е образувано ч.гр.д. № ***г., на Районен съд гр. Н., по което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, връчена му лично. По делото е входирано възражение, от длъжника Б. Ш. И., във връзка с което съдът е дал указания за предявяване на установителен иск съгласно чл. 415, ал. 4, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с Определение № ***г., по ч.гр.д. ***г. по описа на PC Н., получено от заявителя на ***г.

Предвид на горното, ищецът, моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника – съществуването на всяко от присъдените по заповедта вземания. Претендират се разноски, направени в заповедното и в настоящото производство.

От ответната страна Б. Ш. И., в законоустановения срок, е постъпил писмен отговор по иска.

Ответникът твърди, че искът е процесуално допустим, но разгледан по същество е напълно неоснователен.

Ответникът сочи, че Договор за лизинг № *** от ***г. е изцяло нищожен и като такъв сключен с неравноправни клаузи, то същият се явява противен на закона и на добрите нрави и в нарушение на добрите нрави. Ответникът твърди, че има множество неравноправни клаузи по Договора, като например лихвеният процент по главницата, размерът на ГЛП, на ГПР, таксата по управление на кредита. Ответникът твърди, че по лизинговата вещ е бил налице скрит недостатък, който същият следвало да отстрани за своя сметка. Ответникът сочи, че за наличието на скрити недостатъци – лизингодателят е знаел, но е скрил това, което представлявало договорно нарушение от страна на последния. Неравноправни били клаузите, според които цялата отговорност при погиване или повреждане на вещта била в тежест на лизингополучателя.

4

Ответникът твърди, че бил изпратил до ищеца (лизингодател по процесния Договор) писмено изявление, за това, че прекратява договора едностранно, поради неизпълнение на договорни задължения – от страна на ищеца лизингодател.

В Договор не било уговорено кога и по какъв начин щяла да се прехвърли собствеността на лизинговата вещ. По този начин клиентът се лишавал и от възможността да стане собственик.

С оглед на гореизложеното, ответникът счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като абсолютно недействителни и договора да бъде обявен за нищожен. Претендират се разноски, направени в настоящото производство.

По делото са били насрочени три открити заседания, като в първото, насрочено за ***г. не е даден ход на делото, по смисъла на чл. 142, ал. 2 от ГПК. Проведено е първо заседание на ***г., в което проекто-докладът по делото е приет за окончателен, било е изслушано ВЛ, по допусната съдебно-счетоводна експертиза, като в резултат – заключението на ВЛ е било прието по делото, обсъдени са представените от страните доказателства и доказателствени искания. В първото проведено заседание, страните не са се явили, а са изпратили молби, съдържащи и становища по ход на делото. Делото е било отложено и насрочено за ***г., тъй като на ответната страна са дадени указания, във връзка с направени док. искания, които не са били изпълнени, съотв. съдът не е допуснал исканията, а делото е обявено за решаване. В съдебното заседание се е явил упълномощен пр. представител на ответника – адв. П.Н., от *АК, оспорва изцяло исковете, поддържа изцяло ОИМ, с възраженията наведени по него, оспорва и действителността на договора за лизинг, направено е искане за присъждане на разноски, извън посоченото в ОИМ – твърди, че ответникът бил платил сумата в общ размер на 10000 лева по процесния договор за лизинг, но в офиса на друг търговец „***“. Във второто съдебно заседание – ищецът не се е явил, не е изпратил и представител, изпратил е молба-становище по ход на делото и по същество, като препраща и към предходно представено становище, с които поддържа иска, оспорва възраженията на ответника за недействителност на процесния договор, представен е и списък с разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: