Определение № 1207 от 03.08.2026, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1207 гр. Благоевград, 03.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210100422 по описа за 2025 година

Производството по настоящото гр.д.№422/2025г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по искова молба на З. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр.Б, чрез адвокат В. Г., против „В с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищцата З. Б. А. не дължи на ответника „В сумата от 2 000 лв. по Договор за кредит №5774930 от 18.01.2022г.

От извършена справка в Търговския регистър се установява, че ответникът „В... е заличен търговец, считано от 12.04.2023г. Негов правоприемник е дружеството „В...

При тези данни, съдът намира, че следва да прекрати производството по делото поради недопустимост на същото, по следните съображения:

Установява се, че настоящото исково производство е образувано на 20.02.2025г. срещу юридическо лице, което към тази дата е прекратено.

Страни в процеса могат да бъдат само процесуално правоспособни физически и юридически лица. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки, които следва да бъдат налице от момента на предявяване на иска до приключване на делото и за които съдът е длъжен да следи служебно. За юридическите лица правоспособността е налице от възникването им до момента на тяхното прекратяване и/или заличаване от търговския регистър.

Предявяването на иск срещу юридическо лице, което към момента на постъпване на исковата молба в съда вече е заличено, изключва възникването на валидно процесуално правоотношение.

Това от своя страна обуславя невъзможност посочения в исковата молба ответник да бъде заместен от своите правоприемници, съгласно чл.227 от ГПК, тъй като процесуалното правоприемство предполага търговецът да е заличен в хода на процеса, т.е. при наличието на валидно учредено с нея процесуално правоотношение.

В разглежданата хипотеза съдът не може служебно да конституира правоприемника на заличения преди предявяване на иска ответник, но ищецът 1 може да насочи иска си срещу него при условията на чл.228, ал.3 от ГПК, като в този случай искът ще се смята предявен от деня, когато e постъпила в съда исковата молба срещу тях.

В настоящия случай съдът неправилно е приложил нормата на чл.227 от ГПК и е допуснал разглеждане на делото с участието на правоприемника, който е подал отговора на исковата молба, конституирайки го служебно с определението по чл.140 от ГПК. До приключване на делото в първата инстанция ищцата не е предприела процесуални действия за привличането на правоприемника на „В като ответник по предвидения за това ред. Поради това производството по делото е недопустимо и подлежи на прекратяване /Решение №275 от 7.03.2014г. на ВКС по гр.д.№1996/2013г., I г. о., ГК/.

Предявяването на иска против лице, което към този момент е загубило своята правоспособност, не съставлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и съдът не е длъжен да дава указания за поправянето й /Решение №275 от 7.03.2014г. на ВКС по гр.д.№1996/2013г., I г. о., ГК/. В този смисъл е и т.2 на ТР №1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. д.

№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че когато посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяване на иска, не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл.129 ГПК / респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците/, а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса.

Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 от ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл.227 от ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал.

Ето защо и в Определение №129 от 23.07.2019г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1513/2018г., I г.о., ГК се приема, че извършените в конкретния случай процесуални действия на съда по конституиране на правоприемниците загубилата правоспособност ответна страна преди предявяване на иска не могат да бъдат съобразени.

В случая не се касае за очевидна фактическа грешка или за техническа грешка в исковата молба досежно наименованието на ответника, което е допустимо когато е налице формира от ищеца, но неточно изразена воля по отношение наименованието на ответника по иска. В нито един ред от исковата молба няма изложени факти и обстоятелства за съществуването като правен субект на дружеството „В че същият е правоприемник на посочения ответник „В Напротив, както в титулната част, така и в обстоятелствената част и петитума, се търси защита срещу дружеството „Вкато към исковата молба дори е приложена справка от ТР за съществуването на това дружество /която обаче е била неактуална – към дата 24.08.2022г., преди заличаването/.

В практиката на ВКС се приема, че дори ако правоприемниците вече са получили преписи от исковата молба и от другите съдебни книжа, същите не е допустимо да се конституират като страна в процеса поради недопустимост на иска - Решение № 1132 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 124/2009 г., IV г. о., ГК, Р2 по гр.д.№2082/83г. на ВС, I г.о.; Решение №275 от 7.03.2014г. на ВКС 2 по гр.д.№1996/2013г., I г. о., ГК.

В подкрепа на горните изводи е и Определение №57 от 30.01.2024г. по в.ч.гр.д.

№27/2024г. на Окръжен съд – П2 постановено по аналогичен случай на иск, предявен срещу заличения търговец „В2

Насрещният иск е предявен като евентуален на главния – да бъде разгледан, в случай на уважаване на главния иск, който съдът прие за недопустим, поради което НИ не следва да се отделя за разглеждане в отделно производство /Определение №580 от 13.12.2018г. по к.ч.гр.д.№3453/2018г. на ВКС – че чл.211 от ГПК не забранява възможността насрещният иск да се предяви в условия на евентуалност спрямо главния иск/.

Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ свое определение от 15.07.2026г., с което е дал ход на делото по същество.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№422/2025г. описа на Районен съдБлагоевград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съдБлагоевград в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 3