Решение № 33 от 04.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Бургас, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Е. П. Г.ева в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600023 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК И е трето поред, след като с решение № 50149 от 23.01.2023 г. по н. д. № 472/2022 г. по описа на ВКС, II н. о., е отменено решение № 17 от 02.03.2022 г., постановено по ВНОХД № 41/2021 г. по описа на Апелативен съд-Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 61 от 31.05.2019 г., постановена по НОХД № 24/2019 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, с която подсъдимите С. М. Д., ЕГН ********** и К. М. С., ЕГН ********** са признати за виновни в това, че на 11.12.2017 г., около 20,30 часа в с. Дражево, област Ямбол, действайки в съучастие като съизвършители, са направили опит да отнемат чужди движими вещи - сумата в размер на 52 лева от владението на таксиметровия шофьор А. В. В., ЕГН ********** - от гр. Несебър, област Бургас, управлявал лек таксиметров автомобил „Форд Ексмакс“ с peг. № * *** **, с намерение противозаконно да я присвоят, като са употребили сила и заплашване и деянието е придружено с опит за убийството на В., като изпълнителното деяние не е довършено по независещи от подсъдимите причини и К. С., макар и непълнолетен, е 1 разбирал свойството и значението на деянието и е можел да ръководи постъпките си, поради което са осъдени, съответно: подсъдимия С. М. Д. - на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.18, ал.1 и чл. 54 от НК на шестнадесет години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, а подсъдимият К. М.

С. - на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.

2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 54 НК на шест години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимите са били задържани по настоящото дело - за подсъдимия С. Д. - считано от 12.12.2017г. до 29.06.2018г., а за подсъдимия К. С. - считано от 12.12.2017г. до 21.12.2017г.

С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като на основание чл.53 ал.1 б. „а“ от НК е отнел в полза на държавата газов пистолет „ZORAKI“, mod.917-8 № 0417-02131, копие на пистолет „ГЛОК“, кал.9/19 мм. и преработена пневматична пушка, а за останалите веществени доказателства - 3 броя гилзи, 1 брой тампон обтривка в запечатан плик, иззети дактилоскопни следи в запечатан плик, 1 брой дясна маратонка „FREELAND SPORT“, сгъваем нож с дължина 21 см., обтривка от стъпка, напоена с кръв, камък с размери 4 см. х 2,5 см. с червено-кафява засъхнала течност, черно на цвят долнище от анцуг, напоено с кръв, черна вълнена шапка, черен суитчър с качулка с надпис „JEANS“, 1 брой мъжки потник, бял на цвят със зацапване с червено-кафява течност, 1 брой блуза с дълъг ръкав синя, 2 броя текстилни сакове, 1 брой отвертка с червена пластмасова дръжка, 1 брой маратонка, черна лява „FREELAND SPORT“ , е постановил да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила като вещи без стойност.

Със същата присъда двамата подсъдими са осъдени да заплатят направените по делото държавни разноски, както и да заплатят направените от частния обвинител разноски по делото в размер на от по 1200 лева за всеки един от тях.

Срещу присъдата са депозирани въззивни жалби от подсъдимия С. Д., чрез неговия защитник адв.М.Б., от служебния защитник на подс.К.С.адв.М.А. и от частния обвинител А.В., чрез повереника му - адв.Ж.А..

2

В жалбата на подс.С.Д., изготвена от адв.Б., са развити доводи за необоснованост на присъдата. Твърди се, че по делото не са събрани безспорни доказателства за съизвършителство и единство на умисъла между двамата подсъдими. Посочва се, че подс. С. многократно е променял обясненията си, видно от показанията на свидетели и твърденията му не се подкрепят от фактическите обстоятелства по делото. Развива се тезата, че произведените от подзащитния му изстрели и последващите му действия са продиктувани от поведението на самия пострадал, което породило страх у подс. Д., като последният в нито един момент не е показал с думи или действия, че иска да вземе оборота или таксиметровия автомобил. Отбелязва се също, че според комплексната балистично-медицинска експертиза, пистолетът, с който е стрелял подс. Д. е негодно средство да причини смърт или увреждания. Отправена е молба към въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подзащитния му за невиновен по повдигнатото обвинение или алтернативно, да я измени, като приложи чл.55 от НК, съобразявайки многобройните смекчаващи обстоятелства и му наложи наказание, позволяващо му да продължи живота си извън пределите на затвора.

Според жалбата на служебния защитник - адв.М.А., така постановената присъда е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, постановена при нарушение на материалния и процесуален закон. Моли за нейната отмяна и постановяване на нова, в която да намери приложение разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от НК или алтернативно, подс. С. да бъде признат за виновен по чл. 199, ал. 1, т. 3 предл. 2 от НК и на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК да му се наложи наказание, различно от лишаване от свобода или да бъде приложен чл. 66, ал. 1 от НК.

В писмено допълнение на служебния защитник, в подкрепа на въззивната жалба, се релевират конкретни оплаквания. Сочи се допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно приложение на материалния закон, довело до съществено ограничаване правата на подс. С., защото посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието на същия подсъдим е по чл.61, т.1 от НК, а тази в присъдата е по чл.61,т.1 и т.2 от НК, което несъответствие първият съд е следвало да отстрани чрез прекратяване на съдебното производство и 3 връщане на делото за внасяне на нов обвинителен акт. Твърди се, че степента на обществена опасност на извършеното от същия подсъдими деяние не е голяма и укорява окръжния съд за липсата на отговор за приложение на хипотезата на чл. 61, ал. 1 от НК. Намира, че не е аргументирана правната квалификация като опит за грабеж, придружен с опит за убийство, т.к. изложеното от първия съд не се подкрепя от доказателствата по делото, а се извежда от последиците от действията на подсъдимите въз основа на заключението на комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза, което обаче не дава отговор на важни според защитата въпроси. В подкрепа на оплакването се сочи също отсъствието на доказателства за намерение, знания или подготовка, както и за действия, с които да се причини смъртта на пострадалия, като целта на нападателите е била отнемането на парите от оборота на пострадалия и евентуално автомобила, ако шофьорът избяга.

Направени са доказателствени искания за назначаване на психолого психиатрична експертиза и допълнителна комплексна съдебно медицинска и балестична експертизи с формулирани към тях въпроси. Моли се отмяна на първоинстанционната присъда в частта, с която подс. С.ов е признат за виновен и му е наложено наказание по правилата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от НК, като се признае за виновен само по чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК, да се намали наложеното му наказание и на основание чл. 66 от НК да се отложи изпълнението му.

В жалбата на частния обвинител и допълнението към нея се поставят оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение в първоинстнационното производство и явна несправедливост на присъдата, в частта й относно наказанието на подс. С. Д.. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. С. Д. наказание се обосновава с отсъствието на смекчаващи отговорността обстоятелства, изключително високата степен на обществена опасност на деянието и последиците му за пострадалия; проявената от двамата подсъдими изключителна упоритост за реализиране на намерението да осъществят грабеж; липсата на изразени съжаление и критичност от подс.Д.. Същественото процесуално нарушение е допуснато от окръжният съд с прекратяването на производството по приетия от него за съвместно разглеждане граждански иск, с което са били ограничени правата на пострадалия. Моли се за изменение присъдата, в частта й относно вида и размера на наложеното на подс. Д. наказание, като се 4 увеличи същото в максимален размер, предвиден в закона. Алтернативно, се моли да се отмени присъдата и да се върне делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. Претендират се направените разноски пред въззивната инстанция.

Подадените жалби са инициирали разглеждането на делото пред БАС, който с решение № 185 от 23.01.2020г. по ВНОХД № 161/2019г. е изменил първоинстанционната присъда в санкционната й част, като е намалил наказанието на подс.К. С. на 4години и 6 месеца „лишаване от свобода“ и е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяването му. Подсъдимите са били осъдени да заплатят направените пред въззивния съд разноски, в размер от по 226,40 лева, за всеки един от тях.

По жалби от подсъдимите и от частния обвинител решението на апелативния съд е било атакувано пред Върховния касационен съд. С решение № 119 от 01.03.2021г. по н.д. № 394/2020г., ВКС,III н. о., е отменил изцяло въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато за ново разглеждане от апелативния съд.

С постановеното второ въззивно решение № 17 от 02.03.2022г. по ВНОХД № 41/2021г., БАС е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал деянието, за което двамата подсъдими са били признати за виновни, в такова по чл.199, л.1,т.3, пр.2, вр. чл.198, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК, а за подс.С. и във вр.чл.63, ал.1т.2 НК, за което им е наложил наказания - на подс.Д. - 8 години лишаване от свобода, а на подс.С. – 2 години и 4месеца при първоначален общ режим за изтърпяване. В останалата й част присъдата е потвърдена. Подсъдимите са били осъдени да заплатят направените пред въззивния съд разноски, както и тези направени от частния обвинител- по 550лв., за всеки от тях.

Второто по ред касационно производство е било образувано отново по жалби на подсъдимите и частния обвинител. С решение № 50149 от 23.01.2023 г. по н. д. № 472/2022 г., ВКС, II н. о., е отменил на основание чл.354, ал.3,т.2 НПК решение № 17 от 02.03.2022 г. по ВНОХД № 41/2021 г. по описа на БАС и върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание

В хода на съдебните прения пред настоящия съдебен състав, 5 представителят на БАП изразява становище за пълно съответствие на обжалваната присъда с разпоредбата на чл. 305 от НПК. Намира, че доказателствените материали са подложени на всеобхватен анализ, въз основа на който първоинстнационният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за осъществен състав на престъпление от двамата подсъдими. Със направен собствен анализ на гласните доказателствени източници и експертни заключения, прокурорът аргументира наличието на общ пряк умисъл у подсъдимите за причиняването на смърт на пострадалия при осъщественото от двамата изпълнително деяние на грабежа, придружен с опит за убийство. Излага доводи за неоснователност на искането на защитника на подсъдимия С. за приложение чл. 61, ал. 1 от НК. По отношение на наложеното на подсъдимия Д. наказание, счита същото за справедливо отмерено и като такова следва да остане непроменено. Също така, изразява становище, че съобразявайки се с указанията на ВКС за невлошаване на положението на обжалващия, на подсъдимия С. следва да му бъде наложено наказание 2 години и 4 месеца при първоначален общ режим на изтърпяване.