Решение № 94 от 19.04.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Монтана, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500029 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Л. З. и Д.

П. , подадена чрез пълномощник адв.Б. и по жалба на С. К. и И.П. , подадена чрез адв. А. като особен представител на първия и като пълномощник на втората срещу постановените от РС Монтана на 29.11.2021г. решение по гр.дело № 3210/2018г. с предмет иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността / ЗС/.

В жалбата си Л. З. и Д. П. , като съпрузи обжалват решението на РС Монтана , с което е признато за установено по отношение на тях и страните Л.В., С.К. и И.П., че ищците С. Г. и А. Ц. са собственици на основание давностно владение по отношение на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени 2006 г. , с административен адрес - град *, ул. „*" № *, и са осъдени Л.З. и Д.П. да предадат на ищците частта от имота, оцветена в жълт цвят на първата скица на л. 228 от делото, изготвена от вещото лице арх. Г. Л. , както и да им заплатят деловодни разноски в размер на 2581.98 лева . Поддържа се в жалбата , че решението е изцяло неправилно - като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения , при необоснованост и нищожно в отделни части с противоречащи се и взаимно изключващи се крайни изводи . Твърди се неправилност на извода на съда, че общият наследодател на праводателите им не е придобил право на собственост върху терена според констативния нотариален акт от 1958г., като в тази насока са изложени конкретни съображения. Необоснован е извода на съда, че права върху терена е придобила само 1 преживялата съпруга на Ж.Г., а не и останалите му наследници – праводателите на жалбоподателите М.Г. и Л.В., като и този извод е в противоречие с приетото от съда, че Ж.

Г. не е бил собственик на терена . Необосновано съдът е приел, че ищците са придобили по давност идеална част от имота, като изводът му не се подкрепя от събраните по делото доказателства, които не са обсъдени при спазване процесуалните правила за това.

Необосновано и в нарушение на правилата на формалната логика е решението и в осъдителната му част. Подробно в жалбата са обосновани поддържаните пороци на решението, като се иска отмяната му , респективно обявяването му за нищожно и постановяване на ново, с което искът се отхвърли като неоснователен ,ведно с присъждане на разноските .

Решението в установителната му част и в частта за разноските е обжалвано от адвокат А. в качеството му на особен представител на С.К. и в качеството му на пълномощник на И.П. с доводи за неправилност – постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост . Поддържа се , че изводите на съда са основани на предположения , като се иска отмяна на решението в частта , с която е признато за установено правото на собственост на ищците .

По всяка от подадените въззивни жалби са подадени писмени отговори от въззиваемите С.Г. и А.Ц. , чрез пълномощник адв. Ц. , с които жалбите се оспорват като неоснователни с доводи за правилност на обжалваното решение .

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства .

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивните жалби против първоинстанционното решение са подадени в срок от страни в процеса при наличен правен интерес, поради което са допустими за разглеждане.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на съпрузите С.

Г. и Г. Г./ починал в хода на делото и заместен от законните си наследници -съпруга С.Г. , низходящи А. Ц. и М. А. , като последната е направила отказ от наследство/ срещу Л. Г. З., Д. П., М. Г. /починала и заместена от законните си наследници С.К. и И.П./ и Л. В. с твърдения са собственици на 1/2 идеална част от недвижим имот с идентификатор *по одобрените за гр. *КККР, с площ от 377 кв.метра и са изключителни собственици са на първия етаж от построената в имота жилищна сграда- самостоятелен обект с идентификатор *. Ответниците Л.З. и Д.П. са собственици на останалата 1/2 идеална част от дворното място и на втория етаж от жилищната сграда. Ищците обосновават правото си на собственост на първия етаж чрез договор в нотариална форма за замяна от 25.04.1978г., а по отношение идеалната част от дворното място се позоват на договор за продажба на имот частна държавна собственост от 14.04.1998г., вписан в службата по вписвания , а при условията на евентуалност се позовават на давностно владение с начален момент от 1978 година, продължило непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години , респ. на основание 2 давностно владение, осъществявано добросъвестно в продължение на 5 години с начален момент 1998 година.

Твърди се в исковата молба, че ответниците Л.З. и Д.П. са придобили права върху имота с договор за покупко – продажба от 19.12.2014г. , сключен в нотариална форма с праводатели М. Г. и Л.В. , с който им е прехвърлена собствеността върху цялото дворно място , като се поддържа, че праводателите им не са били собственици на притежаваната от ищците 1/2 идеална част от дворното място , съответно не биха могли да прехвърлят права, каквито не са притежавали. След сключването на сделката от 2014г. ответниците Л.З. и Д.П. твърдят, че са изключителни собственици на целия поземлен имот и че допускат ищците в дворното място само на добра воля, като не се съобразяват със сключен 2004г. договор, с който е разпредено ползването на дворното място. Поискали са от съда , след като признае за установено по отношение на ответниците правото им на собственост върху 1/2 идеална част от поземления имот /ПИ/ с идентификатор *по КККР на гр. *да осъди ответниците Л.З. и Д.П. да им предадат владението върху реална част от имота с площ от 136.50 кв.м., както е обозначено на скицата-проект със син цвят, част от договора за доброволно разпределение на ползването от 2004г. .

Ответниците Л.З. и Д.П. с подадения в срок писмен отговор са оспорили предявения иск с твърдения, че с договора от 1998г. ищците не са придобили право на собственост, тъй като имотът не е бил частна държавна собственост. Оспорили са действителността на сключения договор от 30.04.2004г. за разпределение на ползването, тъй като е сключен при отсъствие на собственик . По основанието давностно владение са оспорили качеството на ищците на владелци , както и твърдяната добросъвестност с оглед договора от 14.04.1998г. .

Ответникът С.К. , чрез назначения си по делото особен представител адвокат Й.А. е оспорил иска като недопустим срещу него, поради извършеното разпореждане с имота от наследодателката му М. Г. преди завеждане на иска.

Останалите ответници И.П. и Л.В. не са подали писмен отговор.

Въпросът за допустимостта на производството по отношение ответниците С.К. , И.П. и Л.В. е разрешен по спора с определение на въззивния съд от 22.10.2019г. по в.ч.гр.дело № 270/2019г., с което е отменено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по отношение на тези ответници, като е съобразено задължителното за съдилищата тълкуване, дадено от ОСГК на ВКС с т. 3Б на ТР № 4/2014г. от 14.03.2016г. по тълк.дело № 4/2014г. .

С решението си по делото първостепенният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 108 от ЗС , като е приел за неустановено соченото от ищците придобивно основание –договор за продажба на имот частна държавна собственост, разгледал е основанието придобивна давност, като е приел, че ищците са осъществявали върху дворното място фактическа власт с намерение за своене повече от 10 години , поради което и е уважил предявения иск , установил правото на собственост на ищците върху процесната идеална част от поземления имот на основание придобивна давност и е осъдил ответниците Л.З. и Д.П. да отстъпят собствеността и предадат владението на С.Г. и А.Ц. върху частта от ПИ с 3 идентификатор *, оцветена в жълт цвят на първата скица на л.228 от делото, изготвена от в.лице .

При служебната проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение съдът приема, че същото е валидно и допустимо постановено по иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

От събраните в процеса доказателства е установена следната фактическа обстановка:

Безспорно е установено по делото, че Г.и С.Г. през 1978г. са придобили въз основа на сключен в нотариална форма договор за замяна от Ж.Г., със съгласието на съпругата му Л.

Г. право на собственост върху първия жилищен етаж, самостоятелно жилище, от построената в дворното място, образуващо парцел *, кв. *по плана на гр. *, сега гр. *срещу прехвърлен му лек автомобил. Видно от нотариалния акт /НА/ № *от 25.04.1978г. правото на собственост на Ж.Г. е удостоверено с нотариален акт № */1958г. , като за сключване на договора е било представено и решение № */30.03.1978г. на ИК на ГНС *за разрешение за замяната. От приложения по делото НА № */1958г. , озаглавен „за собственост на дворно място отстъпено от държавата безвъзмездно“ се установява, че на 23.04.1958г. по молба на Ж.Г. и приложена преписка № *от 23.04.1958г., изпратена до съда от Михайловградския градски народен съвет за издаване на нотариален акт за право на собственост върху отстъпения му безвъзмездно държавен имот, описан в преписката , съдията , като е взел предвид приложените към преписката –извлечение от протоколно решение № 7/05.03.1958г. на ИК на ГНС, взето съвместно с градския комитет на БКП, утвърдено от ОНС гр. *на 17.04.1958г. с протокол № 11, с което се отстъпва на молителя правото да застрои за своя сметка жилище в държавното дворно място- парцела *, кв. *по плана на гр. *, оценено за 1700 лева, правото на застрояване на което място му се отстъпва безвъзмездно с посоченото протоколно решение , е признал на Ж. Г. правото на застрояване жилище за своя сметка в отстъпеното му безвъзмездно държавно дворно място –парцела *, кв. *по плана на гр. *.

С договор за продажба на имот частна държавна собственост от 14.04.1998г. , вписан в службата по вписвания Областният управител на област *като продавач се е задължил да продаде на Г.Г. и С. Г. 192.5 кв.метра /1/2 идеална част от 385 / недвижим имот частна държавна собственост/за който е придобито право на строеж /, представляващ имот пл. № *, включен в паrцел *,кв. *по плана на гр. *от 1990г. при посочена цена, платена от купувачите съгласно заповед № 169/26.03.1998г.. Видно от заповедта, издадена от областния управител основанието за сключване на договора е § 27 ПЗРЗИДЗС във връзка с § 1и § 2 от ПЗР на ПМС № 235/1996г. .Няма спор по делото, че описаният в договора от 1998г. имот е идентичен с парцел *, кв.*по договора за замяна от 1978г., приложен към договора за продажба на имот частна държавна собственост.

Ж.Г. е починал 1987г. , видно от приложеното удостоверение за наследници /л. 149/ , като е наследен от съпруга Л.Г., поч.2013г., от Л.В. по право на заместване на сина му И.Ж., поч. 1977г. и от дъщеря М.Г.. На 30.04.2004г. между Л.Г., Г.Г. и С.Г. е сключен договор с нотариално заверени подписи /л. 15/, с който са разпределили ползването на съсобствения недвижим имот –УПИ *-*, кв. *по плана на гр. *от 1990г. , според който правата в 4 съсобствеността са 1/2 идеална част за Л. Г. и 1/2 идеална част за Г. и С. .

С НА № *от юли 2004г. Л.Г.е дарила на М.Г. и Л.В. следния свой собствен недвижим имот –УПИ *-*, кв. *по плана на гр. *, целия от 384 кв.м, на дарителката 192 кв.м, заедно с втория етаж на построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда , ведно с три мазета, таван със светла площ и гараж, като си е запазила правото на ползване . При изповядване на сделката дарителката е удостоверила правото си на собственост с НА № */1958г. и договор от 08.04.1998г. , удостоверение за наследници и други.