Решение № 222 от 09.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Е.ия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Е.ия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000208 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – **** – чрез пълномощника юрисконсулт А. С. против решение № 344/24.11.2022г., постановено по т.д. № 1262/2021г. по описа на Окръжен съд – гр. С.З., В ЧАСТТА с която е осъдено З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. да заплати на Р. Д.

И. ЕГН ********** от **** обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от нея болки и страдания от нанесените травми вследствие на ПТП, настъпило на 07.09.2019 г. В с. Я., общ. М. , а именно: загуба на слезка, разкъсване на черния дроб с излив на кръв в коремната кухина, счупване на първи пръст на лявата ръка, сътресение на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, емоционален и психически срив, ведно със законната лихва от 18.11.2019г. , за разликата над 60 000 лева до уважения размер от 120 000лева.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд 1 е мотивирал решението си за преживения от ищцата силен емоционален стрес със загубата на съпруга и вследствие на същото ПТП, виновното и противоправно поведение на който е довело до настъпването му. Счита, че не дължи заплащане на обезщетение на наследниците на виновния за ПТП водач. Твърди се, че съдът неправилно е приложил критерия за справедливост при определяне размера за обезщетението за неимуществени вреди като не е отчел характера и степента на уврежданията, периода на тяхното проявление и обективното здравословно състояние на ищцата към настоящия момент.

Жалбоподателят счита, че размер на обезщетението от 60 000 лева би репарирал адекватно претърпените вреди. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и по същество да постанови друго, с което да отхвърли предявения от Р. Д. И. иск против застрахователя за разликата над 60 000 лева до пълния претендиран размер от 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна Р. Д. И. ЕГН ********** от **** – чрез процесуалния представител на дружеството адв. Е. Ж. изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че съдът е взел предвид всички релевантни обстоятелства при определяне размера на обезщетението съобразно това, което е било доказано по делото. Счита, че изводите на съда са обосновани и почиват на заключение на комплексна съдебно – медицинска и психиатрична експертиза, писмени доказателства и свидетелските показания относно факти, за които свидетелите имат преки впечатления.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането. Касае се за пряк иск, предявен от увредения против застрахователя.

Ищцата Р. Д. И. ЕГН ********** от **** твърди, че на 20 .08.2016 г. е пострадала при пътно транспортно произшествие, причинено от М. С. И. при управление на мотоциклет марка С., модел „**** ***“, рег. № ** **** *, като ищцата е била пасажер, зад водача на мотоциклета. Твърди, че поради 2 движение с несъобразена скорост водачът на мотоциклета е навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ** **** **, управляван от Н. К. – М., при което е настъпил удар между двете МПС. Твърди, че вследствие на ПТП е настъпила смъртта на водача на мотоциклета, а тя е получила множество телесни увреждания – загуба на слезката, разкъсване на черния дроб с излив на кръв в коремната кухина, счупване на първи пръст на лявата ръка, сътресение на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Твърди, че вследствие на ПТП и е причинен и емоционален и психически срив – затворила се е, не общува, отчаяна е, не намира смисъл в нищо, чувства се непълноценен човек.

Твърди, че с Постановление за прекратяване на наказателното производство №5790/2019г. по описа на ОП – С.З. наказателното производство срещу виновния водач М. С. И. е прекратено, поради неговата смърт, макар че са били събрани данни за осъществен състав на престъпление по чл.343 ал.3 във връзка с чл.343 ал.1 б. „в“ във връзка с чл.342 от НК.

Твърди, че към датата на ПТП отговорността на водача на МПС е била покрита от застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.А.Д.

„Д.Б.Ж.З.“ АД със срок на валидност от 26.08.2019 г. до 26.08.2020 г.

Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от застрахователя. Моли съда да осъди ответника да и заплати обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията вследствие травматичните увреждания, получени в резултат на цитираното ПТП в размер на 120 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 18 .11.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Ответникът З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. оспорва предявените искове.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/30/119002473130 със срок на действие от 26.08.2019 г. до 26.08.2020г.

Оспорва настъпването на твърдяните болки и страдания, както и причинната им връзка с ПТП. Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекалено завишено по размер.

Видно от представеното писмо с вх. №3652 от 18.11.2019г., изпратено ищцата до застрахователя, тя го е уведомила за настъпилото ПТП, при което е пострадала. С писмо от 29.03.2021г. е отправила писмена застрахователна 3 претенция. Това обстоятелство се признава от ответника в негово писмо изх.

№2992 от 17.06.2021г., изпратено от застрахователя до ищцата. В него се признава обстоятелството, че ищцата е предявила пред З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. претенция за обезщетение за неимуществени вреди вследствие травми при ПТП. По тази претенция с цитираното писмо застрахователят отказва заплащането на обезщетение, позовавайки се на липса на допълнително изискани документи, както медицински относно нейното състояние, така и относно виновното и противоправно поведение на застрахования водач. От това писмо може да се направи извод, че ищцата е отправила писмена застрахователна претенция до З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение. С писмото от 17.06.2021г. застрахователят е отказал да изплати такова на ищцата. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на прекия иск на ищцата против застрахователя.

Видно от представеното Постановление от 09.03.2021г. за прекратяване на наказателното производство по преписка №5790/2019г. по описа на ОП – С.З. по същата са събрани данни, че водачът М. С. И. е осъществил престъпния състав на чл.343 ал.3 във връзка с чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 от НК като виновно е допуснал настъпването на ПТП като неправомерно е навлязъл в насрещната лента за движение, поради управление на мотоциклета със скорост 80.8 км/ч, надвишаваща граничната стойност на критичната скорост за поява на напречна неустойчивост, възлизаща на 63.3 км/ч за конкретните пътни условия, както и надвишаваща максимално разрешената, възлизаща на 50 км/ч, с което по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на Р. Д. И.. Наказателното производство срещу така установения виновен водач е прекратено, поради неговата смърт. Цитираното наказателно постановление не е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието и не установява противоправността и виновността на дееца.

По делото е прието заключение и на автотехническа експертиза, от което се установява, че причина за ПТП е движението на мотоциклета, управляван от М. И. с технически несъобразена скорост от 95.83 км/ ч в десния завой, вследствие на което той губи напречна устойчивост, навлиза в насрещната лента за движение, предназначена за движение на л. а. „Ф.“, отнема предимството му на движение и вследствие на това настъпва ПТП.

4

Водачът на лекия автомобил е възприел опасността, реагирал е своевременно, но не е имала техническа възможност да предотврати ПТП при конкретните пътни условия.

Не се спори относно обстоятелството, че за мотоциклет марка С., модел „**** ***“, рег. № ** **** * е сключена застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на мотоциклета и З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. по застрахователна полица № BG/30/119002473130 със срок на действие от 26.08.2019 г. до 26.08.2020г. Следователно водачът на мотоциклета М. И. като причинител на увреждането е бил застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на застрахователния договор – на 07.09.2019г. - е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

Следва да се приеме наличие на валидно застрахователно правоотношение, обуславящо ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от застрахования вреди на третото лице ищец.

Относно травмите на ищцата и причинната връзка между ПТП и тези травми, е прието заключение на допуснатата комплексна съдебно – медицинска и психологична експертиза. Установява се от заключението, че травмите са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 07.09.2019г.

От заключението се установява, че ищцата е получила следните травми:

5 разкъсване на слезката и черния дроб с излив на един литър кръв в коремната кухина, счупване на първи пръст на лявата ръка, мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание до степен кома. Проведено е първоначално болнично лечение – три дни в интензивно отделение и шест дни в клиника по коремна хирургия. По спешност е направена животоспасяваща оперативна интервенция, изразяваща се в оперативно премахване на слезката и зашиване на разкъсан черен дроб. Поставена е гипсова имобилизация на левия горен крайник относно счупване на първи пръст на лявата ръка. Оздравителният процес на счупения пръст на лявата ръка е бил около два месеца. Функциите на левия горен крайник са изцяло възстановени. Сътресението на мозъка е отшумяло за около 20 - 25 дни.

Най-тежка е била коремната травма. Оздравителният и възстановителен процес е бил продължителен. Наложило се е оперативна отстраняване на слезката. Не е възможно тя да се възстанови. Тя е орган, който служи като кръвно депо, от което при нужда, при кръвозагуба, в кръвоносната система постъпва компенсираща порция кръв. Тя произвежда също лимфоците и лимфни фоликули. Загубата и води до поемане на нейните функции от костния мозък, черния дроб и лимфния апарат и нарушава имунната реактивност на организма. Имунната система отслабва. Тези описани функции ще бъдат нарушени до края на живота на ищцата.

При подобна тежка коремна операция, според вещите лица, неминуемо се образуват сраствания в коремната кухина, които водят до дискомфорт и болка. Първоначално болките са били постоянни остри и силни. Това е допринасяло и за психичния и дискомфорт. Тя е претърпяла голям емоционален и психически стрес. Тя страда и от претърпяната злополука и от загубата на съпруга си. Има ниска самооценка, не харесва тялото си и белезите, предава си психически и не вижда смисъл в съществуването си, няма планове, ограничила и кръга от контакти. Основна причина за това състояние е загубата на съпруга и.