Решение № 1016 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА ЕМ. СПАСОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20261110200447 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, вр. чл.59, ал.1 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „,,***''“ ООД, с ЕИК ,,***'', със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, ул. „,,***'' представлявано от управителя И.Б.А., действащ чрез пълномощника си адв. Р. П. Р. от АК- Благоевград срещу електронен фиш (ЕФ) № 8506212686 на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на дружествотожалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал.

1, т. 2 от ЗП.

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за съществено нарушаване на процесуалните правила, накърняване на правото на защита на жалбоподателя и допуснато противоречие с общностното право. Поддържа се на първо място, че е опорочена процедурата по ангажиране отговорността на дружествотожалбоподател, предвид липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП към твърдяната дата на деянието. Твърди се, че с издаването на ЕФ, вместо да приложи общите правила за развиване на административнонаказателното производство, наказващият орган е лишил жалбоподателя от правото му на възражения, както и от възможността му да ангажира доказателства извън съдебното производство, с което било нарушено правото му на защита. Претендира се, че обжалваният ЕФ е издаден след изтичане на 1-годишния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, 1 считано от твърдяната дата на извършване на нарушението.

Поддържа се, че са допуснати нарушения и при прилагането на правото на Европейския съюз – Решение по дело С-61/23 на СЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., по отношение на изискването за съразмерност, спазването на което се счита, че не може да бъде преценено доколкото в обжалвания ЕФ не се съдържа информация за дължимия, но незаплатен размер на пътната такса или поне тол сегмент, за който се дължи, както и за другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

По тези съображения се моли за отмяна на атакувания електронен фиш.

Претендира се присъждане на сторените в хода на производството разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател - редовно призовано, не се представлява, като по делото е постъпила молба от адв. Р., с която се поддържа жалбата с искане за отмяна на обжалвания ЕФ и за присъждане на направените в хода на производството разноски. Приложен е списък на разноските.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, считайки я за неоснователна и недоказана.

Поддържа, че обжалваният ЕФ е правилен и законосъобразен, счита, че той отговаря на всички законови изисквания, че съдържа изискуемите реквизити и е издаден по утвърдения образец, от оправомощен орган. Нарушението счита, че е доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение, считайки, че случаят не се отличава с фактическа и правна сложност.

Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.03.2023 г. в 10:43 часа, пътно превозно средство, представляващо товарен автомобил „,,***''“, с рег. № ,,***'', с технически допустима максимална маса 40000 кг., брой оси 4, екологична категория Евро 3, без ремарке, в община Столична, се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 60+705, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него, с частично незаплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от ЗП.

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че собственик и ползвател на заснетото превозно средство е „,,***''“ ООД, с ЕИК ,,***''. Поради това, на 18.04.2023 г. на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш № 8506212686, с който 2 на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от страните, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението F7B4289EB6877A69E053031F160A5397., ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението.

Видно от изготвения доклад и становище от Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ на НТУ, има получена тол декларация за сегмента на рамката когато е отчетено нарушението, но декларираната категория в тол декларацията е за ППС с технически допустима максимална маса под 12 т., а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 т. с 4 оси.

Следователно декларираната категория е била по-малка от заснетата, поради което видно от представеното становище от АПИ /л.41 от делото/ дължимата и незаплатена такса е в размер на 1.30 лв. за процесния сегмент 1777911000.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при споделяне на преимуществената част от посочените в нея възражения.

3

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

Административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (приложени на л. 36-39 от делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба:

„Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса п о чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Според чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категория по чл. 10б от ЗДвП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 2 500 лева, като глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 24.03.2023 г. в 10:43 часа, пътно превозно средство, представляващо товарен автомобил „,,***''“, с рег. № ,,***'', с технически допустима максимална маса 40000 кг., брой оси 4, екологична категория Евро 3, без ремарке, в община Столична, се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 60+705, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе 4

ППС се е движило по него, с частично незаплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата.

От снимките, генерирани посредством устройство № 10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на процесния пътен участък, без да е била заплатена в пълен размер, дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като в ЕФ не е посочен размерът на дължимата и незаплатена пътна такса.

Същевременно, в издадения за констатираното нарушение ЕФ се съдържат изискуемите елементи, обосноваващи обективната страна на нарушението, а именно – дата, място и точен час на неговото извършване, регистрационен номер на ППС, данни за собственика на МПС, данни за конкретната локация от пътния участък и принадлежността на последния към републиканската пътна мрежа и други.