Решение № 16 от 22.03.2022, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. ХАСКОВО, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20215600900100 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.519, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл.557, ал.1, т.2 от КЗ за сума в размер на 50 900 лева – обезщетение за неимуществени вреди.

ИЩЕЦЪТ – малолетният СТ. В. Г., представляван от законния си представител – Р.В. С. твърди, че на 22.07.2016 год. в ***** е станало пътно – транспортно произшествие /ПТП/ по вина на АС. АНТ. Ч., който като водач на товарен автомобил, марка ***** е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.117 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на ищеца като пешеходец, пресичащ пътното платно, телесни повреди, изразяващи се в обширни рани по гърба, лявата ръка и главата, довели до гнойна колекция, наложило оперативно изрязване – некректомия на мъртвите тъкани, бактериална бронхопневмония, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и до обезобразяване на гърба, лявата ръка и скалпа на главата, за което била ангажирана административно наказателната отговорност на Ч., съгласно решение № 282 от 05.07.2018 год., постановено по АНД № 407 / 2018 год. по описа на Районен съд – Хасково. Към момента на настъпване на пътното произшествие управляваното от виновния водач, МПС не е било застраховано по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. По повод претенция, отправена от ищеца на 23.04.2021 год., от страна на ответника било определено застрахователно обезщетение в размер на 18 000 лева, което и 1 към момента не било изплатено. За репариране на търпените болки и страдания от причинените травматични увреждания и претърпения от това стрес, претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 900 лева, ведно със законна лихва, считано от 12.05.2021 год. до окончателното изплащане на сумата и деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – Г. Ф. – гр.София – оспорва иска. Излага доводи за това, че определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди не е било изплатено, поради неоказано съдействие - непредставяне на специална банкова сметка, съгласно изискванията по чл.130 от СК и чл.17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 год. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. В тази връзка оспорва началният момент, считано от който се иска присъждане на законна лихва. Заявява възражение и за прекомерност на претендираното обезщетение.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ – АС. АНТ. Ч. – ПОМАГАЧ на ответника - Г. Ф. – гр.София – оспорва иска по съображенията, изложени от ответника в отговора на исковата молба, като допълнително заявява и възражение за съпричиняване, допуснато от страна на родителите на пострадалото дете, които в разрез с изискванията на чл.125, ал.3 от СК не са осигурили постоянен надзор над действията му, когато е било в близост до пътното платно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 282 от 05.07.2018 год., постановено по АНД № 407 / 2018 год. по описа на Районен съд - Хасково, АС. АНТ. Ч. е признат за виновен в това, че на 22.07.2016 год. в *****, при управление на товарен автомобил марка ****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.116 – чл.117 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.Р.С. от гр.Димитровград, изразяваща се в усложнения от разкъсно – контузни рани по главата и тялото, обширни охлузвания по гърба, лявата мишница и главата с последващо възпаление на същите и оформила се в резултат на това обширна гнойна колекция в областта на гърба, лявата мишница и главата, наложило тяхното оперативно отстраняване, които причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.343, ал.1, б.

„б”, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78 а, вр. чл.343, ал.1, б. „б“, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева.

С решение № 121 от 24.10.2018 год., постановено по ВНАХД № 406 / 2018 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, решението на първоинстанционния съд е изменено, като обвиняемият Ч. е оправдан в частта по първоначално повдигнатото му 2 обвинение, да е извършил престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК и чрез нарушение на чл.116 от ЗДвП.

Видно от приложената по делото проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е, че към 22.07.2016 год., МПС с ***, е нямало активна застраховка „Гражданска отговорност“.

С молба вх.№ 24 – 01 - 215 от 26.04.2021 год., подадена от пълномощник на ищеца е направено искане за заплащане на застрахователно обезщетение. С писмо от 13.05.2021 год. ответникът е уведомил ищеца и пълномощника му, че е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева, от които 3 000 лева – за ВЛК на главата с последваща гнойна колекция, лекувана оперативно; 7 000 лева – за обширно охузване по гърба с формиране на флегмон – ексцизиран при оперативно лечение; 3 000 лева – за охлузвания по лява мишница с последващо формиране на гнойна колекция, лекувана хирургично и 5 000 лева – за токсоинфекциозно възпаление на белите дробове – пневмония, по съседство с травматично възпалените тъкани на гърба, мишницата и главата, лекувана консервативно. В писмото се посочва, че сумата ще бъде изплатена след представяне на банкова сметка на пострадалото дете - С.Р.С., съгласно изискванията на чл.130 от СК и чл.17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 год. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. Писмото е получено от пълномощник на ищеца на 18.05.2021 год.

С исковата молба е представено удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0157 от 24.06.2013 год., видно от което е, че ищецът С.Р.С. /с които имена е посочен в исковата молба/ е роден на 21.06.2013 год. от майка Р.В. С. и с неустановен произход от баща.

Като писмено доказателство по делото е прието и удостоверение за раждане, издадено въз основа на същия акт за раждане, цитиран по-горе, видно от което е, че за баща на детето е вписан В. К. Г. и имената на същото са променени на СТ. В. Г. – обстоятелство, въз основа на което бе допуснато уточнение в имената на ищеца.

По искане на страните по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетеля К.К. се установява, че заедно с бащата на ищеца отишли в с.***, за да търсят работа. Взели и ищеца, който си играел на отсрещния тротоар. Обяснява, че при пресичане на пътя, детето е било блъснато от бял бус и влачено на разстояние от около 5 – 6 метра. Извадили детето из под буса и го откарали до болницата. В момента детето имало белези по гърба, рамото и главата, от които се срамувало. В показанията си свидетеля К. споделя, че в момента, когато детето е пресичало пътното платно, баща му е бил на разстояние, което не му е позволявало да вижда сина си. От показанията на свидетеля Х.Я. се установява, че когато детето излязло на пътя, баща му се опитал да го хване, но не успял. Бусът блъснал детето и го влачил два – три метра. Детето било извадено из под буса. Цялото било посиняло – пръскали го с вода да се съвземе. Имало рани. Не дочакали бърза помощ и откарали детето в болницата. Детето изпаднало в шок – 3 въртяло си очите, изпадало в безсъзнание, будило го да не заспи. Лечението било продължително. И в момента се страхувало от коли. Срамувало се от белезите – когато ходили на басейн, стоял облечен. Шофьорът на буса споделил, че не му работели спирачките.

От обясненията на третото лице помагач – АС.

АНТ. Ч., дадени на основание чл.176 от ГПК се установява, че автомобилът, управляван от него в деня на инцидента, станал на 22.07.2016 год., е бил собственост на познат на баща му. По това време живеел в село ***. Тръгнал с автомобила - марка ****, към магазина на селото, който се намирал на около един километър от дома му. Върху него връхлетяло детето, идвайки от дясната му страна. Не карал с превишена скорост. На мястото, където станал инцидента, нямало пешеходна пътека. Твърди, че в последния момент е видял детето, което бягало. Имало доста хора от страни на пътя – 3 – 4 коли, поради което намалил скоростта до около 20 км./ч. Ударил детето с предната част на автомобила. Детето било с негови роднини в селото. В момента, в който видял детето, натиснал спирачките.

От заключението, представено по допуснатата съдебно – медицинска експертиза се установява, че от пътния инцидент, ищецът е получил следните увреждания: Обширни охлузвания и охлузени рани в областта на гръдния кош, гърба, лявата мишница и главата; Флегмон на раневи повърхности в областта на гръдния кош, гърба, лявата мишница и главата; Вторична двустранна бронхопневмония; Белези от зараснали охлузени рани по тялото, главата и крайниците. Вещото лице описва следния механизъм на настъпване на телесните увреждания, а именно – детето е блъснато от товарен автомобил, след което пада на терена и се трие по пътната настилка. Силите от триене са причинили и обширните охлузвания и охузени рани в областта на гръдния кош, гърба, лявата мишница и главата.

Към момента на възникването им охлузванията и раните причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Гнойният възпалителен процес на раните и последвалата го от общата интоксикация на организма двустранна пневмония причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК. Белезите от зарасналите рани причинили загрозяване на участъци от главата, тялото, лявата ръка и десния крак. Периодът на лечение за възстановяване на раните и последвалия възпалителен процес и свързаните с него усложнения, е определен от експерта на не по-малко от шест месеца. Вещото лице не изключва възможността и понастоящем пострадалия да изпитва болка или неприятно усещане при допир и натиск върху по-големите белези от нараняванията. В момента имало загрозяващи белези по гърба, лявата ръка, главата и десния крак. Нямало белези, които да причиняват обезобразяване.

Изключвайки белезите от нараняванията, към момента ищецът е бил напълно възстановен и в добро физическо състояние.

От заключението, представено по допуснатата съдебно автотехническа експертиза се установява, че ПТП е станало на прав, хоризонтален участък от пътното платно, със суха, запазена асфалтова настилка в добро състояние и при неограничена видимост. При скорост от 30 4 км./ч. и опасна зона - 13.04 м., водачът е реагирал със закъснение и след около 11.58 м., в процес на спиране, с челната си дясна част, микробусът е ударил детето, което вече е пресичало пътното платно в дясната част на пътя, в посока наляво. Микробусът е блъснал напред детето, което е паднало на асфалта под предната му част и след като го е влачел 2 – 3 метра, е спрял и детето се е установило пред предното му дясно колело. При разстояние от 50 метра, което е по-голямо от опасната зона за спиране – 13.04 м., вещото лице обосновава извод за това, че когато детето е било на банкета южно от платното за движение и товарният автомобил е на 50 метра от мястото на удара, водачът е имал видимост върху детето, което било извън опасната зона за спиране на автомобила, при което е имал техническата възможност да избегне произшествието. Автомобилът, управляван от Ч. е имал техническа неизправност по спирачната система, изразена в липса на спирачно усилие върху предното ляво колело и липса на спирачна следа от него. Като основна техническа причина за настъпване на ПТП, вещото лице сочи закъснялата реакция на водача с аварийно натискане на спирачките, въпреки неизправната спирачна система. В устния си доклад вещото лице посочва, че е нямало предмети, ограничаващи видимостта от завоя, който е десен за водача до мястото, където се е намирало детето, определено на 50 метра. Изводът за закъсняла реакция от страна на водача, вещото лице обосновава с това, че същият е имал техническа възможност да възприеме детето в един по-ранен момент, когато се е намирало на банкета – от дясно на пътя.