Определение № 83 от 26.01.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Перник, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500061 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано по въззивна жалба от ТП на НОИ –гр. Перник против решение № 219/16.10.2025 г. по гр. д. № 485/2025 г. по описа на РС – Радомир, с което се признава за установено, на основание чл.3, ал.1, вр. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, по отношение на ответника Т. П. на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН

ИНСТИТУТ – гр. Перник, по предявения иск от ищеца С. М. Т., с ЕГН ********** с постоянен адрес: **********, чрез пълномощник адв. Н.Х. - АК – Перник, с адрес на кантората: *********, че е налице трудов стаж на ищеца за периода, от 01.12.1993 г., до 24.06.1998 г., при работодател ЕТ „ТС-Алекстрой Тони Сергиев“ гр.Перник, на длъжността „ел. техник“, при пълно работно време и с повременно определено трудово възнаграждение.

Със същото решение се осъжда ТЕРИТОРИАЛНО П. на НАЦИОНАЛЕН

ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр.Перник, да заплати на С. М. Т., с ЕГН:********** с постоянен адрес: *******, чрез пълномощник адв. Н.Х. - АК – Перник, с адрес на кантората:

*********, сумата от 900 лв. (деветстотин лева) – направени разноски по делото.

Оплаквания в жалбата са, че решението е неправилно, необосновано, немотивирано, постановено при допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила, без да бъдат обсъдени в цялост събраните доказателства. Ищецът не бил успял да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е упражнявал трудова дейност при работодател ЕТ „ТС-Алексстрой-Тони Сергиев“ със задължителните доказателствени средства съгласно разпоредбите на ЗУТОССР. Било представено писмено доказателство по отношение на допуснатия до разпит свидетел Е.Д.Б., а именно копие от трудова книжка № 317, от което било видно, че същият бил работил при този работодател за част от процесния период от 01.12.1993 г. до 24.08.1994 г., поради което била нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТОССР. В този смисъл РРС неправилно бил кредитирал показанията на 1 този свидетел по отношение на периода от 01.12.1993 г. до 24.06.1998 г. Ищецът не бил успял да докаже, че бил полагал труд при посочения работодател на 8 часов работен ден.

РС-Радомир не се бил съобразил със специалният ред предвиден в ЗУТОССР за установяване на трудов и осигурителен стаж и изискванията за допустимост и основателност на исковата молба. Бил разпитан по делото свидетел в нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР, тъй като не били приложени писмени доказателства, че същият бил работил на трудово правоотношение при този работодател за целия процесен период. Единствено могло да бъде прието за доказано, че ищецът бил полагал труд за периода от 01.12.1993 г. до 24.08.1998 г., но не и за останалата част от процесния период.

Моли въззивната инстанция да отмени постановеното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Оспорва се допустимостта на въззивната жалба, тъй като същата била подадена от ненадлежна страна, тъй като била подадена от Директора на ТП на НОИ-гр. Перник, който не бил надлежен ответник по см. на чл. 3, ал.2 от ЗУТОССР, а следвало да бъде подадена от съответното териториално поделение на НОИ, а именно ТП на НОИ-гр.

Перник. Заявява, че в случай, че се приеме въззивната жалба за допустима, същата била неоснователна, тъй като първоинстанционния съд бил обсъдил в пълнота събраните по делото писмени и гласни доказателства и бил направил законосъобразния извод за съществуването на положен трудов стаж от ищеца при посочения работодател.

Свидетелските показания не били недопустими, тъй като били подкрепени от представени писмени доказателства-копие от трудова книжка № 317 на разпитания по делото свидетел Емил Боянов, от което било видно че бил полагал труд при същия работодател за периода от 01.12.1993 г. до 24.08.1994 г., а за остатъка от процесния период били събрани писмени доказателства в подкрепа на свидетелските показания. Били представени допълнителни споразумения към трудов договор, които били касаели промяна на договореното трудово възнаграждение и по отношение на остатъка от процесния период, за които не били изслушани свидетелски показания. В трудовата книжка на ищеца също били налице вписвания по отношение на датата на постъпване на работа по трудовия договор и датата на прекратяване на трудовия договор, която била посочена като 24.06.1998 г. и били налице подпис и печат на работодателя, но записът не бил оформен съгласно изискванията на НТКТС-не били налице два подписа от страна на работодателя и правоъгълен печат. Моли съдът да остави въззивната жалба без уважение и да постанови решение, с което да потвърди постановеното решения като правилно и законосъобразно. Направено е доказателствено искане на основание чл. 171, ал.2 ГПК за преразпит на свидетеля Е.Д.Б. относно установяване на броя на лицата и тяхната идентификация, които са работили в бригадата като ел.техници, тъй като било отразено в протокола, че свидетелят бил твърдял, че били налице още петима души, които били работили с тях, а ищецът бил твърдял, че само той и свидетеля били работили при този работодател за процесния период и имали писмени доказателства относно това обстаятелство. Представени са с отговора на въззивната жалба и 2 писмени доказателства-справки от персонален регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК. От съдържанието на въззивната жалба се установява, че жалбоподател не е Директора на ТП на НОИ-гр. Перник в лично качество или действащ като едноличен орган, а съответното териториално поделение на НОИ, а именно ТП на НОИ-гр. Перник по см. на чл. 3, ал.2 от ЗУТОССР.

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С отговора на въззивната жалба е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство, а именно преразпит на свидетел по чл. 171, ал. 2 ГПК и са представени нови писмени доказателства, но те не касаят факти, които са от значение за спора и не представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.

266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК. По отношение на тези доказателствени искания е настъпила процесуална преклузия и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания направени в отговора на въззивната жалба за преразпит на свидетел по чл. 171, ал. 2 ГПК и за приемане на нови писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.02.2026 г. от 10,30 часа, за когато да се призоват страните /на посочените съдебни адреси/, като им се връчи копие от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4