Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2159 от 28.08.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1215/2024
Вид
Определение № 2159
Подписан
28.08.2024
В сила
28.08.2024
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.203-388 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.207-266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.207-266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.330 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.203-388 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.531, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.533 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.540 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2159 гр. Бургас, 28.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501215 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.122 ГПК.

С определение № 407/06.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 473/2024 г. по описа на РС-Поморие, е повдигнат спор за местна подсъдност между РС-Поморие и РС-Бургас за разглеждане на молба на И. Д. Я. и З. К. Я., двамата от гр.К., общ.П., за развод по взаимно съгласие по реда на чл.330 ГПК, вр.чл.50 СК.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Пред РС-Бургас е депозирана молба от И. Д. Я. и З. К. Я., двамата от гр.К., общ.П., за развод по взаимно съгласие по реда на чл.50 СК, по която е образувано гр.д.

№ 4786/2024 г. по описа на РС-Бургас. Сезираният от молителите съд е приел, че не е местно компетентен да разгледа делото, тъй като на основание чл.531, ал.2 ГПК молбата за развод по взаимно съгласие е следвало да бъде подаде до районния съд по постоянния адрес на молителите, а именно РС-Поморие. Поради това, на основание чл.118, ал.2 ГПК с определение № 4186/12.07.2024 г. на БРС е прекратил производството по гр.д.№ 4786//2024 г. по описа на БРС и е изпратил същото по подсъдност на РС-Поморие.

След постъпване на делото в РС-Поморие, с определение № 407/06.08.2024 г. по гр.д.№ 473/2024 г. по описа на ПРС, съдът е приел, че в случая приложение намират общите правила за местната подсъдност и за нея не се следи служебно, поради което е приел, че не е надлежен съд и е повдигнал спор за подсъдност на основание чл.122 1

ГПК между РС-Поморие и РС-Бургас.

При така установените данни по делото, Бургаският окръжен съд намира, че компетентният съд, който следва да разгледа молбата по чл.50 СК е РС-Бургас.

Производството по чл.330 ГПК, вр. чл.50 СК е охранително производство и за местната подсъдност по чл.531, ал.2 ГПК съдът не следи служебно. Спазването й не е императивна предпоставка за издаване на съответния акт, а нормата предвижда подсъдността за улеснение и удобство на молителя. Съгласно чл.540 ГПК, за охранителните производства намират приложение разпоредбите на общия исков процес с изключение на чл.207-266 и чл.203-388 ГПК. При това, абсолютна процесуална предпоставка по смисъла на исковото производство е само родовата подсъдност, докато местната е относителна такава и се обсъжда само при позоваване на другата страна. Съдът не извършва служебно преценка по отношение на всички видове подсъдност, а единствено по отношение на тези, които представляват абсолютни процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск. В този смисъл, съдът служебно следи за местната подсъдност единствено в хипотезите на чл.119, ал.2 и ал.3 ГПК, в които не попада настоящият случай. В охранителното производство районния съд действа служебно само относно проверка на условията за издаване на искания акт, събиране на доказателства и вземане предвид на факти, непосочени от молителя (чл.533 ГПК). Ето защо, настоящата инстанция счита, че за местната подсъдност в случая – при подадена молба за развод по взаимно съгласие, не може да се следи служебно от съда, като същата зависи от волята на молителите, които единствено могат да преценят кой съд да сезират. В този смисъл, РС-Бургас не е имал правомощията служебно да повдига въпроса за подсъдността, поради което извършените служебно от него действия по прекратяване на делото и изпращането му подсъдност на РС-Поморие са неправилни.

Предвид изложеното, Бургаският окръжен съд намира, че компетентен да разгледа подадената молба за развод по взаимно съгласие е РС-Бургас и неправилно делото е било изпратено по подсъдност на РС-Поморие, поради което делото следва да се върне на първоначално сезирания съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Мотивиран от горното и на основание чл.122 ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Бургас като местно компетентен да разгледа подадената молба от И. Д. Я. и З. К. Я., двамата от гр.К., общ.П., за развод по взаимно съгласие по реда на чл.330 ГПК, вр.чл.50 СК.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на 2 съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на РС-Поморие за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3