Решение № 4911 от 19.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4911 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. Х. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20231110123143 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от *** ЕООД против ** АД частични искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2 149,82 лв., представляваща част от 3 064.90лв., от които:

1/Вземане в размер от 350 лв, представляващи част от 770,22 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за паричен заем № *** от 15.01.2019 г., сключен между „***“ АД и В. Х. К.;

2/ Вземане в размер от 832,58 лв., представляващи част от 876,40 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за паричен заем № *** от 10.10.2018 г., сключен между „***“ АД и В. Х. К.;

3/ Вземане в размер от 261,50 лв., представляващи част от 444,55 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за паричен заем № *** от 27.07.2018 г. сключен между „***“ АД и В. Х. К.;

4/ Вземане в размер от 254,73 лв., представляващи част от 521,85 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за паричен заем № *** от 20.03.2018 г., сключен между „***“ АД и В. Х. К.;

5/ Вземане в размер от 451,01 лв., представляващи част от 451,88 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за паричен заем № *** от 18.05.2017 г., сключен между „***“ АД и В. Х. К.;

Ищецът претендира разноски.

По процедурата. Предмет на настоящото пр-во по гр.д. № 23143 /2023 г. след разделяне според правилата на съда са исковете срещу В. Х. К. за 1 вземане от общо 2 149,82 лв., представляващо част от 3 064,90 лв.

Първоначално образуваното пр-во по гр.д. №25331/2022 г. по описа на СРС, 164 състав е разделено. На второ място, с молба от 10.07.2023 г. ищецът увеличава размера на предявените частични искове до горепосочените размери. Искането е основателно и е направено преди насрочване на делото.

В исковата молба и уточнителни молби от 29.05.2023 г., 22.06.2023 г. и г. ищецът твърди, че В. Х. К. е сключила с ответника следните договори за кредит, а именно: Договор за паричен заем № *** от 15.01.2019 г., Договор за паричен заем № *** от 10.10.2018 г., Договор за паричен заем № *** от 27.07.2018 г., Договор за паричен заем № *** от г. и Договор за паричен заем № *** от 18.05.2017 г., като е заплатила по тях всички договорени суми.

Твърди се, че заплатените по договорите от В. Х. К. суми, различни от тези за главница и възнаградителна лихва, са недължимо платени, при липса на основание поради нищожност на договорите или на отделни клаузи от тях.

Сочи, че недължимо заплатените от В. Х. К. суми по неравноправни/нищожни клаузи или договори са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 20.10.2021 г. Поради преминаване на вземанията на В. Х. К. за недължимо платени суми от неравноправни/нищожни клаузи или договори в патримониума на ищеца, то последният ги претендира от ответника с искове / частични/ по чл. 55 ЗЗД.

Ищецът твърди, че недължимо и без основание по процесните договори за кредит е заплатена общо сумата от 3 064,90лв.- неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 4 от договорите. Сумите по всеки договор са посочени в приложение № 1 към исковата молба /л. 33/.

В тази връзка ищецът твърди, че цедентът му заплатил сумата на първо място по силата на нищожни договори в цялост, а именно: Договор за паричен заем № *** от 15.01.2019 г., Договор за паричен заем № *** от 10.10.2018 г., Договор за паричен заем № *** от 27.07.2018 г., Договор за паричен заем № *** от 20.03.2018г. и Договор за паричен заем № *** от 18.05.2017 г., поради това, че:

Клаузата на чл. 4 от договорите за неустойка за непредставяне на обезпечение е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Това било така, понеже изискването за обезпечение представлява едно на практика неизпълнимо или трудноизпълнимо условие, като страните са наясно още при подписването на договора, че то няма да бъде изпълнено и ще служи единствено като основание, за начисляване на неустойката. Подобни изводи могли да се направят на базата на няколко факта: 1) ако кредиторът действително е желаел да получи обезпечение, а не допълнителни приходи, е могъл да изчака краткия срок от 3 дни, за да се увери, че кредитополучателят е в състояние да осигури отговарящи на изискванията поръчители или банкова гаранция; 2) високите изисквания към поръчителите и редът за кандидатстване за издаване на банкова 2 гаранция ( който е сходен с реда за кандидатстване за банков кредит ); 3) краткият срок за осигуряването на обезпечението - а именно 3-дневен; 4) обстоятелството, че неустойката е включена в погасителния план на кредитополучателя, още при изготвяне на договора. Също така, размерът на неустойка бил уговорен още при сключване на договорите, като варира между 50% -100% от главницата. Кредиторът следвало да се увери в кредитоспособността на длъжника преди сключване на договора.

Поради това и договорите в цялост се твърди да са нищожни на осн. на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави;

Нищожност на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Излага, че неустойката за непредоставено обезпечение не е включена в ГПР на договорите за кредит, поради което е налице грешно посочен размер па ГПР. Същата на практика представлявала възнаградителна лихва поради изложеното в т. а.

Нищожност поради заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 26 ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Ако неустойката за непредоставено обезпечение беше включена в ГПР, то той би бил в размер на между 50 % и 80 %.

Нищожност на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие, понеже не са били представени на кредитополучателя ОУ.

Нищожност поради нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, понеже: не всички елементи на договорите са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12; към същите не са представени Погасителни планове и Стандартни европейски формуляри в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Същите представляват неразделна част от Договорите за кредит и е следвало да бъдат предоставени и подписани в два екземпляра; нарушено било и изискването договорите да са написани по Я. и разбираем начин; ГПР е посочен единствено като процент.

Нищожност на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, поради това, че възнаградителната лихва е в размер над 30 процента;

На второ място, твърди, че разпоредбата на чл. 4 от Договор за паричен заем № *** от 15.01.2019 г., Договор за паричен заем № *** от 10.10.2018 г., Договор за паричен заем № *** от 27.07.2018 г., Договор за паричен заем № *** от

2018. г. и Договор за паричен заем № *** от 18.05.2017 г. е нищожна поради това, че: е нищожна на посочените по-горе основания; е неравноправна на осн. чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП , понеже представлявала уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и не била индивидуално уговорена. Липсата на посочен ГПР или неточното му посочване не позволило на потребителя да прецени икономическите 3 последици от сключването на договора;

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Поддържа отговора с молба от 11.07.2023 г.

Оспорва ищецът да е станал титуляр и да е придобил вземанията към „***“ АД. Заемополучателят не могъл да прехвъри процесиите вземания, тъй като заемополучателият е прехвърлил същите вземания в полза на друго лице - „**“ ЕООД, с договор за прехвърляне на вземания от 09.04.2020 г. - преди договорите за вземания към финансови институции, сключени с „***“ ЕООД.

Оспорва договор за прехвърляне на вземания от 09.04. 2020 г. да е прекратен.

Твърди, че процесният договор за цесия е нищожен, понеже чл. 1 от договора предвиждал, че прехвърлянето е възмездно, а чл. 3 предвиждал, че срещу придобиването на вземанията по чл. 1 „***“ ЕООД трябва да заплати на съответния потребител цена за всяко отделно вземане, равняваща се на 55 % от неговия размер. От друга страна съгласно чл. 4 от договора „задължението за заплащане на цената възниква за всяко вземане отделно при настъпване на следните условия: в срок от 7 дни от датата, на която конкретното вземане е заплатено изцяло от длъжника. Според чл.7, ал.1 от договорите съдебното събиране на вземанията е процедура, която „***“ ЕООД могла да предприеме „по своя преценка“. В този контекст това дали договорът е възмезден или не зависело изцяло от волята и поведението на цесионера - търговец, но по никакъв начин не зависело и върху него няма никаква възможност за контрол от страна на потребителя. Клаузите на чл. 3 и чл.4 от договорите се твърди да са в очевидно противоречие една с друга; договорът съдържа клауза, според която се забранява на цедента да събира вземането, което е характерно за договори за възлагане на събиране на вземането, което прави предмета на договора неЯ., поради което договорът е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие . Твърди се и по същите аргументи и поради това, че ищецът не е вписан в регистъра на финансовите институции, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД договорът да е нищожен поради противоречие със закона. Твърди и че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, защото според чл. 14 от договора се дължала неустойка от цедента, в случай че предприеме каквито и да било действия във връзка със събирането на вземанията си. Твърди и че договорът за цесия е потребителски и съдържа неравноправни клаузи.

Оспорва представителната власт на ** и да е уведомен за цесията.

Относно клаузата на чл. 4 от процесните договори за кредит излага, че още при кандидатстване за отпускане на заем на потребителите се предоставя информация за изискването за осигуряване на поръчители/банкова гаранция, като предоставянето на обезпечение е част от волята на страните при уговаряне на самия кредит. Според чл. 11, т. 18 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит в него да бъдат изрично уговорени обезпеченията по кредита. Сочи, че осигуряване на уговореното 4 обезпечение било самостоятелно задължение на кредитополучателя, а неизпълнението на това задължение имало самостоятелни негативни последици за кредитодателя, като уговорените изисквания към поръчителите били стандартни и напълно обосновани. Кредитополучателят следвало да положи грижата на добър стопанин за изпълнение на това си задължение в уговорения срок, което означава естествено не едва след сключването на договора за паричен заем да започне да прави постъпки за издаване на банкова гаранция или да търси лица, които да се съгласят да са му поръчител.

Сочи, че единственият документ, който се изисквал от кредитополучателя относно поръчителя, е изрично уговорен в чл. 4 от договорите и това била служебна бележка от работодателя на лицата, посочени като поръчители.

Неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на уговореното обезпечение изпълнявала именно обезпечителната функция на всяка неустойка, защото целта й била да стимулира кредитополучателя да осигури уговореното обезпечение, което да гарантира срочното изпълнение на задълженията на кредитополучателя да плати дължимите по договора за кредит суми.

Относно договорите за кредит сочи, че са валидни и съдържат всички необходими реквизити. Към тях не са приложими ОУ. Позовава се на давност.

В открито съдебно заседание, провело се на 13.03.2024г. ищецът поддържа исковата молба. Прави искане за изменение на предявения иск.

Съдът с протоколно определение от същата дата е допуснал изменение на предявения от ищеца иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чрез неговото увеличаване от 2149.82 лева до 2613.86 лева., частичен иск от обща сума в размер на 3064,90 лв.

В открито съдебно заседание, провело се на 13.03.2024г., ответникът поддържа отговора на исковата молба и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.