Решение № 97 от 04.04.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Монтана, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500126 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба срещу действия на държавен съдебен изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК .

Жалбоподателят С. Д. Г. от гр. М , чрез пълномощник адвокат В. П. , в качеството си на длъжник по изп. дело № 2-12/2024г. на СИС при РС Монтана обжалва постановление на съдебния изпълнител от 24.01.2024г., с което са й възложени за плащане разноските по изпълнителното дело в общ размер 473.46 лева, посочени в поканата за доброволно изпълнение. Изложени са доводи, че не са налице основания за принудително изпълнение мерките на лични отношения между бащата и детето, като изпълнителното дело е образувано неоснователно. Също така се поддържа, че в молбата за образуване на делото взискателят не е посочил кога и за какъв период от време е налице неизпълнение на мерките за лични отношения , нито са посочени други обстоятелства , за да може длъжникът да осъществи защитата си по делото. Поддържа се, че жалбоподателката има и друго дете и възложените й за плащане разноски представляват непосилно за нея финансово бреме. Иска се отмяна на постановлението, с което са й възложени за плащане разноските по изпълнението, като същите останат в тежест на взискателя. Към жалбата са представени доказателства за заболяване на детето в периода 27.09-03.10.2023г., както и на 26, 27. 10.

2023г., 09-12.01.2024г., 25.01.2024г. .

Насрещната по жалбата страна В. Е. Н , при връчен препис от същата на 06.03.2024г.

, не е подал писмен отговор.

В обясненията си съдебният изпълнител поддържа, че изложеното в жалбата е 1 невярно и неоснователно с искане за потвърждаване действията му.

Окръжният съд, след преценка твърденията на жалбоподателя, обясненията на съдебния изпълнител, приложеното в копие изпълнително дело и въз основа на закона, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирано лице – длъжник по изпълнението срещу подлежащо на обжалване съгласно чл. 435,ал. 2,т.7 ГПК действие на съдебния изпълнител - постановление от 24.01.2024г. , с което са признати за плащане разноски на взискателя, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на изпълнителния процес.

Изпълнителното дело е образувано пред СИС при МРС на 24.01.2024г. по молба на В. Е. М., подадена на 22.01.2024г. чрез пълномощник Б. Ц., с която е поискано образуване на дело срещу С. Д. Г. за определените му лични контакти с детето В В.ов М. и изпращане до длъжника покана за доброволно изпълнение. Към молбата е приложен изпълнителен лист № 105/15.01.2024г. , издаден от РС Монтана по гр.дело № 640/2023г. въз основа на протоколно определение № 522 , според който е одобрена спогодба между С. Г. и В. М. от 06.07.2023г. относно родителските права по отношение на детето Владислав, предоставени на майката и е определен режим на лични отношения между детето и бащата – до 31.12.2023г. – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 19.00 часа през двата дните без преспиване, а след 31.12.2023г. до 01.04.2024г. същите дни, но с преспиване при бащата, като бащата ще взема детето от дома на майката в гр. М и ще го връща пак там. В изпълнителния лист са уредени и и лични отношения след 01.04.2024г., такива на лични и национални празници, както и през лятото.

С разпореждане от 24.01.2024г. ДСИ е образувал изпълнително дело, признал е разноски на взискателя в размер на 25.30 лева платена държавна такса и 400 лева адвокатски хонорар , разпоредил в връчване ПДИ с указания до длъжника – на основание чл. 528,ал.1 и ал. 2 ГПК да заяви готов ли е да предаде детето в определеното време и място, какви пречки за това съществуват и в кое време и място е готов да предаде детето. С постановление от същата дата е признал разноските на взискателя в общ размер 425.30 лева и ги е присъдил в тежест на длъжника. На 30.01.2024г. е връчена на С. Г. покана за доброволно предаване на дете, съобщено й е постановлението за разноски, като й е връчена и ПДИ с посочено задължение в общ размер 473.46 лева, включващо признатите разноски на взискателя от 425.30 лева и държавна такса по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК в размер на 48.16 лева в полза на РС Монтана.

Въззивният съд приема, че постановлението на ДСИ от 24.01.2024г., с което в тежест на длъжника са възложени за плащане разноски на взискателя е незаконосъобразно и следва 2 да се отмени.

Изпълнителното производство е образувано по нередовна молба. Задължение на взискателя с оглед разпоредбата на чл. 426 ГПК е да посочи способ за изпълнение. Според молбата и приложения към същата изпълнителен лист се иска изпълнение на режим на лични контакти с дете, но в същата не е посочено нито времето, нито мястото на задължението, което се иска да бъде изпълнено по предвидения в чл. 528 ГПК специален ред. Процедурата по изпълнение на съдебно решение относно личните отношения на родител-дете е регламентирана в чл. 528 ГПК. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определено място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето, да са му указани задълженията по чл. 528,ал.2 ГПК в тридневен срок от връчването на поканата да съобщи на съдебния изпълнител дали е готов да предаде детето в определеното място и време, какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето. Този специален ред на принудително изпълнение на задължението за незаместимо действие предполага яснота за времето и мястото, в което длъжникът следва да извърши действието , а именно да предаде детето на взискателя с оглед определения режим на лични отношения . Видно от молбата за образуване изпълнително дело липсва посочване на дата и място , т.е липсва яснота за задължението, което се иска да бъде изпълнено по принудителен ред, което обуславя и невъзможност съдебният изпълнител да изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение със съдържанието по чл. 528,ал.1 ГПК и съобразяване предвидения в същата разпоредба срок за връчване. Общото посочване в поканата – да предадете детето на съответните дати съгласно изпълнителния лист – не осигурява възможност на длъжника да даде отговор в срок съгласно изискванията на чл.

528,ал.2 ГПК.

Следва да се отбележи също така, че разноски се възлагат за плащане на длъжника само по искане на взискателя , а видно от молбата , по която е образувано изпълнителното дело , искане за присъждане на разноски не е заявено.

Предвид гореизложеното постановлението на съдебния изпълнител, с което са възложени за плащане на С. Г. разноските на взискателя се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. Посочената в поканата за доброволно изпълнение като дължима държавна такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК се определя при наличие на събрани парични вземания, каквито на етапа на развитие на изпълнителното производство не са установени, поради което и не е дължима. Следва да се има предвид също така , че под "парично вземане" по смисъла на т. 53 се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не адвокатското възнаграждение, таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 53 не се дължи.

Противното би означавало и че върху самата такса по т. 53 следва да се дължи такса по т. 53, 3 върху която също да се дължи такса, и т. н. - извод, лишен от всякаква правна и житейска логика.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението на съдебния изпълнител по изп.дело № 2-12/2024г. на СИС при РС Монтана от 24.01.2024г. , с което са признати на основание чл. 79,ал.1 ГПК в полза на взискателя и в тежест на длъжника разноски в размер на 425.30 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4