Решение № 910 от 13.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Пловдив, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20255330201648 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №24-1030-007098/30.08.2024г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на К. Н. П., ЕГН:**********, на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. Т. П., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар. Не се претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира 1 събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 12.08.2024г. около 12.58 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фортинг Т5 ЕВО“, с рег. №***, като се намирал на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“, находящ се в гр. Пловдив на бул.„Шести септември“ №223А. Същият предприел напускане на паркинга на магазина през южния вход, където се намирала паркинг бариера. При излизане на автомобила паркинг бариерата се спуснала и ударила лекия автомобил.

Жалбоподателят сигнализирал за случилото се полицейските органи, като на място отишли полицейски служители от сектор „Пътна полиция “- свидетелят И. П. и колегата му Й. И.. Те приели, че с поведението си жалбоподателят е реализирал ПТП с имуществени вреди, тъй като при излизане от южния вход на паркинга при вдигната паркинг бариера, преди да навлезе в другия път /бул.

„Шести септември“/ е спрял и престоял в границите на паркинга в обхвата на паркинг бариерата, която се е спуснала и ударила лекия автомобил. Бил изготвен протокол за ПТП с №***, както и съставен Акт за установяване на административно нарушение серия G №*** Актосъставителят квалифицирал нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен на П. на същата дата, като последният се запознал със съдържанието му, получил препис от акта и го подписал с възражение. Жалбоподателят бил надлежно уведомен, че в 7 - дневен срок може да даде допълнителни обяснения и да направи възражения. На 16.08.2024г. П. депозирал и писмено възражение срещу съставения му АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на К. Н. П., ЕГН:**********, на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното разглеждане на делото беше назначена и изготвена от вещото лице инж. С. М. автотехническа експертиза, от заключението на 2 която се установява, че бариерата, монтирана на южния вход на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ - Пловдив, е модел „Qntra Park“ на фирма Qntra, което се вижда от надписа на колоната на самата бариера. Това е автоматична бариера за паркинг с контрол на достъпа. Времето за вдигане/спускане на рамото обикновено е между 1,5 до 3 секунди. Управлението е автоматизирано чрез билети, карти, QR код или други системи за достъп, като в случая е камера за разпознаване на peг. номер на автомобилите. Бариерата има индукционни рамки (loop detectors), които засичат наличието на автомобил пред и под бариерата. Бариерата не се спуска веднага след изтичане на време, а остава вдигната, докато МПС не напусне обхвата на индукционната рамка.

След като сензорите не засичат превозно средство, се активира логиката за спускане. Това предотвратява инциденти, като падане на рамото върху автомобил. Бариерата не използва таймер, а сензори, които засичат присъствието на МПС в обхвата й. Тя се спуска автоматично след напускане на този обхват, което гарантира безопасност. Датчикът (сензорът) за засичане на МПС е разположен по средата на платното. Бариерата се спуска само ако не засича обект в зоната на детекция. Индукционна рамка се инсталира под настилката, като меден кабел се полага под формата на затворен контур (бримка) в асфалта. Обикновено се разполага преди бариерата, под нея и понякога след нея - за по-прецизен контрол. В случая има преди бариерата и под нея. Индукционната рамка е свързана с електронен контролер, който подава високочестотен ток. Това създава стабилно електромагнитно поле около контура. Когато автомобил (или друг метален обект) влезе в обхвата на полето, той променя индуктивността на бримката. Контролерът улавя тази промяна като наличие на превозно средство. След засичането, контролерът подава сигнал към системата на бариерата: Ако МПС е върху рамката бариерата не се спуска, ако рамката е празна бариерата може да се спусне автоматично. Предимствата на тази система са надеждност, работи стабилно при всякакви метеорологични условия, бърза реакция, засичането е почти моментално, не се влияят от светлина, сянка или дъжд, за разлика от оптичните сензори. Ограниченията на тази система са, че засичат само метални обекти, не работят с пешеходци или велосипеди, при неточна траектория на движение (например диагонално), част от МПС може да не попадне в обхвата на рамката, не определят точната позиция или размер а само присъствие или отсъствие на МПС. В случая автомобилът излиза под 3 ъгъл, така че задната част на МПС не попада напълно върху рамката и така системата приема, че МПС е напуснало зоната и спуска бариерата, въпреки че реално още е частично под нея. Това е ограничение в принципа на работа на сензора при неточно позициониране на автомобила, което в комбинация с изкривеното рамо, е причината да удари автомобила, който се е намирал със задната си част в края на индукционната рамка. Разпитано в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като пояснява, че бариерата трябва да е така направена, че да е без значение дали автомобилът под нея е по – дълъг или има някакви други особени характеристики. Сочи също, че в конкретния случай бариерата е поставена много близко до пътното платно и е неминуемо заставането на автомобила под ъгъл. Посочва също, че изкривеното рамо на бариерата е причина за настъпилия удар с автомобила.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя И. П., разпитан в качеството на свидетел, от писмените доказателства и от заключението на назначената автотехническа експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства не се установява извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Посоченият законов текст предвижда задължение за всеки участник в движението по пътищата със своето поведение да не създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. На основание събраните по делото доказателства съдът намира, че съставеният от свидетеля П. АУАН и издаденото въз основа на него НП се явяват съставени и издадени при липса на доказателства за вината на нарушителя. Съгласно чл.6 от ЗАНН административното нарушение трябва да е извършено виновно, а в случая не се доказва вината на нарушителя. От заключението на вещото лице се установява, че паркинг бариерата остава вдигната докато МПС не напусне обхвата на индукционната рамка. Същата не използва таймер, а сензори които засичат присъствие на МПС в обхвата й. Не действията на жалбоподателя по позициониране на управляваното от него МПС, а изкривеното рамо на бариерата е причина за настъпилия удар с автомобила.

Поради това и съдът намира, че наказателното постановление е 4 незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. Предвид отмяната на наказателното постановление, право на разноски има жалбоподателят. В случая е направено своевременно искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Приложен е и договор за правна защита и съдействие и пълномощно, като от същите е видно, че е предоставена безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. В случаите като този, съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. На основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, е предвиден минимумът от 400 лева. Тази сума следва да бъде присъдена в тежест на въззиваемата страна. Следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя и направените от него по делото разноски за автотехническа експертиза в размер на 304 лева.

Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-1030-007098/30.08.2024г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на К. Н. П., ЕГН:**********, на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т. П.П. от АК Пловдив сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. П.,

ЕГН:********** направените от последния разноски по делото за 5 автотехническа експертиза в размер на 304 / триста и четири/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6