Решение № 16105 от 06.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16105 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20231110123736 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 310 и след. ГПК:

Съдът е сезиран с искова молба от [фирма], против [фирма], с която се иска да се осъди ответникът да опразни и да върне на ищеца владението върху недвижим имот – търговски обект със застроена площ от 16 кв. м., попадащ в дворно място с планоснимачен № 164, с обща площ от 1150 кв. м., парцел XIII, кв. 31, [адрес], предмет на прекратен договор за наем от 09.04.2021 г. Твърди, че страните са сключили наемен договор от 09.04.2021 г., с който ищецът предоставил за временно и възмездно ползване на ответника търговски обект със застроена площ от 16 кв. м., попадащ в дворно място с планоснимачен № 164, с обща площ от 1150 кв. м., парцел XIII, кв. 31, [адрес]. Срокът на договора бил изтекъл на 28.02.2023 г. Твърди, че наетата вещ не е върната до момента. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че ползването на имота след изтичане срока на договора е продължило със знанието и без противопоставянето на ищеца. Договорът се трансформирал в безсрочен. Липсвало предизвестие за прекратяване на договора. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:

Основателността на осъдителен иск с квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1, ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало наемно правоотношение между страните, прекратяване на правоотношението и релевирано неизпълнение от наемателя на задължението да върне наетата вещ. С оглед разпоредбата на 1 чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване.

От представения договор за наем от 09.04.2021 г. /л. 8-10 от делото/ се установява, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което ищеца /в качеството му на наемодател/ се задължава да предостави на ответника /имащ качеството наемател/ ползването на недвижим имот, находящ се в [адрес], [улица] с площ от 16 кв. м. срещу наемна цена от 60 лв. на месец. Договорът е сключен за срок от 01,03.2021 г. до 28.02.2023 г., като е уговорено, че наетият имот ще се ползва за пощенски услуги. Не се спори между страните, че ищецът е титуляр на право на собственост на процесния имот, а и основателността на иска по чл.233 ЗЗД не е в зависимост от установяване правото на собственост в лицето на наемодателя.. Договорът за наем от ищеца е сключен чрез районния мюфтия на Р., за което е представено решение № 1894 на Висшия мюсюлмански съвет.

Не се спори по делото, че фактическата власт върху процесните недвижими имоти е предадена на ответника и, че на същия е осигурено спокойно и безпрепятствено ползване.

Не се спори и, че ползването на наетия от ответника имот е продължило и след изтичане на срока на договора.

Спорния по делото въпрос между страните е прекратен ли е договорът за наем, респ. трансформирал ли се е договорът в безсрочен.

Съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.

В чл. 2.2 от договора за наем е предвидено, че срокът на договора може да бъде продължен с анекс, ако наемателя отправи писмено предизвестие за това не по-късно от един месец преди изтичането на договорения срок и наемодателят приеме офертата. При липса на писмено споразумение, договорът се счита за прекратен.

Нормата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна, т. е. позволява на страните да уговорят нещо различно като отклонят поведението си от законовата норма в съответствие със свободата на договаряне по см. на чл. 9 ЗЗД. Предвиденото в чл. 236, ал. 1 от ЗЗД продължаване за неопределен срок на договора за наем, ако след изтичането на уговорения срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, не е приложимо в случаите, в които страните изрично са изключили приложението на посочената разпоредба за мълчаливо подновяване на срока на договора. В случая в рамките на договорната свобода страните са се отклонили от диспозитивната норма на чл. 236, ал. 1 ЗЗД и са предвидили възможност за продължаване на срока на договора само изрично, като съгласието за това се постигне в писмена форма.

Не се установява сключването на писмено споразумение между страните, поради което с изтичане срока на договора за наем действието му е преустановено. След изтичането на срока на договора за наем наемателят е длъжен да върне вещта - чл. 233 ЗЗД.

На следващо място, дори в случая да беше приложим чл. 236, ал. 1 ЗЗД, то исковата молба следва да се счита за предизвестие по чл. 238 ЗЗД, ако договорът е безсрочен.

Наемното правоотношение се прекратява с достигането на писменото предизвестие до адресата. Един месец след връчването на препис на ответника договорът за наем е прекратен. Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника на 09.06.2023 г.

– л. 52, поради което и договорът за наем /дори и при приложение на чл. 236, ал. 1 ЗЗД/ следва да се счита за прекратен на 10.07.2023 г., което обстоятелство настъпило в хода на процеса следва да се съобрази по реда на чл. 235, ал.3 ГПК.

Доколкото наемателят не е изпълнил задължението си да върне предоставения му 2 имот след прекратяване на наемното правоотношение, то са налице предпоставките на материалния закон /чл. 79, ал. 1 ЗЗД/ за осъждането му да престира принудително дължимия облигационен резултат, с оглед на което исковата претенция по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД се явява основателна.

С оглед на изложеното, по делото се установява, че между страните е възникнало наемно правоотношение, че наемодателят е изправна страна – предоставил е за ползване фактическата власт върху процесните недвижими имоти, съобразно уговореното в договора предназначение, и е осигурил спокойно и безпрепятствено ползване на имотите, че наемателят е получил фактическата власт върху процесните недвижими имоти, както и, че впоследствие наемното правоотношение е било прекратено.

При прекратяване на наемното правоотношение задължение на наемателя е да върне имота в състоянието, в което го е приел /при отчитане на обичайното му овехтяване/. В тежест на ответника по делото е да докаже изпълнение на това свое задължение, като съдът приема, че не е проведено пълно и главно доказване на този факт от ответната страна.

Напротив, установява се по безспорен начин, че процесните имоти се ползват от ответника и в хода на настоящото съдебно производство. Последното обстоятелство не е оспорено от ответника. Няма данни по делото за предаване фактическата власт на ищците.

Поради всичко изложено предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

По разноските:

Предвид изхода на спора разноски се дължат само на ищците. Представен е списък и доказателства за направата на разноски от страна на ищците в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за заплащане на възнаграждението – л. 2. В срок е постъпило възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 400 лв. Ето защо на ищеца ще се присъди сумата от общо 450 лв. за съдебни разноски по производството.

Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: [адрес], да опразни и върне на [фирма], ЕИК ****, религиозна институция, със седалище и адрес на управление [адрес], на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, държането върху наето помещение по прекратен договор за наем от 09.04.2021 г. - търговски обект със застроена площ от 16 кв. м., попадащ в дворно място с планоснимачен № 164, с обща площ от 1150 кв. м., парцел XIII, кв. 31, по плана на [населено място], с административен адрес [адрес].

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК ****, религиозна институция, със седалище и адрес на управление [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 450 лв. – представляваща разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване от страните пред СГС в двуседмичен срок от 09.10.2023 г., на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4