Присъда № 183 от 18.06.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 183/18.06.2025 г. по нох дело № 2934 по описа на РС Варна за 2023 г.,45-и наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 1052/2020 г. по описа на 03 РУ ОД МВР Варна срещу подсъдимия С.И.А. с ЕГН ********** за това, че нa 09.09.2020 г. около 21:40 часа в гр. Варна, *** влязъл в чуждо жилище - помещение, ползвано за живеене и обитавано от К.А.Б., като употребил за това сила - блъснал вратата на жилището откъм вътрешния двор на кооперацията, като счупил горната панта на вратата и деянието е извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК, както и затова, че на 09.09.2020 г. в гр. Варна чрез нанасяне на удари с палка умишлено и по хулигански подбуди причинил на К.И.К. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на лявата предмишница и травматичен оток в областта на лявата подбедрица, обусловили чувство на болка и страдание без разстройство на здравето престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

До даване ход на разпоредителното заседание, пострадалите К.А.Б. и К.И.К. са предявили граждански искове срещу подсъдимия, като съдът с протоколно определение е допуснал са съвместно разглеждане само предявения граждански иск от пострадалия К..

По реда на чл.76 от НПК пострадалите са конституирани като частни обвинители и са встъпили в същия, упражнявайки своите права чрез повереника си адвокат С. И., АК- Варна.

В хода по същество на делото представителят на РП Варна намира, че делото е изяснено от фактическа и правна страна. Поддържа повдигнатите обвинения против подсъдимия, прави анализ на събрания доказателствен материал, като намира ,че авторството на деянието е доказано от показанията на свидетелите, доказано е и, че помещението, в което подсъдимия е проникнал се е ползвало за жилищни нужди от Б. и нейните синове. Според представителя на РП Варна е доказано и, че подсъдимия е ритнал с крак вратата на жилището откъм двора.

Намира и, че престъплението по чл.131 от НК е доказано. Предлага за престъплението по чл.170 ал.2 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание към средния размер, като се мотивира с това, че приема, че деянието е било обмислено, с оглед това, че подсъдимия е организирал лицата, които да го придружат, подготвил е палка и спрей, което според прокуратурата е отегчаващо вината обстоятелство. По отношение престъплението по чл.131 т.12 вр.чл.130 ал.2 от НК моли на подсъдимия да бъде наложено наказание към средния размер, което мотивира с това, че деянието е извършено през нощта, след нахлуване с взлом и неколкократно нанесени удари.Не изразява становище по отношение на разноските и гражданския иск.

Процесуалния представител на частните обвинители и граждански ищец адв.Ст.И., ВАК изцяло поддържа направения от прокуратурата анализ на доказателствата. Посочва, че въпреки влошените отношения между подсъдимия и св.Б. и синовете и, не е следвало подсъдимия да се конфронтира.Счита, че и двете деяния са съставомерни от обективна и субективна страна, като се вземат предвид всички действия на подсъдимия.Моли съдът да се произнесе и по гражданската претенция за неимуществени вреди.

Защитникът на подсъдимия, адв.А. Ж., АК-Варна от своя страна моли подзащитния му да бъде оправдан, като намира, че прокуратурата е била манипулирана от св.К. Б.. Според защитата подсъдимия и семейството му са имали имот на мястото, на което по-късно е построена кооперацията, в която са получили като обезщетение по един апартамент и по две паркоместа в двора. Според защитата никога подсъдимия и семейството му не са могли да ползват паркоместата си, тъй като Б. купила ателието на партерния етаж и възпрепятствала достъпа до двора и паркоместата. Според защитата ателието обитавано от Б. и синовете и не може да бъде жилище по смисъла на Наредба №7, приета на 22.12.2003 г.,чл.110 от същата.

1

Според защитата по иззетата с протокола за оглед от 09.09.2020 г. от жилището половин палка няма нито ДНК, нито пръстови отпечатъци, което предполагало, че е старателно изтрита, а липсвали твърдения, че подсъдимия е бил с ръкавици, по вратата също не били открити побитости. Изразява становище, че не следва да се кредитират показанията на св.

Р.М., тъй като са дадени 21 месеца след случилото се. По отношение телесната повреда на пострадалия К., също намира, че не е доказана, тъй като е установена по свидетелски показания месец след случилото се.

Подс. А. разбира обвинението. В съдебно заседание дава обяснения. Упражнявайки правото си на лична защита и в последната си дума моли да бъде признат за невиновен.

Съдът прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл. 301 от НПК и прие за установено от фактическа страна следното:

По повод съобщение на К.А.Б.,ЕГН ********** в 03 РУ ОД МВР Варна било образувано ДП № 1052/20209 г. затова, че на 09.09.2020 г. в гр.Варна , около 22 часа, в тъмната част на денонощието неизвестни лица влезли в апартамента и на адрес гр.Варна, *** като употребили за това сила и деянието е извършено нощем – престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК.

На база установените в хода на досъдебното производство обстоятелства, РП Варна внесла обвинителен акт срещу подс. С.И.А. е от гр. Варна за извършени престъпления по престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл.

130, ал. 2 от НК.

От фактическа страна приела за установено, следното:

Пострадалата К. Б. заедно със синовете си - свидетелите Р.Г.Г. и А.Г.Г. живеели в помещение, обособено като апартамент на ет. 1 в жилищна кооперация в гр. Варна, ***. Жилището се състояло от спалня, всекидневна с кухня и санитарен възел и граничело с вътрешния двор на кооперацията. В апартамента можело да се влезе през три входа - един откъм фоайето на кооперацията и два откъм вътрешния двор на кооперацията, като през единия се влизало директно във всекидневната, а през другия в спалнята. Вратата, през която се влизало от вътрешния двор във всекидневната била изработена от ПВЦ дограма.

Подс. С. А. притежавал жилище в същата кооперация - гр. Варна, ***. Апартамент притежавал и негов родственик, живущ в същата кооперация. Във връзка с ползването на паркоместа към кооперацията между подс. А. и семейството на пострадалата Б. имало конфликт, по повод на който многократно обвиняемия и неговия родственик, от една страна и семейството на пострадалата Б. от друга страна, спорели.

На 09.09.2020 г. през деня между подс. А. и св. Р.Г. възникнал конфликт относно ползването на паркоместата. По-късно на същия ден, А. решил да отиде в дома на св. Б. и синовете й и да се саморазправи с тях. Свързал се със свои приятели - свидетелите Н. И. М. и Т.Н.А., за да го придружат. Около 21:40 часа на 09.09.2020 г. тримата отишли до кооперацията, като влезели във вътрешния двор. А. бил с маска на лицето и носел у себе си пластмасова палка и флакон с лютив спрей. В това време в жилището били пострадалите К. Б. и К.И.К..

Свидетелят К. бил приятел на синовете на Б. и бил на гости в дома им. Б. била в спалнята, а К. бил във всекидневната. Братята Радослав Ганчев и Александър Ганчев били излезли и К. стоял във всекидневната и играел на електронна игра. Подс. А. се насочил устремено към вратата, през която се влиза във всекидневната и нанесъл силен удар с крак по нея. От удара вратата се отворила, като се счупила пантата в горната й част. Подсъдимия проникнал в стаята и без да каже каквото и да е било нанесъл удар с плаката по лявата ръка и левия крак на пострадалия К.. От силата на удара палката се счупила и част от нея паднала на земята. В резултат на нанесените удари пострадалият К. получил кръвонасядане в областта на лявата предмишница, травматичен оток в областта на лявата подбедрица. В това време св. Б. влязла 2 във всекидневната и видяла подсъдимия да нанася удари на К.. Б. се уплашила и започнала да крещи на А., в отговор на което той я напръскал в лицето с лютивия спрея. Тъй като пострадалата Б. продължавала да вика силно, подсъдимият, за да не бъде заловен на място, хукнал да бяга, последван от приятелите си. Вече махнал маската от лицето си,подсъдимия, излизайки от кооперацията бил пресрещнат от свидетелите Т.Н.А. и сина му В.Т.В..

Последните били чули виковете на пострадалата и се притекли на помощ. Подсъдимият напръскал и тях с лютивия спрей и си заминал. Бил подаден сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнал екип на Трето РУ в ОД на МВР - Варна. Бил извършен оглед на местопроизшествие.

Изложената фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства- показанията на свидетелите К.А.Б., К.И.К., Р.Г.Г.,А.Г.Г., Н. И. М., Т.Н.А., Д.В.Г., В.Т.В., Т.В.Т., Р.П.М.,от протокол от оглед на местопроизшествие, съдебномедицинска експертиза,протокол от оглед на ВД, извършени разпознавания, запис от ЕЕН 112, справка от БАН,характеристична справка, справка за съдимост.

В хода на съдебното следствие са приобщени на основание чл.283 от НПК и писмени доказателства по делото: материалите от ДП № 1052/2020 г. по описа на 03 РУ ОД МВР Варна, както и от заверени копия на изпълнителен лист от 09.06.2021 г. по гр. д. № 156000/2020 г. по описа на РС Варна и Постановление от 03.04.2020 г. на РП Варна за отказ от образуване на наказателно производство, Писмо вх. № 14191/20.02.2024 г. от РП Варна;

Писмо вх. № 14282/20.02.2024 г. от РП Варна, ведно с 2 бр. заверени копия на сведения от А.П.К. срещу А.Г.Г. и Р.Г.Г.; Писмо вх. № 14263/20.02.2024 г. от РП Варна, ведно със заверено копие на жалба от Х.А. Б.; Писмо вх. № 14293/20.02.2024 г. от РП Варна, ведно с 2бр. заверени копия на сведения от С.И.А. срещу Р.Г.; Писмо вх. № 14588/21.02.2024 г. от РП Варна, ведно със заверено копие на сведение от С.И.А. срещу А.Г.Г. и постановление за отказ да се образува наказателно производство по пр. пр. № 429/2020 г. по описа на РП Варна; Писмо вх. № 15019/22.02.2024 г. от РП Варна, ведно със заверено копие на жалба от А.П.К. срещу А.Г.Г.; Писмо вх. № 15824/26.02.2024 г. от РП Варна, ведно със заверени копия на жалба от А.П.К. срещу К.А.Б. и постановление за отказ от образуване на наказателно производство; Писмо вх. № 16225/27.02.2024 г. от Трето РУ – ОД МВР Варна, ведно с докладна записка за извършена проверка за подадени жалби; Писмо вх. № 17886/05.03.2024 г. от Второ РУ – ОД МВР Варна, ведно с характеристична справка за С.И.А.; Писмо вх. № 21087/14.03.2024 г. от Трето РУ – ОД МВР Варна, ведно с характеристични справки за А.Г.Г. и Р.Г.Г.; както и представените от адв. Ж. – копия на Жалба вх. № 13072/15.09.2020 г. от М.

А.а Л.; Тъжба вх. № 270105/02.10.2020 г. от А.П.К.; Искова молба по гр.д. №15600/2020 г. по описа на РС Варна от 03.12.2020 г.,дактилоскопна експертиза, ДНК експертиза.

Съдът кредитира заключенията на СМЕ, дактилоскопната и ДНК експертизи, които прецени като обективно, компетентно изготвени, даващи отговор на въпросите, които са поставени и изготвени след запознаване с материалите по делото. Съдът кредитира и всички приложени писмени доказателства, доколкото те са приобщени по надлежния ред, кореспондират с останалия кредитиран доказателствен материал и по никакъв начин не бяха оспорени от страните.

От правна страна:

За да е налице деяние по чл. 170, ал.2 НК е необходимо е деецът да е влязъл през нощта в чуждото жилище по един от начините, посочени в разпоредбата на ал.1.

Според състава на съда обекта, обекта обитаван от св.Б. като жилище в гр.Варна на ***, ап.1 от обективна страна е годен предмет на престъплението – чуждо жилище. Съдебната практика е определила понятието "жилище" като "помещение, което се обитава постоянно или временно... за живеене без оглед в каква сграда се намира" (Решение № 358/21.06.1972 г. по н. д. № 289/1972 г., II НО на ВС; Решение № 232/03.06.1980 г. по н. д. № 231/1980 г., II НО на ВС). Налице е и произнасяне на Конституционния съд в мотивите на решение № 3

19/21.11.1997 г. по конст. д. № 13/1997 г., където е посочено, че "жилище" по смисъла на т. 3 е всеки обект, който се използва за обитаване, независимо от това: аа) какво представлява (самостоятелна едносемейна сграда; апартамент в жилищен блок, вилна сграда, фургон, използван за вила или за обитаване от работници при строеж, и т. н.); бб) къде се намира (в регулационните граници на град, село, вилна зона или вън от тях - например, хижа, фургон за работници и т. н.); вв) дали е напълно завършен, отговаря ли на архитектурните, санитарните и други изисквания; и гг) дали се обитава временно (например, стая в хотел, вила) или постоянно.