Решение № 60 от 20.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. С., 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря М. Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261800600061 по описа за 2026 година С присъда № 18 от 28.10.2024 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. № 367/2024 г. по описа на същия съд, подсъдимият Д. И. А., от гр.С., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 21.10.2023 г., около 08 ,31 часа, на първокласен път I-8, в района на 32-ри км, в землището на община Б., област С., с посока на движение от ГКПП К. към гр.С., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,28 на хиляда, установено по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол № 2023/ХИ-199/25.10.2023 г. на Специализирана химична лаборатория към БНТЛ при ОДМВР-С., съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и във вр.с чл. 55, ал. 1 от НК , 1 му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, изпълнението на което е отложеното на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, както и „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

С горепосочената присъда, на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подсъдимият Д. И. А. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от десет месеца.

Със същата присъда, на основание чл. 53, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343б, ал. 5 от НК, подсъдимият Д. И. А. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 34 200 лева, представляваща пазарната равностойност на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № *******, послужил за извършване на престъплението.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Т. Ч. – упълномощен защитник на подсъдимия Д. И. А., с оплакване за нейната неправилност и необоснованост. Оспорват се изводите на първата инстанция за доказаност на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.

Аргументите на защитата в тази насока са свързани с твърдения за опороченост на нормативно предвидения ред за констатиране употребата на алкохол от страна на подсъдимия А., което пък от своя страна довело до липса на съставомерен обективен признак на инкриминираното му деяние. В този аспект се посочва, че не са били спазени следните правила на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно: изискването на чл.6 ал.1, за съставяне в три екземпляра на талона за изследване по чл.4 ал.3 от същата наредба; - изикването на чл.3 ал.3, за поставяне на талона на осем на брой стикери с номера, съответстващи на номера на талона за изследване; неотразяване в талона за изследване, избора на лицето за вида на метода, по който да се установи концентрацията му на алкохол в кръвта, на мястото, където да се извърши установяването, срока на явяването; непридружаването на подсъдимия от полицейския орган до медицинското заведение за вземане на кръвна проба. С оглед на тези съображения, защитникът твърди в жалбата, че неправилно и необосновано районния съд е изградил решаващите се изводи за съставомерността на извършеното от подсъдимото лице деяние. Изтъкват се и доводи за допуснато от първостепенният съд нарушение на материалния закон – определянето и 2 налагането на подсъдимия на наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК и същеврменно на кумулативното наказание глоба – при условията на чл.54 от НК. В жалбата се излагат и доводи, че първостепенният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 343б ал. 5, вр. ал. 1 от НК, като е присъдил равностойността на лекия автомобил, послужил за извършване на транспортното престъпление от страна на подсъдимия, доколкото тази норма противоречи на чл.4 ал.1, вр. чл.17 ал.3 от Конституцията на РБ, както и на чл.2 пар.1 и чл.5 от Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпление, във вр. с чл.49 пар.3 от Хартата на основните права на ЕС. Изтъква се, че с прилагането на посочената мярка, първостепенният съд не се е съобразил с принципа за пропорционалност между ограничението на правото на собственост на извършителите на престъпления по чл.343б ал.1 от НК и защитата на правото на живот и телесна неприкосновеност на гражданите. Твърди се и противоречие на разпоредбата с „изискванията” на Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпление, във вр. с чл.49 пар.3 от Хартата на основните права на ЕС – тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. Иска се от въззивния съд, на основание чл.335 ал.2, вр. чл.334 т.1 от НПК да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която подсъдимия А. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия Д. А. в лицето на адвокат Т. Ч., поддържа жалбата срещу първоинстанционната присъдата, като моли последната да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържат се основните оплаквания, изнесени във въззивната жалба за липса на осъществено от подсъдимия, съставомерно от обективна страна деяние.

Алтернативно се заявява искане пред въззивната инстанция за изменение на атакувания съдебен акт, посредством отмяна на наложеното на подсъдимия наказание глоба и на осъждането му по чл.343б ал.5 от НК.

В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена, като 3 обоснована и законосъобразна. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е приел, че обвинението досежно подсъдимия А. е доказано по безспорен и категоричен начин. Според прокурорът, наложените на подсъдимия наказания, също са напълно справедливи и законосъобразно определени, при спазване на разпоредбата на чл.54 от НК.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивният съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната, относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

На 21.10.2023 г. свидетелите П. Г. П. и В. И. А. – полицейски служители от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР С., изпънявали служебните си задължения като дежурен автопатрул по контрол на пътното движение на ПП1-8. Около 08,30 часа, в района на 32 км., в землището на Община Б., С. област, с посока на движение от ГКПП К. за гр.С., свидетелите П. и А. спряли за порверка лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № *******.

Водачът на автомобила представил за проверка лична карта и свидетелство за регистрация на МПС, и полицейските служители установили самоличността му – подсъдимия Д. И. А.. Свидетелят П. извършил на подсъдимия проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № 0736, който отчел положителен резултат – 1,46 промила в издишания въздух. На подсъдимият му бил съставен акт за установяване на административно нарушение и му бил издаден талон за изследване, съгласно чл.6 ал.1 от Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. В посочения талон, подсъдимият саморъчно отбелязал с подписа си, че избира да бъде изследван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, с медицинско и химическо изследване /л.47 от ДП/. В 09,50 ч. на същата дата, на подсъдимия А. му била взета кръвна проба за извършване на химическо 4 изследване, което било удостоверено във фиш за спешна медицинска помощ амб. № 1795. Така взетата кръвна проба на подсъдимия, била подложена на химическо изследване по назначена и изготвена съдебно-химическа експертиза по протокол № 2023/ХИ-199/2023 г. /л.43-45 от ДП/, в резултат на което в същата се доказало наличието на етилов алкохол в количество 1,28 промила.

По делото е изготвена съдбено-оценителна експертиза на лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № *******, която е дала заключение, че пазарната стойност на същия, към момента на извършване на деянието, възлиза на сумата от 34 200 лева.

Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Първостепенният съд в пълно съответствие със законовите изисквания е обсъдил доказателствените материали по делото – анализирал е показанията на разпитаните по делото свидетели, както и писмените доказателствени средства, поради което е приел за несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече посочено по-горе/ се възприема и от настоящата инстанция.

За да обоснове тези си изводи по фактите, правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелите – полицейски служители В. А. и П. П.. За настоящият състав на въззивната инстанция също не е налице никакво съмнение в тяхната безпристрастност, незаинтересованост и обективност при излагане на фактите от значение за делото. В показанията си, посочените свидетели дават еднопосочни сведения за констатираното от тях /в качеството им на дежурни полицейски служители по осъществяване на пътен контрол/ на инкриминираните дата, час и място, управление на моторно превозно средство от страна на подсъдимия; за обстоятелствата, че при извършената на подсъдимия проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер”, последното отчело наличие на такъв в издишания въздух; че на подсъдимия му бил издаден талон за медицинско изследване; че подсъдимият предоставил кръв за извършване на медицинско изследване за установяване на употребата на наркотични вещества. По отношение на така посочените главни факти, е налице пълно съответствие между показанията на свидетелите А. и П., и последните се подкрепят от 5 останалите ангажирани по делото доказателствени източници, каквито са писмените доказателствени средства /акт за установяване на административно нарушение, талон за изследване № 109009, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества, фиш за СМП/, както и заключението на изготвената съдебно-химическа експертиза.

От съществуващата по делото доказателствена основа, следва да се ценят и всички събрани писмени доказателства и доказателствени средства, като първоинстанционният съд правилно ги е кредитирал, тъй като липсват основания за тяхното игнориране.

В обобщение, следва да се отбележи, че въззивният съд споделя напълно дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал. При извършеният от настоящата инстанция собствен анализ на доказателствените материали, съдебният състав прие, че събраните гласни и писмени доказателства, и експертни заключения, в своята цялост пресъздават непротиворечиво, логично и последователно възприетите за безспорно установени фактически обстоятелства по делото.

Въззивният съд се солидаризира и с изводите на първата инстанция, досежно обективната съставомерност на извършеното от подсъдимия Д. А. деяние. От обективна страна, безспорно и категорично се установи, че подсъдимият А. на датата 21.10.2023 г., в района на 32 км. на ПП-1-8, в землището на Обищина Б., С. област, управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,28 промила.