Решение № 96 от 20.03.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Свиленград, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.а като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200083 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Д. Я. Г. с ЕГН **************** от село ***************************, със съдебен адрес: град Харманли, пл.

„Възраждане” № 13, област Хасково, чрез адвокат Г. М., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6755454 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал.

1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 600 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно, необосновано и неправилно издаване на ЕФ – издаден бил извън сроковете по ЗАНН, от некомпетентен орган, нарушението не било констатирано по предвидения за това ред, техническото средство не отговаряло на законовите изисквания, не били посочени пътния знак и отчетения толеранс при определяне на наказуемия размер на скоростта, наказанието било погасено по давност.

1

Оспорва се ЕФ и обстоятелствата, изложени в него. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г., не се явява и не се представлява. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 10.06.202 2 година в 1 6 . 2 4 часа в град ******************, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока към град Любимец, област Хасково, М П С марка „Мерцедес”, модел Е 270 ЦДИ с държавен регистрационен номер **************, със скорост 100 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 50 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП . След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 6009718 на името на Г. И. М. в качеството му на собственик на превозното средство , видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП м у е даден 14-дневен срок, считано от 14.11.2022 година, да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, Г. И. М. представя в РУ – 2

Харманли към ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и сочи като лице, на когото е предоставил процесното МПС - жалбоподателя Г. и представя необходимите документи в тази връзка . Издаденият спрямо М. ЕФ е анулиран, поради което и не фигурира в Справката на водача М..

На жалбоподателя Г. в качеството му на лице, на което е предоставено превозното средство съгласно представената от М. Декларация по чл. 188 от ЗДвП, е издаден процесният ЕФ, който е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ са отразени данни за установената скорост и превишението й, респ. разрешената, като е приета и съответно вписана правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 19.12.2022 година (, видно от Справката за нарушител, отметката, направена в приложения към Жалбата ЕФ и Справката относно статуса на ЕФ) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата. В указания срок, жалбоподателят не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 о т ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 10.06.2022 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. В Протокола за налични имената, длъжността и подписът на проверилия го Началник на структурното звено. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 10.06.2022 година и времето (13.45 часа до 17.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – в град Свиленград, на улица ***************, област Хасково, за общото ограничение на скоростта - 50 3 км/ч разрешена скорост в населено място, режима на измерване стационарен, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направен запис от системата, като e налична една снимка за конкретния клип, на ко ято е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен н о м е р Х 64 56 КТ в процес на приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 103 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ) и разрешена такава от 50 км/ч.

От представения Протокол № 93-СГ-ИСИС/26.11.2021 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5 126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП, както и му е налагана принудителна административна мярка.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в

Административнонаказателната преписка (АНП), ведно с представените допълнително такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса (с изключение на ЕФ, чиято доказателствена сила не се 4 опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе проведено успешно), като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя Г., с оглед установения факт на управление на МПС, което ползва, със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд .

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че 5 разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащането на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на акта, водещи до незаконосъобразност.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. Г. е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 5, вр.чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП . Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен 6 акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП , едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл.