Решение № 453 от 29.04.2022, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Перник, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Капка Сп. Станчева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20211720105619 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК и евентуално чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. П. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

П., ул. „Ю.Г.“, бл. **, вх. *, ап. **и П. Д. П. с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.“, бл. **, вх. *, ап. ** чрез Адвокат Н. Р. Н. САК,София 1000, ул. „П.“ № *, ет. *, офис ***, ел. поща: [email protected]

СРЕЩУ

„П. кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, с адрес: гр. София, бул.

„България“ № 43, бл. 53Е, вх. В, и „Кредит Инкасо Инвсстмънт БГ“ ЕАД с ЕИK 202423225 със седалище и адрес на управление в гр. София, район р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 установителен иск за нищожност на Арбитражно споразумение и Арбитражно решение, иск по чл. 124 ГПК за липса на задължени на ищците в размер от 11,036 лв. към цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД и евентуален предявен – отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че изпълняемото 1 право не съществува, поради новонастъпили факти в обективната действителност, след издаване на Арбитражно решение № 798 от 10.01.2013 г. по в.а.д. № 798/2013г. на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, гр. София.

В исковата молба се твърди, че :

Срещу ИЩЦИТЕ е образувано изп. дело № 20138410410828 от 2013г. на ЧСИ Н.М., по което първоначален взискател е първия ответник, а със съобщения от 04,02.2019 г.

ЧСИ уведомил дответниците, че конституира като взискател дружеството „Кредит Инкасо Инвестмънтн БГ“ с БИК 202423225.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.07.2013 г. от СГС по т.д. № 4385/2013 г. на VI-18 състав, въз основа на нищожно Арбитражно решение

№ 798 от 10.01.2013 г. по в.а.д. № 798/2012г. на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, гр. София (наричано по-долу „Решение“ или „АР“).

Считат, че годината на арб. дело би следвало да е 2012г., като в изп. лист има грешка.

Твърди се от взискателите, че лицата са обвързани от валидно Арбитражно споразумение обективиран в общи условия към Договор за револвиращ заем от 23.09.201 Ог. (ДРЗ), което не е вярно и ИЩЦИТЕ твърдят, че изобщо липсва валидна арбитражна клауза (споразумение), като и самото Арбитражно решение е нищожно, както на общо основание, така и защото няма надлежна Арбитражно споразумение. Нищожен е и ДРЗ.

Решението е нищожно, защото не отговаря на изискванията на Закона за неговата валидност, както и евентуално - защото липсва надлежна и валидна Арбитражна клауза нищожна като противоречаща на закона или като заобикаляща го, противоречи на добрите нрави и липсва съгласие за обвързване с конкретен арбитраж и Арбитражното споразумение и Арбитражната клауза са неравноправни спрямо потребителите), като изобщо липсват действителни Договор за револвиращ заем и Арбитражно споразумение, които да обвързват ищците.

- От своя страна, съответния арбитраж (който е арбитраж ad hoc) грубо е нарушил правата на по-слабата икономически страни -ответниците - потребители, като в това число, не е изпълнил императивните повели на българското и европейското законодателство, като не е извършил дължимата проверка за наличие на неравноправни клаузи и е присъдил суми, произтичащи от неравноправни клаузи, като е накърнил правото на защита на ИЩЦИТЕ.

- Поради това, изобщо не се дължат претендираните и общо описани в диспозитива на Решението суми по изпълнителното дело, а именно: 11036. 56 лева, заедно със законната лихва, 2 считано от 10.01.2013г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 670,73 лева юрисконсултско възнаграждение и 135 разноски по арбитражното дело и за издаване на изпълнителен лист.

- Самият ДРЗ също е нищожен, като противоречащ на чл. 26 ЗЗД, Закона за защита на потребителите и на Закона за потребителския кредит.

В условията на евентуалност, ИЩЦИТЕ ТВЪРДЯТ, че :

- след постановяване на Арбитражното решение и образуване на принудителното изпълнение, са издадени и по-късно потвърдени от ВАС: Заповед № 675 от 08.08.2013 г. на Комисия за защита на потребителите (КЗП) и Заповед № 684 от 14.08.2013г. на КЗП, с които се установява, че Договорите за револвиращ заем, включително процесния ДРЗ, са били предлагани на потребителите и привеждани в действие от „П. Кредит България“ ЕООД, при грубо нарушение на правилата на потребителското право и на общия и специалния закон.

- Освен посочените Заповеди е променен и закона, така, че потребителите да получат ефективна защита, при влизане в сила на Заповедите, като на основание чл. 68м от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) всеки засегнат потребител може да развали обвързващия го порочен ДРЗ.

- С оглед на това, с настоящата искова молба изрично ИЩЦИТЕ ПРАВЯТ изявление, че в случай, че настоящия ДРЗ не е нищожен, то с настоящото и на основание чл. 68м от ЗЗП, ИЩЦИТЕ развалят така сключения ДРЗ, поради наличието на следните нарушения :

- използвани нелоялни и заблуждаващи търговски практики при сключването му, описани и в Заповедите на КЗП, а именно: непредоставяне своевременно на информация за крайната цена на кредитния продукт (общото задължение се съобщава впоследствие, годишния процент на разходите има различна стойност от първоначално отбелязаното в договора за револвиращ заем /ДРЗ/, погасителният план заедно с Общите условия ако изобщо се предоставят, става впоследствие) и

-освен това налице е непредоставяне на информация, необходима на потребителя за сравняване на различните предложения за потребителски кредит и вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит; както и поради факта, че потребителите не знаят, че лихвите и разходите по кредитите са променливи.

В условията на евентуалност, твърдят, че са изплатили дори повече от половината реално дължимото за връщане на П. Кредит, а също така,

-евентуално са изтекли давностните срокове за принудително събиране на главните и акцесорните остатъчни вземания по изпълнението, а изпълнителното дело отдавна е перемирано (прекратено) по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

3

С исковата молба са представени писмени доказателства:

1. Договор за револвиращ заем № 1008318818 от 23.09.2010г., ведно с общите условия, към него (версия 12,05.20 Юг.);

2. Копие от изпълнителен лист;

3. Копие от съобщения изх. № 018135 от 04.02.2019г. и изх. № № 018135 от 04.02.2019г. от ЧСИ Н.М.;

4. Протокол от заседание на Арбитражен съд Арбитер Юстициарум;

5. Арбитражно решение № 798 / 10.01.2013г., по вътрешно арбитражно дело № 798 / 2012 г. на арб. съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ (с арбитър г-н Стоил Владимиров Моллов);

6. Заповед № 684 от 14.08,2013 г. на КЗП и решение на ВАС към него;

7. Заповед № 675 от 08.08.2013 г. на КЗП и решение на ВАС към него;

8. Изявление за разваля на Договор за револвиращ заем № 1008318818 от 23.09.2010г.,на осн. чл. 68м ЗЗП.

9. Приложено по делото е препис от цялото изпълнително дело № 20138410410828 от 2013 г. на ЧСИ Н.М..

По делото е приета Съдебно-почеркова експертиза , с вещо лице Е.К. –за авторството на подписа за Клиент и за СД,както и на почерка в ръкописния текст на Договор за револвиращ заем №1008318818,

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор.

Относно претендираните с исковата молба съображения, се твърди, че исковете са неоснователни и недоказани.

Излагат се подробни доводи и аргументи, като се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта:

Настоящия състав счита, че разполага с компетентност за собствено произнасяне по заведените искове, включително с липсата на ограничение за позоваване от заинтересованата страна на нищожност на изпълнително основание по чл. 404 ГПК, което позоваване може да се осъществи както с иск, така и с възражение.

Поради това и приема, че исковете са допустими и следва да се разгледат откъм тяхната основателност

1. Основания за нищожност на Арбитражното решение и Арбитражното споразумение.

4

Арбитражното решение е акт на субект на частното право (арбитражен съд/арбитър), който, ако са изпълнени императивните изисквания на закона, получава предвидената в закона държавно-властническа правораздавателна санкция и изпълнителна сила (арг. от чл.

404 ГПК).

Следователно, самото Арбитражно решение следва да отговаря на предвидените в Закона условия за своята валидност и действителност и също може, както съдебното решение, да бъде нищожно.

Нищожността е изключително тежък порок на правораздавателния акт, поради което тя може да бъде въведена както с иск, така и с възражение и не е обвързана със срок за това.

В конкретния случай , изпълнителният лист е бил издаден още през 2013 г. при въвеждане в заблуждение на СГС, пред който е установено,че са представени общи условия, които нямат нищо общо с конкретния ДРЗ и се представени само и единствено за да заличат очевидния порок на Решението, а именно - че не е постановено от Арбитражен съд или Арбитър, предвиден между страните.

Видно е от текста на Решението е че то е подписано и производството е проведено, от лице (арбитър) - г-н Стоил Владимиров Моллов което действа за „Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) Арбитражен съд Арбитер Юстициарум“.

Нито едно от двете лица, обаче, не е предвидено в ОУ и ДРЗ, изпратени на ищеца от първия ответник, след като той е бил заявил желание да изтегли кредит, в размер от 3500 лева. Изпратеното от първия ответник ДРЗ, представлява просто насрещна различна оферта, която никога не е приемана в изискуемата писмена форма за действителност от ищеца, поради което не е налице валиден и обвързващ ДРЗ и ОУ към него.

От представените на ищеца ОУ, в чл. 13 в Решението, се установява, че тогава са били вписани като възможни арбитри три неизвестни на заемополучателя и солидарния длъжник лица, а именно - Живко Бояджиев, Илиян Калчев и Бисерка Газдова. От доказателствата са установяват два факта, а именно - в ДРЗ и ОУ изпратени до ищеца, няма Арбитражно споразумение сочещо за възможен арбитражен съд лицата -СНЦ Арбитражен съд „Арбитер юстициарум“ и лицето Стоил Владимиров Моллов.