Определение № 31 от 11.08.2026, Военен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. София, 11.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ВОЕНЕН СЪД, в закрито заседание, проведено на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ст. лейт. ГЕОРГИ КРУШАРСКИ при секретаря Николета Венкова и с участието на прокурора ……….‚ като разгледа докладваното от съдия Крушарски частно наказателно дело № 79 по описа за 2026 г. на Софийски военен съд и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 – ал. 6 от НПК.

С постановление от 02.04.2026 г. (приложено на л. 69-72, т. 4 от ДП), прокурор при Военно-окръжна прокуратура – София (ВОП-София) е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 78-Сл/2025 г. по описа на ВОП-София, пр. пр.

№ 445/2025 г. по описа на ВОП-София, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Със същото са върнати и веществени доказателства.

Срещу постановлението на ВОП-София е постъпила жалба от Д. Я. и А. К.

(наследници на починалия К. И.), депозирана чрез адв. Й. К., с изложени съображения за отмяна на прекратителното постановление, поради неговата незаконосъобразност.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.243, ал. 5 НПК законосъобразността и обосноваността на постановлението на ВОП-София за прекратяване на наказателното производство намери следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна. По делото е приложено известие за доставяне, от което е видно, че прекратителното постановление е било връчено лично на жалбоподателя на 02.07.2026 г., където е положил саморъчен подпис за получаването му, а жалбата е подадена на 09.07.2026 г. (видно от пощенското клеймо на л. 6 от делото) в 1 рамките на 7-дневния преклузивен срок за обжалване, поради което същата се явява допустима.

Наказателното производство е образувано по чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие по разследването – протокол за оглед на местопроизшествие (л. 27 и сл., т. 1 от ДП), за „починало лице, вследствие удар между лек автомобил и автобус пътнически“, както това дословно е било посочено в протокола.

От същата дата е била изготвено уведомление (доклад) от разследващ полицай при РПУ-Севлиево (л. 22, т. 1 от ДП), в което е било прието, че досъдебното производство е започнато за това, че на 09.09.2025 г., около 05:14 часа на главен път I-4 при км. 98+270 в землището на община Севлиево, при управление на лек автомобил Опел Зафира, управляван от К. И. и при управление на автобус, управляван от Г. М., са нарушени правилата за движение по пътищата, като лекия автомобил, управляван от К. И. е навлязъл в насрещното платно и е последвал челен удар между двете превозни средства и по непредпазливост е причинена смъртта на водача на лекия автомобил К. И. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

С постановление от 24.09.2025 г. на прокурор при ОП-Габрово (л. 5-6, т. 1 от ДП), досъдебното производство е било изпратено по компетентност на ВОП-София, като в постановлението е било прието, че ***** К. И. е починал още на мястото на катастрофата, но тъй като същият бил военнослужещ – офицер от Българската армия, досъдебното производство следвало да се изпрати на органите на военното досъдебно производство, по арг. от чл. 396, ал. 1 от НПК и делото следвало да се разглежда от военна прокуратура.

С постановление от 30.09.2025 г. на прокурор при ВОП-София досъдебното производство е било прието по компетентност (л. 7-8, т. 1 от ДП).

С постановление от 02.04.2026 г. на прокурор при ВОП-София (приложено на л. 6972, т. 4 от ДП) наказателното производство е било прекратено и е било постановено разпореждане с веществени доказателства.

За да прекрати наказателното производство наблюдаващият прокурор е приел фактическа обстановка в атакуваното прекратително постановление, която може да бъде обобщена по следния начин:

На 09.09.2025 г., около 05:14 часа в тъмната част на денонощието, на главен път I-4 София-Варна, при км. 98+270, в землището на гр. Севлиево, в района на с. Добромирка в южната пътна лента с посока към гр. Варна се движел автобус Сетра с рег. № *****, управляван от Г. М. със скорост от 62 км/ч. В обратна посока – към гр. София се движел лек автомобил Опел Зафира с рег. № *****, управляван от ***** К. И., със скорост 144-146 км/ч, като максимално допустимата скорост била 90 км/ч. В този участък било забранено изпреварването за лекия автомобил, тъй като предстояло навлизане в десен завой, което било сигнализирано със знак В 24 и хоризонтална пътна маркировка – непрекъсната осова линия М1. Лекият автомобил навлязъл в насрещната лента и последвал удар между него и автобуса, в резултат на което водачът ***** К. И. починал на място. Част от пътниците, 2 возещи се в автобуса получили охлузвания и натъртвания, а шофьорът на автобуса получил травма в областта на гръдния кош и охлузвания на дясната и лявата ръка, без счупвания и фрактури. Прието е от прокурора, че смъртта на водача на лекия автомобил се дължи изцяло на неговото поведение. Предвид изложеното, наблюдаващият прокурор е намерил, че по делото са извършени всички действия за разкриване на обективната истина. Доказателствата по делото давали основание да се приеме, че воденото наказателно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, следвало да бъде прекратено поради смъртта на дееца, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.

От материалите по делото се установява още и това, че по делото е била депозирана молба от адв. Й. К. (л. 134, т. 4 от ДП), като пълномощник на наследниците на починалия ***** К. И., в която същата е поискала да й се даде възможност да се запознае с материалите по делото. С постановление от 09.07.2026 г. (л. 137, т. 4 от ДП) молбата е била уважена, но реално не е била осигурена възможност на адв. К. за запознаване със същите.

При това положение съдът намира, че при постановяване на атакуваното прекратително постановление са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

Видно от протокола за първото действие по разследването (л. 27, т. 1 от ДП) досъдебното производство е било образувано за „починало лице, вследствие удар между лек автомобил и автобус пътнически“. Следователно наказателното производство е било образувано за да се разследва дали при настъпването на смъртта на военнослужещия ***** К. И. е било извършено престъпление. Както е добре известно никой не може да осъществи престъпление против собствения си живот и здраве. И това положение не само че е аксиоматично и не поражда никакви съмнения в съдебната практика, но то е възприето и проведено и в действащото ни право. Допълнително следва да се посочи и разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от НПК, която пък не позволява сливането на качеството на обвиняем и пострадал в едно лице, а в случая точно това са сторили органите на досъдебното производство, както прокурорът от общата прокуратура, така и военният прокурор – третирали са ***** К. И. едновременно като жертва и като заподозрян, което е процесуално недопустимо. Следователно починалото лице не може да бъде заподозрян, в процесуалния аспект на това понятие, в извършване на собствената си смърт. А щом това е така, то не би могло да намери приложение и разпоредбата на чл. 396, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като на военните съдилища, респ. прокуратури са подсъдни само делата за престъпления извършени от военнослужещи (чл. 396, ал. 1, т. 1 НПК). В случая обаче военнослужещият е починал в резултат именно на разследваното ПТП, поради което той не може да бъде субект на това разследвано престъпление, респ. не възниква специалната подсъдност на военните съдилища и прокуратури, като компетентна се явява общата прокуратура и на нея е следвало да бъде изпратено делото от военния прокурор. Всичко това е било известно още в първоначалния етап на разследването и това не се е променило до края на делото. Това не се променя и от последвалите неудачни опити на разследващия полицай при изготвяне на доклада до наблюдаващия прокурор (л. 21, т. 1 от ДП) за образуваното наказателно 3 производство, да преформулира основанието за образуване на досъдебното производство, където е прието, че са нарушени правилата за движение по пътищата от лекия автомобил и по непредпазливост е била причинена смъртта на водача на този същия лек автомобил. И по този начин е било сложено началото на третирането на починалото лице едновременно като жертва и заподозрян, което е било допълнително развито от прокурора при ОП-Габрово в неговото постановление за изпращане на делото по компетентност на ВОП-София. Като е постановил атакуваното прекратително постановление обаче, военният прокурор е допуснал отстранимо съществено процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено на съответния етап от производството, като изпрати делото на компетентната цивилна прокуратура – Окръжна прокуратура – Габрово.

По делото е било допуснато и друго отстранимо съществено процесуално нарушение, което сериозно е накърнило правото на защита на наследниците на пострадалото лице.

Упълномощеният от тях повереник е поискал да му бъде осигурен достъп до материалите по делото и макар това да е било разрешено от наблюдаващия прокурор, то такъв достъп фактически не е бил предоставен (в този смисъл е оплакването в жалбата, а в материалите от ДП липсва отбелязване да е бил осигурен достъп до делото на повереника – адв. К.). При това положение е било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като с лишаването на повереника от възможността да се запознае с делото е била осуетена възможността, същият да направи своите искания и възражения, за да може наблюдаващият прокурор впоследствие да ги вземе предвид при своето произнасяне. Именно поради това, допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение във фазата на ДП не може да бъде санирано на настоящия етап от производството.

Съдът намира за нужно да отбележи, че наблюдаващият прокурор по делото е проявил процесуално старание по делото, като е връчил препис от прекратителното постановление на всички пътници, возили се в автобуса, които в резултат на ПТП-то са получили охлузвания, натъртвания, стресиране и уплах. Тези последици обаче не осъществяват състав на престъпление, тъй като по действащия НК телесната повреда осъществена по непредпазливост, както и „стресирането и уплахът“ не осъществяват състав на престъпление. Респ. същите не могат да обосноват качеството на пострадал на тези лица, поради което ненужно им е бил връчен препис от прекратителното постановление.

Единственото лице, което е претърпяло вреди от ПТП-то, извън ***** К. И. е дружеството, собственик на автобуса, поради което на него следва да се изпрати препис от настоящото определение, както и на наследниците на ***** И..

Поради това атакуваното прекратително постановление следва да бъде отменено изцяло, а делото върнато на ВОП-София за продължаване на процесуално-следствените действия, съобразно мотивната част на определението.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, Софийски военен съд ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО постановление от 02.04.2026 г., с което прокурор при Военно-окръжна прокуратура – София (ВОП-София) е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 78-Сл/2025 г. по описа на ВОП-София, пр. пр.

№ 445/2025 г. по описа на ВОП-София, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и се е разпоредил с веществени доказателства.

ВРЪЩА делото на Военно-окръжна прокуратура – София за продължаване на процесуално-следствените действия.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Военно-апелативен съд в 7дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото да се изпрати на ВОП-София, на Д. Я. и А. Г., чрез адв. К., както и на Жеттур ЕООД.

Съдия при Военен съд – София: _______________________

5