Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 447 от 23.02.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6551/2025
Вид
Решение № 447
Подписан
23.02.2026
Състав
СИЛВИЯ ВЛАДИМИРОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Бургас, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20252120106551 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. С. Н., ЕГН ********** против В. Г. Г., ЕГН **********, А. Г. В., ЕГН ********** и М. К. К., ЕГН **********, с която се претендира осъждането им да заплатят следните суми: В. Г. сумата от 5851 лв., А. Г.

В. сумата от 5851 лева и М. К. К. сумата от 11702 лева, представляваща припадащата се на всеки част, като наследници на Ц.Р.П., за връщане на преведената по нейната банкова сметка сума от 30 500 лева след приспадане на дължимите им се общо 7 096 лева разноски по водено гр. д. № 1356 от 2023 г. на PC Бургас. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че в периода 07.09. - 30.09.2021г. по договореност с наследодателката на ответниците Ц.Р.П., ЕГН **********, живееща в гр. Б., ***, е превел договорената сума от 30 000 лева за закупуване на собствения й имот, находящ се на горния адрес, състоящ се от двор - УПИ II-599 в кв. 53 по плана на кв. „Д.Е.“, с идентификатор ***, ведно с построената в дворното място жилищна сграда с идентификатор ***, лятна кухня с идентификатор *** и стопанска сграда с идентификатор ***, с всички подобрения и насаждения в имота, описани в нотариален акт № **, том **, н. д. № ***/***г. по описа на нотариус при PC Бургас.

Покупната цена по предварителния договор помежду им в размер на 30 000 лева превел на продавачката по посочена от нея банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с преводни нареждания както следва - на 07.09.2021г. сумата от 3 000 лева и сумата от 5 000 лева, на 09.09.2021 г. сумата от 8 000 лева, на 14.09.2021 г. сумата от 4 500 лева, на 27.09.2021 г. сумата от 2 000 лева, на 28.09.2021 г. сумата от 3 000 лева и на 30.09.2021 г. сумата от 5 000 лева - общо 30 500 лева, което е повече с 500 лева от договорената покупна цена.

На ***г. продавачката починала преди да успеят да оформят нотариално сделката помежду си. Така обещателката по предварителния договор за покупко-продажба Ц.Р.П. към датата на смъртта си оставила за наследници дъщеря си В. Г. П. с 1/3 идеална част от наследството, останало от майка й; другата й дъщеря - П. Г. К., починала на ***г. и 1 заместена от дъщеря си М. К. К. с постоянен адрес в гр. С., която наследява 1/3 идеална част от наследството, останало от Ц.П.; третият пряк наследник на обещателката Ц.П. е синът й Г. Г. В., починал на ***г. и оставил за наследници децата си В. Г. Г. и А. Г. В., които го заместват в наследственото правоотношение, но вече съответно с по една втора от неговата 1/3 идеална част или по 1/6 идеална част.

Ищецът поканил наследниците да финализират сделката, но само дъщеря й В. Г.

П., като се запознала с документите за така договорената продажба, доброволно му дарила нейната 1/3 ид. част от полученото от нея наследство. Останалите й наследници ответниците В. Г. и А. В., както и М. К. не пожелали да уредят доброволно въпроса с прехвърлянето на имота.

По заведеното от Д. Н. гр. д. № 1356 от 2023 г. на PC Бургас искът му за обявяване предварителния договор за окончателен бил отхвърлен с решение на ОС Бургас, влязло в сила на 31.01.2025г. след недопускане до касация от състав на ВКС, където бил осъден да плати на ответниците сумата от 7 096 лева разноски.

На няколко пъти правил опити за договаряне прихващане на техните разноски и връщане платеното от него на тяхната наследодателка, но последно поканата му по телепоща била връчена на 03.06.2025г. на В. Г., а тази за М. К. била върната на 05.06.2025г. като непотърсена.

С тези мотиви моли за уважаване на иска.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, които сочат, че не са дали повод за завеждане на иска и признават исковата претенция по основание.

Извънсъдебна претенция е била предявена само на В. Г..

Сочат, че са част от наследниците на покойната Ц.Р.П., като са наследили само 2/3 части от нейния дълг. Следователно от цялата сума на дълга - 30 500 лева, дължат само 20 333,33 лева. Ответницата К. дължи половината, а Г. и В. дължат по една четвърт или всеки, както следва: За М. К. – 10166.67 лева, за В. Г. – 5083.33 лева и за А. В. – 5083,33 лева. Всеки от ответниците има вземане срещу ищеца, от по 2365.33 лева. От което следва, че след прихващането, всеки от тях ще дължи, както следва: за М. К. - 10166.67 лева - 2365.33 лева = 7801,34 лева, за В. Г. - 5083.33 лева - 2365.33 лева = 2718 лева, за А. В. - 5083,33 лева 2365.33 лева = 2718 лева.

Ищецът претендира 23 404 лева, вместо горепосочените 13 237, 33 лева. Сочат, че притежават изпълнителен титул за своето вземане и са могли да пристъпят към изпълнение, което би натоварило ищеца с допълнителни разходи, но тъй като желаят доброволно да уредят отношенията и да не влизат в спорове са го изчакали да направи правилно изчисление и да претендира правилната сума. Молят съда да уважи претенцията на ищеца само до реално дължимата сума от 13 237,33 лева. На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК не дължат разноски. Претендират разноски.

Правното основание на иска е чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН.

По делото е постъпила молба на 22.01.2026 г. от ищеца, чрез надлежно упълномощения процесуален представител адв. К., с която с оглед на становището на ответната страна, моли за изменение на предявените искове под формата на намаляването им, като за горницата се иска тяхното оттегляне. Счита, че върху ищеца не следва да се възложат разноските в настоящото производство, тъй като ответниците са дали повод за предявяване на исковете. Моли съда връщане на държавната такса за оттеглената част от исковата претенция. Представя списък за извършените разноски по чл. 80 ГПК, като пояснява, включително и в открито съдебно заседание, че претендира адвокатско възнаграждение единствено в заплатения размер от 800 лева, а не в по-високия уговорен от 2200 лв.

В открито съдебно заседание, проведено на 22.01.2026 г., съдът е приел направеното от ищеца изменение на исковите претенции спрямо М. К. К. под формата на 2 намаляване на иска от 11702 лева на сума в размер 3988.76 евро (7 801.34 лева), спрямо В. Г.

Г. и А. Г. В. под формата на намаляване на иска спрямо всеки един от тях от 5851 лева на сума в размер 1389.69 евро (2718 лева) за всеки един от тях, като за горницата е прието направеното оттегляне и производството в тази част е прекратено.

В о. с. з. процесуалните представители на ответната страна поддържат, че не са били причина за образуване на настоящото производство, тъй като не са оспорвали наличието на дълг, но не в претендирания размер. Ищецът, чрез адв. К. посочва, че също е поел инициатива да заплати дължимите разноски по предходното между страните дело и да уредят помежду си отношенията, за което ответниците са уведомени, поради което не им се дължат разноски в настоящото производство.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и е видно от представеното по делото удостоверение за наследници, че общата наследодателка на ответниците Ц.Р.П., б. ж. на гр.

Б., е починала на ***г. Безспорно е между страните, че последната е получила от ищеца сума от 30 500 лева като капаро за покупка на имот, но между страните не е сключен валиден договор. Обстоятелството на плащането на сумата от 30 500 лв. се установява и от приетите по делото 7 броя преводни нареждания, както следва: 3000 лв. – на 07.09.2021 г., 5000 лв. – на 07.09.2021 г., 8000 лв. – на 09.09.2021 г., 4500 лв. – на 14.09.2021 г., 2000 лв. – на 27.09.2021 г., 3000 лв. – на 28.09.2021 г. и 5000 лв. – на 30.09.2021 г.

От материалите, приложени по делото, се установява, че ищецът е предявил иск за обявяване на предварителен договор за окончателен срещу ответниците. На първа инстанция искът е уважен с Решение № 2235/01.11.2023 г. по гр.д. № 1356/2023 г. на Районен съд – Бургас, но в последствие решението е отменено с Решение № 271/18.03.2024 г. по в. гр. д. № 2070/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, а предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – отхвърлен. Въззивното решение е обжалвано, но Върховния касационен съд, не го е допуснало до касационно обжалване, видно от Определение № 413/31.01.2025 г. по гр. д. № 2260/2024 г. на ВКС, поради което то е влязло в сила на 31.01.2025 г.

На ответната страна са присъдени сторените разноски във въззивното и касационното обжалване, в общ размер от 7096 лв. (т. е. по 2365,33 лв. за всеки), за което те са се снабдили с изпълнителен лист № 399/19.03.2025 г. на БРС, приложен по делото. Видно от представените по делото доказателства, ищецът е направил неуспешен опит за извънсъдебно уреждане на отношенията между тях. Изпратил е идентични покани чрез телепоща – една до Г. и В., получена на 03.06.2025 г. и една до К. – върната като непотърсена.

С оглед на това в молба от 22.01.2026 г., ищецът е прихванал процесното си вземане срещу своето задължение за заплащане на разноски срещу всеки един от ответниците, като след намаляване на предявените искове и извършеното прихващане, претендираните суми са, както следва: срещу М. К. - 7801,34 лева (3988,76 евро) и срещу В.

Г. и А. В. – по 2718 лева (1389,69 евро).

По делото не е спорно, че заплатената от ищеца сума по банков път на наследодателката на ответниците е заплатена при начална липса на основание, поради несключен валиден предварителен договор. Ищецът успя да проведе пълно и главно доказване, на факта на плащане, обедняването си с процесната сума и съответното обогатяване на ответниците със същата, което е осъществено при първоначална липса на основание – плащане по несключен валиден предварителен договор. Следва да бъде посочено и че самите ответници изрично признават наличието на дълг към ответника, но в по-нисък размер, впоследствие прецизиран от ищеца. От това следва, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото право на разноски има ищцовата страна. Това следва от обстоятелството, че процесните суми са дължими. Действително ответниците са признали 3 обстоятелството, че дължат суми на ищеца, но от изявленията им пред съда следва, че макар да са знаели за съществуването на задължението си, не са го изпълнили доброволно, като по този начин ищецът е следвало да образува настоящото производство. Отделно от това, ищецът е направил опит и за извънсъдебно уреждане на отношенията им, но такова не е последвало. От това следва, че ответната страна е дала повод за завеждане на делото. На ищеца следва да присъдят сторените-съдебно деловодни разноски, обективирани в своевременно представен списък по чл. 80 ГПК: общо в размер на 1329,49 лв. (679,76 евро), от която: 529,49 лв. (270,72 евро) – държавна такса върху намаления размер на исковата претенция и 800 лв. (409,03 евро) – заплатено в брой адвокатско възнаграждение. С оглед притежаваните от ответниците наследствени дялове, на същите следва да се присъдят разноски, както следва: на В. Г. и на А. Г. В. сумата от по 332,37 лв. (169,94 евро), а на М. К.

К. сумата от 664,75 лв. (339,88 евро).

Ответниците имат право на разноски за прекратената част на производството на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК в размер от 450,73 евро (881,56 лева).

Ищецът е отправил искане за връщане на внесената държавна такса, заплатена за оттеглената част от първоначално предявения иск. Искането следва да се остави без уважение, тъй като производството по делото е било надлежно учредено, тоест при наличие на предвидените в закона положителни процесуални предпоставки. Съответно дължимата за воденето на делото държавна такса е била изискуема, считано от датата на сезирането, като настъпилото в последствие основание за десезирането на съда, не съставлява причина за възстановяване на дължимо внесената държавна такса, съответно на изменението чрез намаляване на исковата претенция.

Мотивиран от горното, Бургаски районен съд