Решение № 98 от 02.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330201732 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 13-2400377 от 13.01.2025г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на А.

Ш. А., ЕГН **********, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление /НП/ с искане за неговата отмяна като незаконосъобразно и неправилно, за което излага конкретни аргументи в жалбата си и в допълнителни молби. Претендират се сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, представлявана в съдебно заседание от юрк. Ш., моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена по делото юрисконсултска защита. Прави възражение за претендирания от насрещната страна размер на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване (НП е връчено на 07.03.2025г., а жалбата е подадена на 19.03.2025г.), от процесуално легитимирана страна против акт, подлежащ на разглеждане по съдебен ред, поради което и се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След анализ на събраните доказателства по делото, съдът достигна до следните фактически изводи:

1

За времето от 08.04.2024г. до 18.08.2024г. В.Н.Д. и колегата му св. С. Й.

А., двамата на длъжност „*****“ в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик /ДИТ гр.Пазарджик/ били командировани да извършат проверки по спазването на трудовото законодателство в гр. Пловдив.

В тази връзка на 08.04.2024г. служителите на ДИТ гр.Пазарджик извършили проверка на строителен обект – „Изграждане на жилищна сграда“ в УПИ ******, жилищно застрояване, кв.35 по плана ПУП-ПУР с устройствени зони „Жилищен парк Марица – север“ гр. Пловдив. На място установили няколко лица, които извършвали строително-монтажни дейности.

Сред тях били жалбоподателя А. и Б. Г. С., който извършвал дейност по шпакловане на стени в един от апартаментите на строителния обект. На С. била предоставена за попълване Декларация във връзка с чл.402 ал.1 т.3, чл.402 ал.2 от КТ, но тъй като същият заявил, че е неграмотен и не можел да пише, декларацията била попълнена от св. Д.. В нея били попълнени единствено трите имена на св. С., неговия постоянен адрес и ЕГН, като в графа „Работещ в“ било посочено „Протектор БГ“ ЕООД с отразена дата – „от 08.04.2024г.“. В графите „Като“ и „с работно време“ било отразено „общ работник“, съответно „4 часа“. Графите „Почивни дни“, „почивки в работния ден“, „Трудово възнаграждение“, „Получавате ли трудово възнаграждение“, както и графите по т.9., 10. и 11. от декларацията не били попълнени.

Декларацията била подписана от С.. При разговор с него, същият обяснил на инспекторите от ДИТ гр. Пазарджик, че за първи път бил на работа и дошъл на обекта заедно с жалбоподателя А. Ш. А. да му помага. За установените на обекта лица, сред които имало и непълнолетни такива, какъвто бил и С., проверяващите извършили справка в ДИТ гр. Пазарджик за наличието на сключени трудови договори, с коя фирма, както и за наличието на разрешения за започване на работа.

Жалбоподателят А. декларирал пред инспекторите, че е служител на „Протектор БГ“ ЕООД. В тази връзка с призовка изх.№ 24024988/08.04.2024г. от посоченото дружество бил изискан сключен с Б. С. трудов договор. В отговор от „Протектор БГ“ ЕООД било посочено, че имат сключен трудов договор с А., който към момента на проверката бил в платен отпуск, но нямали сключен трудов договор със С., нито били свързани с проверения строителен обект. Инспекторите изискали справка и от строителя на обекта, посочен на намиращата се на строителната площадка информационна табела, а именно „Пенон“ ООД, който от своя страна декларирал, че няма договорни отношения с „Протектор БГ“ ЕООД, като посочил, че има такива отношения с „Тритон Хидроизолационни системи“ ЕООД за извършване на СМР по хидроизолацията, с „ГАП – 07“ЕООД за извършване на СМР по изкопни работи, с „Хермес Клима“ ЕООД за извършване на ВиК и с „Екотой-Сервиз“ ООД за монтаж и почистване на тоалетни за временно ползване.

От „Пенон“ ООД посочили, че имали споразумение с Д.П.Т., ЕГН ********** за извършване на довършителни строително-монтажни дейности от страна на Т. в конкретно посочени в споразумението апартаменти. В тази връзка била изпратена призовка изх.№ 24052964/06.06.2024г., в резултат на която на 06.06.2024г. Д. Т. представил писмени обяснения и декларирал, че 2 като собственик на няколко апартамента в горепосочения строителен обект, имал устна уговорка с жалбоподателя А. Ш. А. за шпакловане на апартаментите и не познавал Б. С.. За изясняване на обстоятелствата, на 18.06.2024г. жалбоподателят А. бил поканен в ДИТ гр. Пазарджик, където декларирал, че тъй като му свършвал платения отпуск, взел да му помага на строителния обект С..

Въз основа на това, св. А. приела, че на 08.04.2024г. в гр. Пловдив жалбоподателят А. Ш. А. в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ /ДР на КТ/, не уредил отношенията си с Б. Г. С., като трудови правоотношения при предоставянето на работна сила от последния, като не сключил писмен трудов договор с него. За така установеното св. А. съставила срещу жалбоподателя А. АУАН № 132400377/20.06.2024г. за извършено нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ. Била сезирана РП-Пловдив за извършване на проверка с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 192а, ал. 1 от НК, като с Постановление от 29.10.2024г. на прокурор от РП-Пловдив било отказано образуването на досъдебното производство и преписката била изпратена на ДИТ-Пазарджик за преценка за евентуално извършено административно нарушение.

Впоследствие било издадено и обжалваното НП.

Така приетата фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В хода на производството е била разпитана св. А.- актосъставител, която потвърждава съставянето на АУАН и констатациите в него. Същата посочва обстоятелствата по отношение на възложената проверка, посочва, че С. е шлайфал стена в обекта, както и че за първи ден е бил на обекта. Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни, добросъвестни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. От кореспонденцията между ДИТ-Пазарджик и дружествата „Пенон“ ЕООД, „Протектор БГ“ ЕООД, както и с Д. Т., и от дадените обяснения от жалб. А. и С. се установяват останалите извършени действия по проверката. От постановлението за отказ да се образува ДП се установява сезирането на РП-Пловдив и становището на прокуратурата, че не са били налице данни за извършено престъпление.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

От събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени гласни и писмени доказателства, съдът намира за недоказано по безспорен и категоричен начин осъществено от жалбоподателя А. Ш. А., в качеството му на работодател, административно нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.

Съгласно чл. 303, ал. 3 от КТ, лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. За да е налице съставът на посоченото административно нарушение, следва да се докаже наличието на трудово правоотношение между субект на административнонаказателна отговорност и лице на възраст между 16 и 18 години, което да е било прието на работа без разрешение на Инспекцията по 3 труда. В случая не се доказва да е било налице трудово правоотношение между жалбоподателя и С..

Трудовият договор е вид двустранен, възмеден договор, който поражда трудовото правоотношение между страните по него. Сключеният трудов договор урежда предоставянето на работна сила, т.е. престира се труд срещу възнаграждение. Работната сила се предоставя от едната страна по договора /работник, служител/ на другата страна /работодател/ за конкретно определена работа, на определено работно място и място на работа, при определени от КТ и други подзаконови нормативни актове условия, за определено работно време, при определени предварително от работодателя административноорганизационни, технологични и дисциплинарни изисквания. Специфичният предмет на трудовия договор /престирането на работна сила/ отличава трудовото от облигационното правоотношение, а оттам и трудовия от гражданския договор. При гражданските се уговоря определен резултат по реда на ЗЗД, а при трудовите - работна сила, като работникът или служителят е длъжен да спазва установена от работодателя трудова дисциплина, работно време, работно място, които характеризират трудовия договор, който следва да бъде сключен по реда и при условията на КТ. Гражданският договор предполага еднократно изпълнение на определена задача. С изпълнението й той изчерпва значението си и се прекратява.

Трудовият договор предполага продължаващо и многократно изпълнение на еднотипни трудови операции, които следват една след друга, повтарят се неограничен брой пъти и никога не се изчерпват.

Изхождайки от горецитираните законови разпоредби и принципни положения, съдът намира за недоказани по несъмнен начин нито констатациите на актосъставителя, възприети и от наказващия орган, че към момента на извършената проверка между А. и св. С. са били налице трудови правоотношения и престиране на работна сила, нито качеството на работодател, така както е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

В настоящия случай правоотношенията между санкционираното лице и С. не се характеризират като трудови, доколкото не се доказа по несъмнен начин, че съдържат всички съществени елементи от трудовото правоотношение, каквито се явяват място на работа, начало и край на работно време, трудово възнаграждение, почивки в работния ден, почивни дни. Тези обстоятелства обективно не се установяват от представената по преписката Декларация по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ. Нещо повече самият актосъставител в показанията си сочи, че не са установили за какво работно време и срок са били наети установените на строителния обект лица, включително и намиращия се там С., какво е трудовото им възнаграждение и какви почивки са били уговорени. В този смисъл липсват категорични доказателства предоставянето на работната сила от С. при условия, създадени от жалбоподателя като работодател, при които условия този, който полага труда, да бъде поставен в известна икономическа и юридическа зависимост от волята на този, на когото се предоставя.

В случая не се установява трайност и постоянство в изпълнението на 4 работата, което е основна характеристика, отличаваща трудовото правоотношение и е важна индиция с доказателствено значение, че липсва наемане на работната сила на трудещия се. От доказателствата по делото се установява, че в периода на своя платен отпуск жалбоподателят е взел със себе си С., за да му помогне в кратък срок да свърши работа по шпакловане, за което свидетелства и самият актосъставител, т.е. налице е еднократно изпълнение на конкретна задача, характерно за гражданските, а не трудовите правоотношения. Контролният орган не е установил периодичност и продължителен период на престиране на труд от страна на С. на обекта, като се установява той да е бил само един ден на проверения обект – денят на проверката, така както е отразено в попълнената Декларация по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ. Макар свидетелят да е установен на обекта да изпълнява дейност по шлайфане, проверяващите нямат данни тази дейност да е осъществявана продължително и многократно, под формата на еднотипни трудови операции, които следват една след друга, повтарят се неограничен брой пъти и никога не се изчерпват, с което се характеризират трудовите правоотношения. По делото не се установява уговорка, че отношенията на страните ще траят безсрочно, което е индиция за наличие на трудово правоотношение, макар законодателят в чл. 68 и чл. 70 от КТ изрично да е предвидил, че трудовият договор също може да бъде сключен за определен срок, но това изключение касае случаи, при които също следва да бъде фиксиран някакъв срок. Напротив, както се посочи по-горе, в случая е уговорен конкретен резултат – да се извърши шлайфане и то в кратък срок – срокът, в който жалбоподателят бил в отпуск. За С. се изясни, че е бил в деня на проверката в обекта и е шлайфал.