Решение № 596 от 11.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. С., 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500739 по описа за 2025 година

С решение рег. № 70 от 09.04.2025 год. по гр.д. № 434/2024 год. РС-Сливница е признал за установено, че Л. Р. Ж. дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата 1846,17 лева, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2020 год. – 31.04.2022 год. за топлофициран имот, находящ се в гр. С., жк. „Д.“ бл.

184, вх. А, ет. 7, ап. 29, както и сумата в размер на 329,32 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 16.08.2020 год. - 10.07.2023 год.; сумата 5,70 лева – такса за дялово разпределение за периода 01.07.2020 год. – 30.09.2020 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.07.2023 год. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 833/2023 год. по описа на РС-Сливница, като искът за главница е отхвърлен за разликата над 1846,17 лева до пълния предявен размер от 1901,42 лева, искът за мораторна лихва за разликата над 329,32 лева до 345,77 лева и искът за заплащане на такса за дялово разпределение за разликата над 5,70 лева до 7,20 лева, както и иска за заплащане на лихва за забава за периода 15.08.2020 год. – 10.07.2023 год. С решението ответникът е осъден да запалти на ищеца сумата 785,71 лева разноски в исковото производство, съобразно уважената частот исковете и 91,94 лева разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 3,35 лева разноски в исковото производство, съобразно отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по 1 делото доказателства. Моли съда да го отмени в частта, с която съдът е уважил предавените искове и да постанови друго, с което да ги отхвърли изцяло като неоснователни.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, ввъ връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото е по реда на чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е образувано по искова молба от „Топлофикация С.” ЕАД, против Л. Р. Ж., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на 1901.42 лева, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за период 01.06.2020 г. до 31.04.2022 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. С., ж.к. "Д.", бл.184, вх. А, ет. 7, ап. 29, както и сумата в размер на 345.77 лева – представляваща обезщетение за забава върху главницата за период 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г., 7.20 лева - такса за дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. до 30.09.2020 г. и 2.35 лева - лихва за забава за периода 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда - 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 833/2023 г. по описа на РС Сливница.

В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на енергийно предприятие е доставил топлинна енергия на ответника като битов клиент - собственик на имот, находящ се на посочения по-горе адрес. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. Вземането за главница е начислено за ТЕ за БГВ, ТЕ за отопление и ТЕ, отдадена от сградна инсталация и такса дялово разпределение, като за вземанията ищецът се е снабдил със Заповед по чл.410 ГПК, връчена на ответника, който в срок е подал възражение срещу нея.

Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Разгледани по същество, исковете са частично основателни по следните съображения.

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. По тези искове ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в гр. С., ж.к. "Д.", бл.184, вх.А, ет.7, ап.29, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава.

С Определение от 19.08.2024 г. съдът е отделил за безспорно между страните, че ответникът е собственик на имот, находящ се в гр. С., ж.к. "Д.", бл.184, вх.А, ет.7, ап.29 и като такъв има качеството на потребител на услугите, предоставяни от ищеца за процесния 2 период. Според приетата по делото съдебно-техническа екпертиза имота на ответника се намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция, която в процесния период 01.06.2020 г. до 31.04.2022 г. е работила, като е подавала топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и БГВ. Вещото лице по СТЕ установява както в експертизата, така и при изслушването му в открито съдебно заседание, проведено на 07.11.2024 г., че в жилището на ответника за процесния период - 01.06.2020 г. до 31.04.2022 г. е начислена топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битова гореща вода. От СТЕ се установява, че в имота на ответника за процесния период не е имало отоплителни тела, които да са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и ТЕ за отопление от такива не е начислявано. Имало е обаче тръби /щрангове/, по които е преминавала топлинна енергия – през кухнята преминават два броя тръби 1 цол, в детската стая преминават два броя тръби 1 цол, в стая едно има два броя тръби, които са цол и ¼, във втора стая има два броя тръби, които са един цол, в хола преминават два броя тръби по 1 цол и в банята преминават два броя тръби по половин цол всяка. Предвид наличието на преминаващи тръби в имота на ответника, които пренасят топлинна енергия, от ищцовото дружество е начислявана енергия за отопление. Целта на тези преминаващи тръби не е да отопляват имотите, през които преминават, а да пренасят топлинна енергия. Същите представляват "сградна инсталация" по см. на § 1 , т. 3 от ДР към Наредба № 16 – 334/07 г. за топлоснабдяването, която е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Любомиров от 24.02.2025 год. размерът на начислените суми на ответника по пера, са както следва: сума за ТЕ за отопление – 566,34 лева; сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация – 244,13 лева и сума за БГВ – 763,57 лева, както и сума за дялово разпределение – 34,50 лева. Според експертизата начисленото количество топлоенергия е на стойност 1846.17 лева, която сума е сбор от сумите в представените от ищеца фактури, като цената на топлоенергията е съобразена с действащата такава, съобразно решение на ДКЕВР, за процесните периоди.

Обосновава, че цената на доставената топлоенергия, съгласно СТЕ, е 1930.25 лева, от която сума е приспадната сумата от 84.08 лева /начислено в повече/, в резултат, на което дължимият остатък е 1846.17 лева. За горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 1901.42 лева, вещото лице установява, че няма представени счетоводни документи. Такава сума фигурира в документ „История на преписка за съдебно вземане“, който не е счетоводен документ и не е ясно как е формиран този размер.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Договорното правоотношение на страните по делото настъпва по силата на закона /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/, и без наличието на двустранен писмен договор - когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на 3 топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика. В случая въззивникът е собственик на апартамент, в който не е имало отоплителни тела, които да са присъединени към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, етажните собственици, които са се отказали от отоплението в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. На въпроса дали тази национална уредба, която предвижда, че в сградите режим на етажна собственост, топлоснабдени от районна отоплителна система, етажните собственици са длъжни да участват в разходите за отопление на сградата, макар и индивидуално да не са поръчвали доставката на централно отопление, вкл. и да не го използват в своя имот, е даден отговор в решение на Съда на Европейския съюз ат 5.12.2019 г. по съединени дела С708/17 и С-725/17 г. При тълкуване разпоредбата на чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите във вр. с Директивата относно нелоялни търговски практики, по преюдициално запитване, изпратено от български съд пред който стои подобен, като настоящия, спор, СЕС е постановил, че национална правна уредба, която предвижда собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го ползват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и по-конкретно на Директивата относно правата на потребителите.

Както е посочил СЕС в решението си по съединени дела С-708/17 и С-725/17 /т. 85 и т. 86 и повторил в решението си от 23.10.2025 г. по дело С-760/23 /т. 54/, отделните апартаменти в сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими.

Топлината в известна степен циркулира през стените на съседните апартаменти – от помещенията с по-висока към помещенията с по-ниска температура. Може да е трудно, дори невъзможно, да се определи с точност количеството топлоенергия отдадено от тази инсталация във всеки отделен апартамент. В т. 56 на решението по дело С-760/23 СЕС допълва, че собствениците на апартаментите не могат да бъдат освободени от разходите, свързани с потреблението на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в случай, че общите части на сградата нямат такива отоплителни тела. Докато отоплението и топлата вода, ползвана в индивидуалните жилища се фактурира в зависимост от реалното потребление, то топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и топлоенергията, използвана за отопление на общите части, се разпределят между етажните собственици според отопляемия обем на имотите им по проект /така чл. 143, ал. 5 от ЗЕ/.

Изчисляването на разпределението на топлинната енергия между отделните съсобственици се извършва по реда на математическа формула, посочена в т. 6.1.1 от Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, която методика е приложение към НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Наредбата и Методиката са публични актове и са обект на проверка по отношение валидност и законосъобразност, в различни свои редакции, от ВАС /напр. по 4 дело № 1372/2016 г. на ВАС, по дело № 13721/2017 г. на ВАС, адм. дело № 6870/2025 г. на ВАС/. За периода, касаещ претенцията на ищеца, методиката не е била отменена от ВАС, но настоящият състав намира, че формулата, приета с чл. 6.1.1. от Методиката е неясна, и като такава не следва да се прилага.