Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 01.04.2026, Районен съд - Гоце Делчев

Съд
Районен съд - Гоце Делчев
Дело
Гражданско дело 46/2026
Вид
Решение № 96
Подписан
01.04.2026
В сила
21.04.2026
Състав
Михаела Георгиева Клечерова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Гоце Делчев, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20261220100046 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от А. Я. С. против Д. Г. С., с която е предявен брачен иск за прекратяване на брака с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, по вина на ответника, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, заедно със съединени небрачни искове по чл. 53 от СК– за промяна на фамилното име преди брака и занапред ищцата да носи предбрачното си име – С. и по чл. 56 от СК – за семейното жилище, да бъде постановено същото да се ползва от ответника.

Твърди се в исковата молба, че страните са сключили граждански брак на 14.09.1979 година, за което е съставен акт за сключен граждански брак № 0135/14.09.1979 г. Сочи се, че бракът е първи и за двамата и от него имат родени две деца - Г. Д. С. с ЕГН**********, роден в град Г. Д. на ******г и Д.Д. С. с ЕГН**********, родена в град Г. Д.на *****г., които към датата на предявяване на исковата молба са вече пълнолетни. Излага се в исковата молба, че след сключване на брака съпрузите заживели в домът на родителите на ответника, находящ се на административен адрес в село К., улица „Я. С.и“ №**, община Х. област Бл..

Излагат се твърдения, че още от самото начало на брака ответника неглижирал отговорностите и задълженията си в брака, и семейството, което ищцата се надявала да временно. Сочи се, че навиците на ответника от преди брака да играе по цели нощи карти с приятели си извън домът, както и да ги кани за това, и да играят карти по цели нощи и в домът им не се променили. След раждането на децата и за повече време, ответникът без да предупреждавал изведнъж заминавал на някъде и не се обаждал нито къде е, нито какво прави, нито кога ще се върне и дали ще се върне, а когато все пак се връщал не давал обяснения къде е бил. Ищцата разбирала от други хора къде и какво прави съпруга й.

Опитвала се да се разбере със него, но безуспешно. Ответникът не се трогвал от това, че семейството и децата живеят в недоимъка заради това ,че не захващал работа, а ако все пак бе заработил някъде нещо, чрез нередовна работа, го изхарчвал в игрите си на комар ипиене с приятелите си по цели денонощия. Сочи се, че той не започвал редовна работа, не е придобивал средства с труд, и никога не е осигурявал на семейството дори 1 найелементарните ежедневни нужди. При обсъждането на тези въпроси с ответника, същия или мълчал или правил скандал и заявявал да не се бърка в живота му. Излага се, че ищцата е била тази, която е осигурявала грижата и издръжката на семейството, осигурявайки на децата най-необходимото за живеене. Практически, макар да била в брак с ответника, по негова вина никога не заживяли, като истинско семейство. Сочи се, че ищцата разбрала от близки, че същия й изневерява, като и че има друго семейство и деца, но конкретни доказателства за негова извънбрачна връзка и към настоящия момент. Сочи се в исковата молба, че честите отсъствия на ответника от семейството след сключването на брака през 1979 година, постепенно се превърнало във все по-продължителни след раждането на децата през 1981 година и 1985 година, а от около почти двадесет и пет години отсъствието му вече е постоянно. Не е казал къде отива и за колко време. Не знае къде е. Не се е обаждал и не я е търсил. Няколко години, след като така окончателно я напуснал ищцата сочи, че е разпитвала и търсела начин да разбера къде е и да разговаря с него, но така и не го намерила. Излага, че след като установила, че ответника я е напуснал окончателно, за да се издържа и да помага на семейството си заминала за Г., къде се е установила за постоянно.

Сочи, че вече почти двадесет и пет години с ответника живеят във фактическа раздяла, като той повече не се е връщал, не се е обаждал, и не я е търсил, и не поддържат никакви контакти. Сочи, че връзката им е изпразнена от съдържание. Въз основа на горните твърдения е предявила иска за развод. Представят се писмени доказателства. Претендира разноски.

С разпореждане рег. № 83/12.01.2026 г., съдът е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства на ответната страна.

Материалите по делото са надлежно връчени на ответника на 27.01.2026г.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак – дубликат, издаден на ****г. (л. 5 от делото), страните по делото са законни съпрузи сключили граждански брак на *****г. в град Г. Д., община Г. Д., област Бл. за което е съставен акт за сключен граждански брак № 0135/*****г. Не се спори между страните, а и от приетите удостоверения за раждане на л. 6 и л. 7 от делото се установява, че от брака си страните имат родени общо две деца, които към настоящия момент все още са непълнолетни - Г. Д. С. с ЕГН**********, роден в град Г. Д.на **** г и Д. Д.РОВА С. с ЕГН**********, родена в град Г.Д. на ***** г.

Не се спори, че страните са във фактическа раздяла от повече от 25 години и не живеят заедно, след като ответника е заминал и не казал къде отива. В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника не са се търсели от повече от две десетилитея.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Г.Д.С. – син на страните, ищцата и ответника са имали чести скандали, докато са живеели заедно, като същите са били предизвиквани от ответника. Свидетелят посочва, че докато живеели заедно, ответникът е играел комар, винаги е бил някъде по държавите и никога не се е задържал вкъщи. Св. С. заявява, че е виждал когато бил много малък, че ответника е посягал на ищцата. От тогава те не са заедно. Заявява, че идва „прави беля“ и си заминавал, като винаги ответника сам е решавал това, без да го обсъжда с ищцата. Свидетелят с показанията си сочи, че ответника имал друга жена и дете в Испания. Заявява, че когато заминавал от вкъщи не е казвал къде отива и кога ще се върне. Св. С. заявява, че родителите му не са заедно и не са се виждали 25-30 години и че за тези години, ако изобщо ответника е търсел ищцата, то е било за пари, но не знае дали я е търсел за нещо изобщо. Свидетелят сочи също, че ответника никога не се е грижил за тях и че за всичко се е грижела майка им. Категоричен е, 2 че отношенията между родителите му няма шанс да се оправят.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 49 от СК:

В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е сключен граждански брак. Следва да докаже реализирането на факти и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Следва да докаже, че дълбокото и непоправимо разстройство е настъпило по вина на съпруга.

Както вече се посочи по делото са представени доказателства, че между страните е сключен граждански брак. От събраните в хода доказателства по безспорен начин се установява и че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. От всички тези доказателства се установява по един безпротиворечив начин, че ищцата и ответника повече от 20 години живеят разделени и до сега съпрузите са в трайна фактическа раздяла, като няма данни ответникът да се е интересувал от ищцата или неговите деца или да е подпомагал по какъвто и да било начин в отглеждането им през годините. Към момента страните са преустановили лични контакти. С оглед на горното, съдът намира, че понастоящем между съпрузите са изчезнали отношенията на обич, взаимно уважение, доверие, привързаност. Между тях е налице фактическа раздяла, продължила повече от 20 години, което по безспорен начин лишава брака от негово присъщо вътрешно съдържание, изискуемо от закона и нравите на обществото, като този брак не е в интерес на съпрузите.

С оглед на установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че бракът между страните е и непоправимо разстроен.

ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА

С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака, тъй като такова искане фигурира в исковата молба. Във връзка с вината следва да се съобразят на първо място твърденията на ищцата, които се потвърждават от събраните в хода на производството доказателства, а именно, че ответника е оставил семейството си, заминал и заживял с друга жена, от която има дете, както и че по време на брачното съжителство същия играел комар и не полагал грижи за семейството. В правната теория последователно е застъпено разбирането, че "вината" е психично отношение, а брачната вина е субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В такъв смисъл е и съдебната практика - напр. Решение № 2679 от 19. Х.1973 г. по гр. д. № 2072/73 г., II г. о. Безспорно по сега действащия СК възможностите при искане по чл. 49, ал. 3 от СК са три: 1. вината за разстройството на брака да е на двамата съпрузи; 2. вината да е на единия съпруг; 3. разстройството на брака да се дължи на обективни причини, поради което да липсва така наречената "брачна вина" за настъпилото разстройство. В случая по делото са събрани множество доказателства, които са в насока, че ответникът по своя инициатива напуснал съпругата си и децата им и от този момент, за период от над 20 години, не е проявил никакъв интерес към тях.

Настоящият състав на съда, намира, че за настъпилите деструктивни промени в отношенията между съпрузите са налице елементи на неприемливи за съществуването на брака прояви на поведение от страна на ответника по делото. Установи се по делото, че същият е заминал, вероятно за чужбина, като това решение е взел самостоятелно, без да бъде обсъдено със съпругата. В последствие същият е заживял с друга жена, от която има дете. Тези обстоятелства безспорно са довели до наличното разстройство на брака, което не може да бъде възстановено.

Ето защо съдът намира, че настоящият случай е такъв, при който бракът е разстроен поради наличието на вина на единия съпруг - ответникът Д. С.. Следователно в настоящото 3 съдебно решение следва да се посочи, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга С.. Не са събрани никакви данни ищцата да има каквато и да е вина за разрива на отношенията между съпрузите.

По предявени иск с правно основание по чл. 322, ал. 2 ГПК вр. чл. 56 от СК:

Ищцата твърди, че семейното жилище, в което са живели двамата съпрузи в село К., община Х. е собственост на родителите на ответника. Същата не претендира ползването му, а иска семейното жилище да бъде предоставено на ответника.

По предявения иск с правно основание чл. 322, ал. 2 ГПК вр. 53 от СК:

В доказателствената тежест на ищцата е да докаже какво е било фамилното й име преди и след сключването на брака. От удостоверението за сключен граждански брак се установява, че ищцата (при сключване на брака) е приела фамилията на съпруга „С.“. Ето защо следва да бъде постановено, при изричното искане на ищцата, същата да възстанови предбрачното си фамилно име Симитчиева. Искът по чл. 53 СК е основателен и ищцата следва да върне фамилното си име от преди брака.

По разноските:

На основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 77 от ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на ****евро (** лева), от която следва да се внесе и от ответника по делото с оглед констатираната вина. С оглед възприетото от съда, че е налице вина на ответника за прекратяване на брака и предвид изричната разпоредба на чл. 329, ал. 1, изр. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски в общ размер на **** евро, от които **** евро за платена държавна такса и **** евро за заплатено адвокатско възнаграждение.