Решение № 274 от 26.06.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. ХАСКОВО, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500375 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №37/13.II.2024 г. постановено по гражданско дело №1610/2021 г. Районен съд-Димитровград признава за установено по иска с правно основание чл.439 ГПК, че К.Х.Т. от гр.***, ЕГН ********** не дължи на Н. С. Р. от гр.***, ЕГН **********, претендираните суми по изп.д. № 1771/2021 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова с рег. № 929 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист от 13.07.2004 г., издаден по гр.д. № 292/2004 г. на РС-Димитровград, а именно: главница в размер на 2 151,41 лева със законната лихва в размер на 4 272,58 лева за периода от 09.02.2004 г. – 08.10.2021 г., 8,75 лева присъдени разноски, като прекратява като недопустимо производството по отношение на сумата от 737,59 лева представляваща такси и разноски, съгласно Тарифата за такси и разноски към 1

ЗЧСИ.

С решението се осъжда Н. С. Р. от гр.***, ЕГН ********** да заплати на К.Х.Т. от гр.***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 927,63 лева.

Обстоятелства по въззива

Недоволна от постановеното решение е останала Н. С. Р.,поради което го обжалва като неправилно и незаконосъобразно с искане за отмяната му.Съдът не съобразил приетите доказателства съобразно истинското им правно значение,поради което и извел грешни мотиви.

Насрещната страна оспорва представената въззивна жалба,като неоснователна и иска потвърждаване на решението на РС-Димитровград.

В съдебно заседание страните поддържат доводите си .

Правни съображения

В рамките на задължителната въззивна проверка,извършвана служебно от съда в рамките на чл.269 от ГПК,настоящата инстанция намира атакувания акт на Районен съд-Димитровград за валиден и допустим.В производството пред първата инстанция не са допуснати нарушения които да обусловят неговата нищожност или недопустимост.

Въззивния съд е ограничен от изложеното в жалбата по останалите въпроси, съобразно чл.269 изр.2 от ГПК.Въззивникът обективира единствено неправилно приложение на института на погасителната давност от страна на първата съдебна инстанция.Според него такава е обективно не била настъпила,поради което на същият се дължали сумите по образуваното изпълнително производство.

Районен съд-Димитровград е направил обстоятелствен и адекватен анализ на събраните доказателства по делото,като е приложил правилно законовата уредба на погасителната давност по граждански правоотношения спрямо конкретния случай. Погасителната давност за процесното вземане на 2 въззиваемия е пет години съобразно хипотезата на чл.110 от ЗЗД.Очевидно е,че задължението, обект на принудителното изпълнение е извън приложното поле на чл.111 от ЗЗД относно по-кратката тригодишна погасителна давност.При определяне доколко едно задължение е погасено по давност особено важно е да се определи началния момент на теченото на петгодишния срок.

Първата инстанция правилно е извела,че при вземането установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години,като и адекватно е извела действителния смисъл и е приложила изведените постановки в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.В този тълкувателен акт е прието, че докато трае изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

В случая последното изпълнително действие по изп.д. № 84/2013 г. е от 01.07.2013 г. – запорно съобщение до работодателя, като взискателят не е поискал изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което правилно РС-Димитровград е извел, че прекратяването на същото по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е настъпило на 02.07.2015 г. Това обстоятелство е установено от ЧСИ на 11.03.2019 г. по изп.д. № 376/2019 г. ЧСИ с рег. № 929 Николета Кавакова, когато с постановление е прекратено изпълнителното производство.

В съобразие с фактите по делото и закона РС-Димитровград е извел,че от м. юли 2015 г. до 08.10.2021 г. – датата на която дата е изпратено запорното съобщение до работодателя по изп.д. № 1771/2021 г. на ЧСИ с рег.

№ 929 Николета Кавакова е изтекъл срок повече от пет години, в които не са били предприемани действия на принудително изпълнение, които да прекъснат давността на вземането, което се е погасило с изтичане на петгодишна давност.Ето защо и основния извод на съд,че вземането на ответника е погасено по давност е правилен и обоснован.

Спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на образувано изпълнително производство са правилно преценени от първата 3 инстанция изцяло в съгласие с постановките на Тълкувателно решение 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК.Според този акт при чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

В случая РС-Димитровград правилно е приложил и разпоредбата на чл.108 от ЗЗД - задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника. Между страните по делото има постигнато страните споразумение от 17.03.2014 г. за „прекратяване на дълга“ срещу получен телевизор LG закупен от длъжника за кредитора/взискателя на стойност 829 лева. Вещта е взета с потребителски кредит от длъжника сключен с „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД от 15.03.2014 г. на 22 месечни вноски, които е бил изплатен от длъжника в периода 18.04.2014 г. – 20.01.2016 г.Ето защо е наличен изричен отказ от страна на кредитора от вземането си спрямо длъжника,което води и погасяването му.

Законосъобразно по отношение на сумата от 737,59 лева, представляваща такси и разноски, съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧС производството е прекратено от съда като недопустимо.

Съобразно изложеното въззивната жалба се явява неоснователна и атакуваното с нея решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Ще следва съобразно изхода от въззивното производство на въззиваемата да се заплатят направените разноски от 930 лв. за адвокатски хонорар.

Водим от изложеното и на основание чл.271,чл.280 ал.III т.1 и чл.78 ал.VIII от ГПК,Окръжен съд-Хасково

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №37/13. II.2024 г. постановено по гражданско дело №1610/2021 г. на Районен съд-Димитровград.

ОСЪЖДА Н. С. Р. от гр.***, ЕГН ********** да заплати на К.Х. Т. от гр.***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в 4 размер на 930 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5