Определение № 370 от 17.09.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Смолян, 17.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно частно гражданско дело № 20245400500379 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 248 ал.3 от ГПК .

Подадена е частна жалба от Кредито

ЕООД срещу определение №

389/07.06.2024 г. по гр. д. № 985/2023 г. по описа на РС-Смолян, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното решение № 73/19.03.2024г по гр.дело 985/2023г по описа на РС-Смолян в частта за разноските .В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност на делото, като същото е приключило в рамките на едно съдебно заседание и без представителство на ищеца. Застъпено е становището , че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по същите и съдът следва да съблюдава разпоредбата на чл. 3 от ГПК С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, nap. 1 ДФЕС определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските ГПК. възнаграждение не са задължителни за съда, като адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съответно на 100 лв. за исковото производство , съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна организация. В тази насока е цитирана съдебна практика . По въпроса за правото на адв. М. да начисли ДДС върху възнаграждение за безплатна правна помощ е посочено, че определението противоречи на материалния закон и 1 страда от пълна необоснованост. В тази връзка е посочено, че с Определение № 917/02.05.2023г. по ч. гр. д. № 1323/2023 г. на ВКС. IV ГО е прието, че предоставената безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА представлява по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС безвъзмездна доставка на услуга, която не подлежи на облагане с данък върху добавената стойност по аргумент от по чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2, § 1,6. „в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Срещу подадената частна жалба е подаден отговор от адв.М., като същият е взел становище , че присъденото възнаграждение в размер на 480 лева не е прекомерно, като е цитирана практика .

След като се запозна с жалбата съдът намира че същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е основателна , предвид на следното.

Производството пред РС-Смолян е образувано по предявен иск от А. Х. срещу КРЕДИТО ЕООД.В исковата молба е посочено , че страните са сключили договор за потребителски кредит като на ищеца е предоставен заем в размер на 500 лева .Посочено е , че клаузата от договора за заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна. Поискано е съдът да осъди ответника да му заплати на основание чл. 55 от ЗЗД сума в размер на 134,55 лева , представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит от 13.01.2022г, ведно със законната лихва .При условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 119,55 лева-недължимо платена такса за разглеждане на посочения ДПК .В срока за отговор на ИМ е подаден писмен отговор, като ответникът посочил, че предявеният иск по чл. 55 от ЗЗД е основателен и е представено доказателство за заплащане на сума в размер на 134,55 лева в полза на ищеца.

Производството по делото е продължило с провеждане на едно съдебно заседание, като страните не изпратили представители .

С постановеното решение съдът приел, че въпросният ДПК е недействителен , като предявеният иск за заплащане на сума в размер на 134,55 лева е основателен. Предвид извършеното плащане в хода на производството искът е отхвърлен .Ответникът е осъден да заплати на адв.М. сума в размер на 480 лева на основание чл. 38 ал.2 от ЗА.

2

Ответникът поискал от съда да измени решението в частта за разноските , като с обжалваното определение съдът приел, че молбата е неоснователна , предвид на това , че делото се отличава с правна сложност, доколкото е обоснована нищожност на клауза от ДПК .Предвид спецификите на адвокатската професия и отговорността на адвоката при осъществяване на неговата дейност е направен извод, че присъденото възнаграждение от 480 лева не е прекомерно , като молбата е оставена без уважение.

След постановяване на Решение от 25.01.2024г по дело С-438/22 на СЕС съдът не е обвързан от приетата от ВАС като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивният съд намира, че присъдено адв.възнаграждение в размер на 480 лева е несъразмерно и прекомерно .Касае се за ниска стойност на защитавания материален интерес/134,50 лева/ , като делото не се отличава с фактическа и правна сложност , с оглед признанието на иска от страна на ответника .В случая липсват други извършени процесуални действия от страна на адвокат М. освен подаването на исковата молба и писмено становище по основателността на иска и разглеждане на делото в негово отсъствие. Всички тези обстоятелства навеждат съда на извода , че присъденото от районния съд възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗА е прекомерно и несъразмерно с естеството на положения труд от процесуалния представител .

При спазване на принципа за разумност и пропорционалност на пълномощника на ищеца следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева вместо присъденото адв възнаграждение в размер на 480 лева.

Поради това обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо това следва да се измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение на адв. М. от 480,00 лева на 120,00 лева.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 389/07.06.2024 г. по гр. д. № 985/2023 г. на Смолянски районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 73/19.03.2024 г. по гр. д. № 985/2023 г. на Смолянски районен съд в частта за разноските, с което "КРЕДИТО" ЕООД е осъдено да заплати на адвокат М. М. на основание чл. 38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, като ВМЕСТО

ТОВА

ПОСТАНОВЯВА:

"ОСЪЖДА КРЕДИТО ЕООД ЕИК ** да заплати на основание чл. 38 ал.2 от ЗА на адвокат М. В. М. от АК -Пловдив , адвокатско възнаграждение в размер на 120,00/сто и двадесет/ лева".

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4