Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 24 от 30.01.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1646/2024
Вид
Решение № 24
Подписан
30.01.2026
Състав
Мария Митева, Татяна Грозданова, Петър Гунчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601646 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивен протест и въззивни жалби от от повереника на частния обвинител и граждански ищец и от защитника на подсъдимия срещу присъда № 175/23.10.2024 година, постановена по НОХД № 6982/2023 година, с която СГС, НО, 16-ти състав признал подс. Н. Г. Т. за виновен в извършването на неустановена дата през лятото на 2022 година в гр. ***, ж.к.

***, бл. *, ет. *, ап. *, около 11,00 часа, на две престъпления – по чл. 149, ал. 1 НК и по чл. 151, ал. 1 НК, от които е пострадала малолетната Н. Г., за първото от които на основание чл. 54 НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода, за второто – една година лишаване свобода, индивидуализирано по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК като го оправдал по първоначалните обвинения по чл. 149, ал. 2, т. 1, пр. 2 НК и по чл. 152, ал. 4, т.

1, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НК – блудствените действия и престъпното съвкупление с малолетната Г. да са извършени след заплаха.

1

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът наложил най-тежкото измежду така определените наказания – три години лишаване от свобода, от което приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 НК времето, през което подс. Т. бил с мярка за неотклонение задържане под стража и на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на определеното общо наказание за срок от пет години.

Съдът постановил на основание чл. 67, ал. 3 НК през изпитателния срок по отношение на подс. Т. да се прилага и една от пробационните мерки по чл.

42а, ал. 2 НК – включване в програми за обществено въздействие.

С присъдата СГС отхвърлил солидарно предявените от Н. Г. чрез законния й представител С. Г. граждански искове в размер на 100000 лв. срещу подс. Т. и неговия попечител Ц. Е. М. с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 47, ал. 2 ЗЗД, за обезщетение на претърпени от престъплението неимуществени вреди, претендирани ведно със законната лихва, считано от деня на причиняването им.

С присъдата съдът се произнесъл само по направените от държавата разноски във връзка с наказателното производство, които възложил на подс.

Т., без да се произнесе по поисканите от повереника разноски, както и по веществените доказателства по делото.

В протеста и допълнението към него са изложени подробни съображения за неправилност на присъдата, която била необоснована, извършеният от съда анализ на голяма част от доказателствените източници – неправилен и едностранен, а наложеното наказание – явно несправедливо.

Според прокурора съдът допуснал непълнота в доказателствата с решението си да не провежда разпит на пострадалата, а да основе фактическите си изводи на приобщените чрез прочитане две показания от досъдебното производство, в които обаче открил противоречия. Счита, че само чрез непосредствения разпит на Н. Г. съдебният състав би могъл сам и непосредствено да възприеме емоциите и изявленията на пострадалото лице и да получи отговори на важни за предмета на делото въпроси. Това нямало как да бъде постигнато чрез прочитане на протоколите за разпит. Изразява се несъгласие с коментара на съда в мотивите на страница 21, параграф 5-6. Оспорва се и изводът на контролираната инстанция, че по отношение на пострадалата Г. не е била упражнена принуда. Прокурорът счита, че доводите на съда, обусловили 2 приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК при определяне на наказанието за престъплението по чл. 151, ал. 1 НК, са произволни и не почиват на доказателствата.

Иска се в условията на алтернативност САС да постанови нова въззивна присъда, с която подс. Т. да бъде признат за виновен и осъден за престъпленията, за които е имал съответното обвинение пред първата инстанция, или първоинстанционната присъда да бъде изменена и наложеното наказание за престъплението по чл. 151, ал. 1 НК да бъде увеличено на 4 години лишаване от свобода или да се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК.

Във въззивната жалба и допълнението към нея повереникът на частния обвинител и граждански ищец Н. Г. излага подробни съображения с посочване на конкретни части от мотивите на проверявания съдебен акт в подкрепа на оплакванията, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и явно несправедлива. Поддържа се, че при постановяването й СГС е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като в нарушение на чл. 310, ал. 1 и чл. 33, ал. 7 НПК присъдата не била изготвена в единната информационна система на съдилищата и обявена от председателя на състава незабавно след като е подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на състава на съда. Това нарушение било от категорията на абсолютните. Повереникът изказва и съмнение, което сам преценява за основателно, дали писмено/хартийно присъдата е била подписана от съдебния състав към момента на обявяването й в съдебното заседание, което приключило в 18.00 часа на 23.10.2024 година. Освен това нарушение повереникът сочи още и забавеното изготвяне и качване на протоколите от съдебните заседание в ЕИСС като твърди, че такива липсват и към момента на подаване на допълнителното изложение към въззивната жалба. Счита, че тези нарушения твърде сериозно засягали процесуалната правилност на първоинстанционното производство и били налице основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото на друг състав на СГС.

По-нататък жалбоподателя повереник подробно с посочването на конкретни пасажи от мотивите на първостепенния съд обосновава оплакването си за допуснато от СГС нарушение на материалния закон с осъждането на подс. Т. за престъпления по чл. 149, ал. 1 НК и чл. 151, ал. 1 3

НК, вместо за тези, за които му е било повдигнато обвинение пред съда.

Обстойно се мотивира оплакването за пороци в аналитично-оценъчната дейност на долния съд по доказателствата, които обобщено се свеждат до превратно и фрагментарно интерпретиране на съдържанието на отделните доказателствени източници, вместо те да бъдат обсъдени съвкупно, неглежиране на заключението на СППЕ на Н. Г. и извеждане на фактически изводи, които не почиват на събраните доказателства. Изложени са и съображения за неяснота и противоречие в мотивите по два въпроса - дали престъпното сношение е извършено или се касае за опит да бъде извършено (л. 8 и л. 21 от мотивите) и дали след процесните деяния е настъпила промяна в поведението на пострадалата Н. Г. (л. 9, л. 11, л. 18, л. 24).

Иска се първоинстанционната присъда да бъде отменена и подс. Т. да бъде осъден по повдигнатите му от СГП обвинения, алтернативно – ако същият следва да понесе наказателна отговорност за престъпленията, за които е осъден от СГС – да бъдат увеличени наложените му наказания, да не се прилага чл. 66, ал. 1 НК и да бъде уважен предявеният иск по делото, алтернативно – ако са налице твърдените абсолютни процесуални нарушения – присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.

С жалбата от защитника на подс. Н. Т. се иска оправдаването на подзащитния му. Анализирайки заключението на СМЕ и разпита на вещото лице в съдебно заседание относно констатираната при прегледа на пострадалата дефлорационна щърбина и нейното разположение, се твърди, че са опровергани показанията на Н. Г. и се прави извод за недоказаност на авторството на подсъдимия в деянието по чл. 151, ал. 1 НК, за което е признат за виновен и наказан. Иска се подс. Т. да бъде оправдан и за второто престъпление – по чл. 149, ал. 1 НК, с довода, че показанията на пострадалата Г. били нелогични и противоречащи си едни на други, а изготвената техническа експертиза не доказвала нищо, тъй като на заснетите видеоклипове се виждало само лицето на Г., но не и на подс. Н. Т..

По делото бе проведено въззивно съдебно следствие, при което по реда на чл. 139а, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК бе разпитана като свидетел пострадалата Г. за отстраняване на констатираните от първата инстанция противоречия в приобщените на основание чл. 281 НПК нейни показания, дадени на 4 досъдебното производство. Проведен бе и разпит на психолога И. К., която работи с пострадалата след случилото се. С оглед спецификата на престъпленията, в чието извършване е обвинен подс. Н. Г. Т., както и възрастта на пострадалото от тях лице, бе назначена съдебно-сексологична експертиза на подсъдимия. На вещото лице П., изготвил изслушаната от първостепенния съд техническа експертиза бе възложена задача да разпечати под формата на фотоалбум мултимедийните файлове, описани в т. 8.1.1.12.4 на заключението му, за които е изразил становище, че биха могли да имат отношение към предмета на делото.

В съдебни прения прокурорът от САП поддържа подадения протест и изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е произнесена като са интерпретирани без връзка с тяхната съвкупност факти и обстоятелства по делото, касаещи описаните в обвинителния акт деяния.

Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани множество доказателства, които в своята съвкупност по несъмнен начин доказват, че подсъдимият е извършил деянията, за които е предаден на съд. Цитирайки части от показанията на св. Н. Г. пред САС прави извод, че по отношение на нея подсъдимия е използвал заплахи, които се отнасят както към осъществената от него деятелност по чл. 149, ал. 2, т. 1 НК, така и към тази по чл. 152, ал. 4 НК.

Счита, че употребените от подсъдимия заплахи, че ще изпрати на родителите й създадените от него видеоклипове, са логически свързани с последващото несподеляне на случилото се от пострадалата в един сравнително дълъг период от време. Показанията на пострадалата наред с видео клиповете и показанията на останалите разпитани свидетели, част от които са деца, описвали едно изключително сексуално ориентирано поведение на подсъдимия Т., насочено и към други лица, а авторството му се извеждало и от показанията на свидетелите К., Х. и Г., които посочват, че подсъдимият се е хвалил със сексуалния си контакт с 11-годишната Н.. Косвени доказателства, свързани с предявените обвинения, се съдържали и в показанията на роднините на пострадалото дете, като в най-пряка степен такива се съдържали в показанията на нейния дядо, който е допуснал подсъдимия в дома си, без да осъзнава намеренията му. Авторството на деянието се извеждало и от проведените разпознавания, при които пострадалата и нейния дядо категорично са идентифицирали подсъдимия, както и от извършения оглед на местопроизшествие, за което е бил съставен съответният протокол.

5

С тези съображения прокурорът моли да бъде отменена първоинстанционната присъда в протестираната й част и САС да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен в предявеното му с обвинителния акт обвинение, като приложи закона за по-тежко наказуемо престъпление - по чл. 149, ал. 2, т. 1, предл. 2 и престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НК, за което е имало обвинение в първата инстанция и да му наложи предвидените в санкционната част за тези престъпления наказания. Алтернативно, ако САС счете, че дадената с присъдата правна квалификация на деянията е вярна, моли първоинстанционната присъда да бъде изменена като бъде увеличено при условията на чл. 54, ал. 1 НК наложеното на подс. Т. наказание за престъплението по чл. 151, ал. 1 НК и да бъде определено едно справедливо наказание, отговарящо в най-пълна степен на целите и изискванията на чл. 36 НК. Според прокурора такова би било наказание в среден размер - 4 години лишаване от свобода, което не би позволило да бъде приложен института на чл. 66 НК.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Н. Г. пледира подсъдимия Н. Т. да бъде признат за виновен както по чл.152, ал. 4, т.1 НК, така и по чл. 149, ал. 2, т.1, предл. 2 НК, каквито са повдигнатите му от СГП обвинения. Анализирайки проведения във въззивното производство разпит на пострадалата Н. Г., счита че спорните моменти - по чия инициатива е била срещата между нея и Н. Т., кой е отворил входната врата на апартамента и къде за първи път в жилището Н. Г. е видяла подсъдимия, имала ли е преди тази среща и след нея полов акт с друг мъж, в кой момент подсъдимият е заплашил пострадалата да не казва на родителите си, както и каква е била целта на физическата среща между Н. и Т., са изяснени чрез показанията й.