Решение № 15900 от 04.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15900 гр. С, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, *** СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б М при участието на секретаря И.Т.Т. като разгледа докладваното от Б М Гражданско дело № 20221110108616 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т” ЕАД излага в исковата молба, че ответни ците, като наследници по закон на С. К. И., са собственици на идеaлни част от топлоснабден имот с адрес гр.С, ж.к.“М II “, бл.****, вх.Ж, ет.6, ап.***, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в общите условия срок, а именно 1449.25 лв, представляващи незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. - м.04.2020г„ 278.68 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.

- 25.01.2022г, 35.07 лв, представляващи главница за дялово разпределение за периода м.01.2019г.-м.04.2020г., 8.31 лв, мораторна лихва за периода от 02.03.2019г. до 25.01.2022г.

Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

1

Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят на „Т“ ЕАД , при условията на разделна отговорност следните суми.

1. Е. А. Т. за 2/4 идеални части, а именно: 724.63 лв, представляващи незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. - м.04.2020г., 139.34 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. - 25.01.2022г, 17.53 лв, представляващи главница за дялово разпределение за периода м.01.2019г.-м.04.2020г., 4.06 лв, мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 02.03.2019г.25.01.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

2.

А. Т. Т. за 1/4, а именно: 362.31 лв, представляващи незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. - м.04.2020г., 69.67 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.

- 25.01.2022г, 8.77 лв, представляващи главница за дялово разпределение за периода м.01.2019г.-м.04.2020г., 2.03 лв, мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 02.03.2019г.-25.01.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

3.

Т. Т. Т.- Герджикова за 1/4, а именно: 362.31 лв, представляващи незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. - м.04.2020г., 69.67 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. - 25.01.2022г, 8.77 лв, представляващи главница за дялово разпределение за периода м.01.2019г.-м.04.2020г., 2.03 лв, мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 02.03.2019г.25.01.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Претендира направените по делото разноски.

Ответниците А. Т. Т. и Т. Т. Т.- Герджикова в писмения отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Оспорват наличието на облигационно правоотнношение , както и дължимостта на такса за дялово разпределение. Считат вземанията за погасени по давност.

Ответницата Е. Архангелова Т. в писмения си отговор оспорва наличието на облигационно правоотношение и количеството доставена 2 топлинна енергия. Счита яземанията за погасени по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т“ ЕООД не изразява становище по исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно правоотношение е договорът.

Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

От заповед №ИК-422/25.02.1975г. се установява, че описания в исковата молба топлоснабден имот е определен като обезщетение на Арахангел Таков И., който е наследодател на ответниците. Поради изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация на ответниците, които имат качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

3

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т" ЕАД на клиенти в град С, одобрени с Решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.

С определение от 11.10.2022г. е прието за безспорно, че в топлоснабдения имот е доставено количеството топлинна енергия на стойност 1449.25лева.

Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид изравнителните сметки, които са в размер от 1449,25лева главница, от която 35,10лева за дялово разпределение, лихва за забава в размер на 286,81лева за периода от изпадане в забава по всяко едно вземане до 25.01.2022г., от които 8.13лева лихва върху главницата за дялово разпределение. Предвид изложеното се установява, че ответниците имат задължение за плащане на доставената топлинна енергия за процесния период.

Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради това съдът приема искът за цената на услугата дялово разпределение за основателен, както и претенцията за лихва за забава върху претендираната сума поради акцесорният й характер.

Ответниците са направили възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да бъде разгледано от съда.

С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по 4 описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД.

Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 18.02.2022г.

Относно размерът и наличието на погасените по давност вземания съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ, по което е направено заключение, че са погасени по давност вземанията по фактури в размер на 556,19лева за главница и 125,32лева лихва за забава, за които суми исковете следва да се отхвърлят и да се уважат до пълния, предявен размер, а именно за 893,39лева главница и 153,36лева, от които Е. А. Т. дължи 2/4 или 446,69лева главница и 62,66лева лихва, а ответниците А. Т. Т. и Т. Т. Т.Герджикова - ¼ или по 223,34лева главница и 31,33лева лихва за забава.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 557,97лева за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсулт, от които следва да се 5 присъдят 371,98лева или 2/3, от които Е. А. Т. дължи 2/4 или 247.98лева, а ответниците А. Т. Т. и Т. Т. Т.- Герджикова - ¼ или по 123,99лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете. Представени са доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 150,00лева от ответниците А. Т. и Т. Герджикова, от които следва да се присъдят по 50,00лева. Ответницата Е. Т. е представила доказателство за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лева, от които следва да се присъдят 166,66лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. А. Т. с ЕГН ********** да заплати на „Т“ ЕАД с ЕИК ******** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 446,69лв, представляващи незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2019г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва от 18.02.2022г. до окончателното плащане, 62,66лева, мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 18.02.2019г. - 25.01.2022г, 17.53 лв, представляващи главница за дялово разпределение за периода м.01.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от 18.02.2022г. до окончателното плащане, 4.06 лв, мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 02.03.2019г.- 25.01.2022г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 247.98лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД до пълните предявени размери за главницата от 446,69лева до 724,36лева и за лихвата от 62,66лева до 139,34лева.