Решение № 142 от 05.05.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. П., 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка А.а като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230101201 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно (пасивно) съединени искове по чл. 108 ЗС.

Ищцата – И. Д. А., с адрес в с. С., общ. П., ул. „С.“ № 5, ЕГН **********, твърди, че притежава 100/609 идеални части от урегулиран поземлен имот XI-32, в кв.

12, по действащия регулационен план на с. К., общ. П., както и 1/4 идеална част от 2етажната жилищна сграда, построена в югоизточната му част. Поддържа, че собствеността й произтича от договор за дарение, обективиран в нотариален акт с № 182/27.07.2022 г. по нот. д. № 349/22 г. на нотариус с № 510 на Нотариалната камара, по който неин праводател е Е. И. Т.. Заявява, че ответниците се представят за собственици на тези имоти и ги владеят изцяло. Изтъква, че легитимацията им произтича от констативен нотариален акт. Пояснява, че за претендираните от нея права констативният нотариален акт касае придобивна давност, но ответниците не са упражнявали давностно владение върху имотите в изискуемия от закона срок, поради което не са ги придобили и съответно сега ги владеят, без основание. Иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците нейното титулярство на спорните права от недвижимите имоти, както и същите да бъдат осъдени да й предадат владението им. Претендира и съдебни разноски.

Ответниците – Ц. В. Г. , с адрес в с. К., общ. П., ул. „В. Б.“ № 6, ЕГН **********, В. И. Д., с адрес в с. К., общ. П., ул. „М.“ № 6, ЕГН ********** и В. И. Г., 1 с адрес в с. К., общ. П., ул. „В. Б.“ № 6, ЕГН **********, оспорват ищцовите претенции, настояват за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излагат доводи, че: от 1962 г. първата ответница, заедно с покойния си съпруг (И. И. Г.), който е баща на другите двама ответници, са упражнявали фактическа власт, с намерение за своене, по отношение на спорните имоти; по тази причина понастоящем именно те тримата са техни титуляри; затова и към момента на дарението, на което се позовава ищцата, нейната праводателка не е могла да й прехвърли претендираните вещни права.

Съдът, като прецени становищата на страните, извърши анализ на доказателствата, относими към решаването на спора, и съобрази закона, приложим към него, приема следното:

1. От фактическа страна:

С нотариален акт № 41/15.04.1967 г. по нот. д. № 137/67 г. на П.кия народен съдия, лицата И. А. Г. и И. И. Г. са били признати за собственици по давност на дворно място от 400 кв. м., представляващо парцел XI, в кв. 12, по плана на с. К., общ. П., заедно с изградената в него 2-етажна жилищна сграда.

И. А. Г. е починал на 02.03.1999 г., оставяйки за свои наследници по закон двете си деца – Е. И. Т. и И. И. Г..

И. И. Г. е починал на 21.10.2013 г., оставяйки за свои наследници по закон тримата ответници – Ц. В. Г. (съпруга), В. И. Д. (дъщеря) и В. И. Г. (син).

Парцелът и жилищната сграда, описани в цитирания констативен нотариален акт от 1967 г., са идентични с процесните урегулиран поземлен имот XI-32, в кв. 12, по плана на с. К., общ. П., с площ от 609 кв. м., при съседи – урегулиран поземлен имот XII-32, урегулиран поземлен имот X-32 и две улици, и 2-етажна масивна жилищна сграда, разположена в югоизточната му част.

На 29.06.2022 г. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт с № 119, издаден по нот. д. № 291/22 г. на нотариус с № 510 на Нотариалната камара, с който те са били признати за собственици, на основание „наследство и давност“, по отношение на имотите, за които се спори по делото, при индивидуални квоти на собственост от 4/6 идеални части за Ц. Г. и от по 1/6 идеална част за В. Д. и за В. Г..

И. Г. и ответницата Ц. Г. са сключили граждански брак около 1961 г. – 1962 г., след което са заживели в процесните имоти, започвайки да постоянно да ползват втория етаж от жилищната сграда, докато И. Г. и втората му съпруга – Н. Г. (починала на 01.11.1995 г.), са обитавали първия етаж на сградата. С позволението на баща си, И.

Г. и съпругата му Ц. Г. към края на 60-те години на ХХ век са предприели мащабни ремонтни работи както по къщата (външно измазване, направа на ново стълбище, изграждане на масивна пристройка и подмяна на покривната конструкция), така и спрямо парцела (заравняване на терена, издигане на подпорна стена, обособяване на 2 градина и построяване на външен гараж).

След кончината на И. Г., И. Г. и ответницата Ц. Г. са продължи да ползват недвижимите имоти, във връзка с които са предявени ищцовите претенции, по описания начин, стопанисвайки ги като тяхно основно жилище.

Е. Т. е сключила граждански брак към 1953 г., при което повече не е живяла в имотите, за които сега се спори, а ги е посещавала само с цел гостуване на баща си и на брат си. Няма данни тя да е участвала в ползването на тези имоти по друг конкретен начин, да се е противопоставяла на онова, което там вършат брат й и съпругата му, или пък да е предявявала някакви собственически претенции към тях.

Съгласно споменатия нотариален акт за дарение от 27.07.2022 г., Е. Т. е дарила на ищцата вещните права, които последната претендира по делото.

Ответницата В. Д. се е омъжила през 1981 г., при което е напуснала имотите, за които се води настоящото дело, заживявайки в къщата на съпруга си, която се намира на около 50 – 100 метра от спорните имоти, но посещава същите редовно (по няколко пъти на ден). Ответникът В. Г. от раждането си живее в тези имоти, макар последните няколко години да работи в чужбина.

На 30.07.2019 г. ответницата Ц. Г. е депозирала декларация по ЗМДТ, касаеща процесните имоти, посочвайки за техни собственици себе си, другите двама ответници и праводателката на ищцата – Е. Т..

2. Относно доказателствените източници, от които се установява очертаната фактическа обстановка:

Към доказателствената съвкупност по делото са приобщени копия на всички упоменати по-горе нотариални актове.

Описаните наследствени отношения се извеждат от удостоверенията за наследници, ангажирани с исковата молба и с отговора на ответницата Ц. Г..

Индивидуализацията на имота, във връзка с който са предявени ищцовите претенции, се потвърждава от приложената скица, изходяща от Кметството на с. К., общ. П..

Документите, визирани в предишните три абзаца, носят характеристиките на официалните такива, а истинността им не е била оспорена от никоя от страните, поради което те са надлежни доказателства за обстоятелствата, до които се отнасят (чл.

179 ГПК).

От съвкупната преценка на гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетелите Л. С., Д. С., В. П. и И. С., стават ясни положенията, които бяха приети за установени, относно:

- конкретните параметри на фактическата власт, която И. Г. и ответницата Ц. Г. са упражнявали върху процесните имоти в темпорален, пространствен и поведенчески аспект;

3

- липсата на данни за противопоставяне в тази насока от праводателката на ищцата – Е. Т.;

- добрите лични отношения между Е. Т. и И. Г., като сестра и брат;

- упражняването от ответниците на сегашната фактическа власт спрямо недвижимите имоти.

В тези части показанията и на четиримата свидетели не съдържат някакви сериозни противоречия по релевантните факти, които да имат практическо значение, а по-скоро взаимно се допълват. Наблюдават се само несъществени разминавания, които се дължат на дистанцията на времето, и то по обстоятелства, които не са меродавни за предмета на доказване.

От разпита на свидетелите П. и С. допълнително се изяснява, че И. Г., като баща на Е. Т. и на И. Г., е предоставил възможност на сина си и на неговата съпруга свободно да извършват посочените подобрения в имотите, с цел да ги пригодят за тяхно семейно жилище.

Декларирането от ответницата Ц. Г. през 2019 г., според което и Е. Т. притежава собственост в спорните имотите, се потвърждава от данъчната декларация, която първата е подала до дирекцията за местни данъци и такси при Общинска администрация – гр. П..

3. От правна страна:

Уважаването на иска по чл. 108 ЗС, познат в цивилистичната доктрина и в съдебната практика още като ревандикационен иск, е детерминирано от кумулативната даденост на три предпоставки – 1/ ищцата да е собственик на претендираните вещни права, въз основа на изтъквания придобивен способ; 2/ ответниците да упражняват фактическата власт върху тях и 3/ тази фактическа власт да се осъществява без основание (вж. Г. Боянов, „Вещно право“, 2004 г., стр. 379 и сл., както и Решение № 2419/13.10.1960 г. по гр. д. № 3461/60 г., I г. о. на ВС).

Няма съмнение, че от тази искова претенция може да се ползва и съсобственик, желаещ да ревандикира своите идеални части от съсобствени имоти, ако други съсобственици са установили фактическа власт върху тях, която надхвърля правата им и така нарушава неговото владение (вж. Тълкувателно решение № 3/05.01.2022 г. по тълк. д. № 3/20 г., ОСГК на ВКС).

Констативният нотариален акт от 15.04.1967 г., посредством който бащата на Е.

Т. и на И. Г. – И. Г., е бил признат за собственик по давност на по 1/2 идеална част от имотите, за който са предявени разглежданите искове, е надлежен титул за принадлежността на съответните вещни права към патримониума му (чл. 483, ал. 2 ГПК-отм. във вр. с чл. 77, предл. 2 ЗС).

При смъртта на И. Г. (02.03.1999 г.) всеки от двамата му наследници по закон – дъщеря му Е. Т. и синът му И. Г., е получил по 1/2 част от неговото наследствено 4 имущество (чл. 5, ал. 1 ЗН), в което се включват и правата досежно спорните недвижими имоти.

В този контекст, от особена релевантност е основателността, респ. неоснователността на възражението на ответниците за придобивна давност по отношение на наследствените права на Е. Т., защото правото на собственост се изгубва, ако друг стане негов титуляр (чл. 99, предл. 1 ЗС).

Давностното владение, като вид придобивен механизъм, е сложен юридически факт (чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1 ЗС), обхващащ: 1/ упражняване на фактическа власт върху дадена вещ с намерение за своене; 2/ владението да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ то да е продължило за срок от 10 години (вж.

Решение № 23/20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/15 г., II г. о. на ВКС и Решение № 50121/16.03.2023 г. по гр. д. № 4519/21 г., I г. о. на ВКС). Фактическата власт върху определена вещ е с намерение за своене, когато упражняващият я субект, макар да не е собственик, проявява конкретни действия, които практически запълват съдържанието на правомощията на собственика (вж. т. I, 2 от Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС и Решение № 97/19.10.2020 г. по гр. д. № 325/20 г., I г. о. на ВКС). Тъй като намерението за своене е субективна категория, за съществуването му законодателят е въвел оборима презумпция (чл. 69 ЗС).

При съсобственост, независимо от източника й на възникване (включително и при наследяване), е възможно един от съсобствениците (сънаследниците), който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си (съобр. постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/12 г., ОСГК на ВКС). Затова, когато един съсобственик (сънаследник) упражнява фактическа власт върху съсобствен (сънаследствен) имот, той поначало се счита за владелец на своята част и за държател на частите на останалите сътитуляри на вещното право (вж. и Решение № 109/27.06.2017 г. по гр. д. № 3973/16 г., I г. о. на ВКС). Тук от съществено значение е основанието, на което съсобственикът (сънаследникът) е започнал да упражнява фактическа власт върху общия имот, понеже при фактическата власт, започнала на основание, което изключва владението на останалите съсобственици (сънаследници), намерението за своене на първия се предполага по чл. 69 ЗС (вж. Решение № 32/08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/15 г., I г. о. на ВКС). Такава е и ситуацията, при която владението на недвижим имот фактически се предава от бъдещия наследодател на един от бъдещите сънаследници, а последният започва да проявява поведение на едноличен собственик, чрез постоянното ползване на имота по предназначение, поддържането му и реализирането на подобрения в него, което се възприема от 5 другите сънаследници и те не се противопоставят (вж. Решение № 484/04.02.2013 г. по гр. д. № 740/11 г., I г. о. на ВКС, Решение № 74/24.06.2015 г. по гр. д. № 6277/14 г., I г. о. на ВКС и Решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/15 г., I г. о. на ВКС).