Решение № 40 от 16.02.2023, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Нова Загора, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20222220100609 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя С.Р., чрез адв.Н. К. от АК - Сливен против А.

И. С. с ЕГН ********** и адрес: ******, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и цена на иска 317.43 лв., от които: 298.78 лв. – главница и 18.65 лв. – мораторни лихви.

С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита партида за недвижим имот, находящ се в с.Любенова махала, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ул.„Цар Симеон Велики“ № 1 , който бил свързан с водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на питейна вода. Твърди се, че титуляр на тази партида за процесния период бил ответника по настоящия иск А. И. С. с абонатен № 58727.

Твърди се, че доставената и консумирана питейна вода се отчита по тази партида от представител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирало, като след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск възникнало задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си, съгласно общите 1 условия на ВиК оператора, които намерили приложение по отношение на всички потребители. Поддържа се, че ако не стори това, същият изпадал в забава и дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.

Сочат се съответните разпоредби от общите условия, които регламентират плащането на ВиК услугите, както и предвиденото обезщетение за забава при неизпълнение в срок на задълженията. Поддържа се, че в конкретния случай ответника не бил заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода, за периода от 01.04.2020 г. до 30.09.2021 г., независимо от възникналото задължение съгласно чл.33, ал.2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК Сливен“ одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, а именно „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране“.

В чл.44 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора“, поради което ищцовото дружество претендирало, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Сочи се, че предвид възникналото задължение, ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК по повод на което било образувано ч.гр.д.№ 1464/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора. Съдът издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.04.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно с дължимата мораторна лихва, като в законоустановения срок по делото постъпило възражение / наличието на хипотезата на чл.47, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което за ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.

За посочения период ищцовото дружество доставяло питейна вода в 2 процесния имот, за който имало открита партида на името на ответника и съответно за него било възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника дължал на ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: главница - 298.78 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 1.04.2020 г. до 30.09.2021 г., мораторна лихва върху главницата – 18.65 лева натрупана към дата 01.11.2021 г. или общо сумата от 317.43 лева.

Освен тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които последното сторило в заповедното производство, възлизащи на 26.20 лева.

Моли съдът да признае за установено в отношенията между ищеца и ответника, че ответника му дължи горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и да го осъди да му заплати направените разноски в заповедното и настоящото производства.

Представят се писмени доказателства по опис.

Ответникът А. И. С., чрез назначеният му особен представител - адв.В.

И. К. от АК - Сливен, в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор, с който оспорва предявения, като неоснователен и недоказан.

Излага следните съображения:

Ищеца не представил доказателства посоченият ответник по настоящото съдебно производство собственик ли е на процесният имот или ползвател, от които може да се направи извод, че същият е потребил доставената според ищеца вода. Липсвали дакателства, че има доставена и консумирана такава, видно било, че не е налице реално отчитане.

Поради изложеното счита иска за неоснователен.

Отбелязва, че от представените писмени доказателства от ищеца фактури, относими към процесния период сумата възлизала на 268.78 лв., но липсвала фактура за м.август 2020 г., който бил в процесният период.

В представените фактури за периода от м.07.2020 г. до м.12.2020 г. било отразено, че водомерът е повреден - нямало реално отчитане на потребена доставена вода, а имало служебно начислена такава. Не било ясно, 3 защо за м.07 2020 г., са били начисленни 5 единици с цена 1.812 лв., за м.август липсвала фактура, а за м.09.2020 г.; м.10.2020 г.; м.11.2020 г. и м.12.2020 г. пo 10 единици на цена 1.812 лв.

При изправен водомер съгласно представените фактури за м.април 2020 г. били начислени 5 единици с цена 1.182 лв.; за м.май 2020 г. били начислени 5 единици с цена 1.182 лв.; за м.юни 2020 г. 6 единици с цена 1.182 лв.

За 2021 г. били представени фактури - за м.01.2021 г. при отразено повреден водомер имало отразени 8.824 единици при цена 1.812 лв., и 1.176 единици при цена 1.536 лв. От същата не ставало ясно има ли реално отчитане, след като е било отразено, че е повреден водомера, и защо е променена цената на водата и от кой момент е по-ниската цена.

В представените фактури за периода от 02.2021 г. - 09.2021 г. служебно били отразени за всеки месец по 10 единици на цена 1.536 лв., като също не било ясно защо са начислени по 10 единици.

Ищеца не бил посочил доказателство за промяна на цената на питейната вода за въпросното населено място и от кой момент ищцовото дружество я е променило.

Ищеца бил направил искане за присъединяване на ч.гр.д. №1464/2021 г. по описа на PC - НоваЗагора, което следвало да бъде уважено.

По отношение на претендираната лихва, счита че същата следвало да бъде определена по размер, след като съда вземе предвид реалната сума, която дължи ответника.

От представените фактури било видно, че има месеци с идентични суми за плащане. Моли ищеца да уточни има ли ежемесечно отчитане на адреса или има месеци със служебно начислена вода, т.е. налице ли е реално потребление и на каква база е било служебното начисляване на вода.

Предвид изложеното смята, че съдът следва да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

Постъпила е молба от особения представител на ответника, адв.В. К., с която моли да се даде ход на делото и заседанието да се проведе без нейно участие. Няма възражения по доклада по делото и посочва, че представените от ищцова страна - справка от служба по вписванията и карнет показвали 4 единствено, че ответника е собственик на въпросния имот, както и служебно начисляване на вода за процесния период, но не ставало ясно защо били начислявани в посочения размер кубици вода и не било посочено какви са причините за разлика в цената на водата.

Постъпило е писмено становище от адв.К., процесуален представител на ищеца, с което моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, поради невъзможност да се яви, с оглед възникнали лични ангажименти и се заявява, че поддържа предявените искове на посочените основания, няма възражения по доклада и разпределението на доказателствената тежест и прави доказателствени искания представените със становището преписи от карнети и Справка от имотен регистър, да бъдат приети като доказателства по делото.

Счита предявения иск за основателен и доказан и моли съда да го уважи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

По делото са представени следните писмени доказателства: Ч.гр.д.№ 1464/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, Квитанция за платен a държавна такса, квитанция за заплатен депозит за особен представител, адвокатско пълномощно и фактура за процесуално представителство № 0000001788 от 21.04.2022 г., ведно с платежно нареждане от 27.01.2023 г., Списък на разноските сторени от „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД по гр.д.№ 609/2022 г. по описа на РС - Нова Загора, фактури за периода о т 30.04.2020 г. до 30.09.2021 г. , и заверено копие от карнет и справка от СлВп.

Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против А. И. С. с ЕГН **********. Съдът е уважил претенцията и е издал заповед № 932/31.12.2021 г. за сумата от 298.78 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.04.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 18.65 лв. – лихва за периода от 31.05.2020 г. до 01.11.2022 г., както и 26.20 лв. – държавна такса в заповедното производство.

Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по 5 договор с ВиК оператор „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД, сключен при Общи условия, за издадени фактури за период от 01.04.2020 г. до 30.09.2021 г., на адрес: с.Любенова махала, общ.Нова Загора, обл.Сливен , ул.„Цар Симеон Велики“ № 1, Аб.№ 58727.

Заповедта била връчена на длъжника А. И. С. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе държавна такса в размер на 26.20 лв., за което да представи доказателства в посочения срок, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

В указания от съда едномесечен срок, „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД е депозирал в Районен съд - Нова Загора искова молба срещу А. И. С. за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В исковата молба ищцовото дружество претендира съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А. И. С. с ЕГН **********, че дължи сумата от 317.43 лева, като от тях 298.78 лева главница и 18.65 лева мораторна лихва, както и сторените разноски в заповедното и настоящото производства.

Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.