Определение № 461 от 12.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3468/2025
- Вид
- Определение № 461
- Подписан
- 12.02.2026
- Състав
- Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Николай Метанов
Цитирани разпоредби
- чл. 83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 461 гр. София, 12.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Николай Метанов
Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503468 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано по
ЧЖ с вх.
№150468/12.12.2025г., депозирана от адв. Г., като пълномощник на ищцата в производството П. П. В., срещу определение №21360/30.10.2025г. по гр.д.
№790/2025г. по описа на СГС. Жалбоподателката излага оплаквания, че първоинстанционният съд е извел необосновани изводи за липсата на предпоставките по чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК за освобождаването й от внасянето на държавна такса за разглеждане на исковете. Сочи, че е представила доказателства за липсата на материални възможности да заплати същата, както и че живее в домакинството на дъщеря си и разчита на нейната издръжка и дом. С допълнителна молба от адв. Г. към въззивното дело е приложена декларация по образец за материално и гражданско състояние, подписана от ищцата.
Апелативният съд констатира, че жалбата е редовна и допустима, с оглед възможността да се обжалва определение по чл. 83, ал.2 от ГПК, спазения срок за това и наличието на правен интерес за ищцата.
ЧЖ е основателна по същество, поради следното :
С определение №21360/30.10.2025г. по гр.д. №790/2025г. СГС е оставил без уважение искането на ищцата за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса и разноски в производството.
Първоинстанционният съд е приел, че от представените от нея доказателства - справка от съответната община за родствени връзки на ищеца; справка от Агенция по вписванията за притежавани недвижими имоти; справка от МВР за регистрирани МПС и при липсата на справки от НАП и НОИ за реализирани доходи – неговите и на лицата, с които живее в едно домакинство, не може да извърши пълна преценка дали са налице предпоставките за освобождаване на ищеца от задължение за плащане на такси и разноски.
1
Според настоящия състав, горният извод на СГС е необоснован, тъй като счита, че искането за освобождаване от държавна такса за разглеждане на предявените исковете е подкрепено с доказателства за липсата на разполагаеми средства в П. П. В. за заплащането й. Такива са представени с молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК, както и с ЧЖ пред настоящата инстанция. От тях категорично се установява, че месечният й доход е под приетия в страната размер на минималната работна заплата и тя няма друг източник на парични средства, освен трудовото й възнаграждение от 950лв.
Видно е от декларацията на ищцата, както и от официалната информация от Имотния регистър към АВ и от КАТ, че тя не притежава недвижими имоти и МПС.
Заедно с това В. е в пенсионна възраст и предвид влошеното й здравословно състояние след процесното ПТП, тя е лишена от възможност да си осигури допълнителни доходи.
Съгласно чл. 83, ал.2 от ГПК такси и разноски за производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Тази преценка на съда, не е произволна, а законът го задължава да я обоснове с представените пред него доказателства за доходите на ищеца и на неговото семейство, с такива за семейното му положение, здравословното състояние, трудовата заетост и други. В казуса е видно от декларацията представена от ищцата, че не е омъжена. Декларирала е минимални доходи, които са недостатъчни за осигуряване на пълноценна издръжка. Заедно с това, не притежава движимо и недвижимо имущество, което може да й калкулира доходи. Необходими са й ежемесечно и по 200лв. за лечение.
При тези данни, съдът намира, че се налага обоснован извод за невъзможност за ищцата да заплати дължимите държавна такса и разноски в производството.
Ето защо, атакуваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено освобождаване от заплащането на такива.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 21360/30.10.2025 г. постановено по гр. д. № 790/2025г. по описа на СГС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА П. П. В., ЕГН ********** от внасянето на държавната такса, дължима за разглеждането на исковете й против ЗАД "Лев Инс " АД за неимуществени вреди, за имуществени вреди и за законна лихва за забава, както и от разноски в производството.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 461 гр. София, 12.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Николай Метанов
Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503468 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано по
ЧЖ с вх.
№150468/12.12.2025г., депозирана от адв. Г., като пълномощник на ищцата в производството П. П. В., срещу определение №21360/30.10.2025г. по гр.д.
№790/2025г. по описа на СГС. Жалбоподателката излага оплаквания, че първоинстанционният съд е извел необосновани изводи за липсата на предпоставките по чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК за освобождаването й от внасянето на държавна такса за разглеждане на исковете. Сочи, че е представила доказателства за липсата на материални възможности да заплати същата, както и че живее в домакинството на дъщеря си и разчита на нейната издръжка и дом. С допълнителна молба от адв. Г. към въззивното дело е приложена декларация по образец за материално и гражданско състояние, подписана от ищцата.
Апелативният съд констатира, че жалбата е редовна и допустима, с оглед възможността да се обжалва определение по чл. 83, ал.2 от ГПК, спазения срок за това и наличието на правен интерес за ищцата.
ЧЖ е основателна по същество, поради следното :
С определение №21360/30.10.2025г. по гр.д. №790/2025г. СГС е оставил без уважение искането на ищцата за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса и разноски в производството.
Първоинстанционният съд е приел, че от представените от нея доказателства - справка от съответната община за родствени връзки на ищеца; справка от Агенция по вписванията за притежавани недвижими имоти; справка от МВР за регистрирани МПС и при липсата на справки от НАП и НОИ за реализирани доходи – неговите и на лицата, с които живее в едно домакинство, не може да извърши пълна преценка дали са налице предпоставките за освобождаване на ищеца от задължение за плащане на такси и разноски.
1
Според настоящия състав, горният извод на СГС е необоснован, тъй като счита, че искането за освобождаване от държавна такса за разглеждане на предявените исковете е подкрепено с доказателства за липсата на разполагаеми средства в П. П. В. за заплащането й. Такива са представени с молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК, както и с ЧЖ пред настоящата инстанция. От тях категорично се установява, че месечният й доход е под приетия в страната размер на минималната работна заплата и тя няма друг източник на парични средства, освен трудовото й възнаграждение от 950лв.
Видно е от декларацията на ищцата, както и от официалната информация от Имотния регистър към АВ и от КАТ, че тя не притежава недвижими имоти и МПС.
Заедно с това В. е в пенсионна възраст и предвид влошеното й здравословно състояние след процесното ПТП, тя е лишена от възможност да си осигури допълнителни доходи.
Съгласно чл. 83, ал.2 от ГПК такси и разноски за производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Тази преценка на съда, не е произволна, а законът го задължава да я обоснове с представените пред него доказателства за доходите на ищеца и на неговото семейство, с такива за семейното му положение, здравословното състояние, трудовата заетост и други. В казуса е видно от декларацията представена от ищцата, че не е омъжена. Декларирала е минимални доходи, които са недостатъчни за осигуряване на пълноценна издръжка. Заедно с това, не притежава движимо и недвижимо имущество, което може да й калкулира доходи. Необходими са й ежемесечно и по 200лв. за лечение.
При тези данни, съдът намира, че се налага обоснован извод за невъзможност за ищцата да заплати дължимите държавна такса и разноски в производството.
Ето защо, атакуваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено освобождаване от заплащането на такива.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 21360/30.10.2025 г. постановено по гр. д. № 790/2025г. по описа на СГС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА П. П. В., ЕГН ********** от внасянето на държавната такса, дължима за разглеждането на исковете й против ЗАД "Лев Инс " АД за неимуществени вреди, за имуществени вреди и за законна лихва за забава, както и от разноски в производството.