Решение № 171 от 05.07.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. ********, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20223130101262 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се образува по предявен от Д. В. Д., П. В. Д. и В. П. Д. отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК срещу М. М. Б. и Ж. Г. Б. за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. *******, Община ********, Област ********, представляващ дворно място, планоснимачен № 108 с площ от 3800.00 кв.м., при граници: от двете страни улици и ПИ №№ I-106, III-107, II107, VI-109, VII-109, от които 2340 кв.м. са включени в УПИ IV-108 и 960 кв.м. са включени в УПИ V-108 в кв. 12 по плана на селото, ведно с ½ ид.ч. о т построените в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 50.00 кв.м. и стопански постройки със застроена площ от 100.00 кв.м.

Иска се отмяна на издадения в полза на наследодателя на ответниците М.Д.Б. Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 14, том I, рег. № 375, дело № 13/25.01.2011 г. на нотариус З.А., рег. № 333 в НК, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Иска се и присъждане на съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се посочва, че ищците са собственици на общо ½ 1 ид.ч. от имотите, а ответниците – на останалата ½ ид.ч., придобити и от двете страни по наследство от техните наследодатели – Р.Д.Д., която е майка на първия и втория ищец и съпруга на третия ищеца, и М.Д.Б. – баща на първата ответница и съпруг на втората такава. Заявява се, че наследодателите им придобиват от своя страна имота от тяхната майка М.Н. Б., която го придобива съответно от нейните родители Н.П.Д. и Т.В.Д.. Твърди се, че неоснователно М.Д.Б. се снабдява с нотариален акт за целия имот през 2011 г., придобит на основание собственост и давност, въпреки че имотът се ползва предимно от ищците и тяхната наследодателка, а от М.Б. – само лятото за няколко месеца. В тази връзка се посочва, че наследниците на М.Б. са собственици само на ½ ид.ч. от имота, поради което се иска да бъде признато със СПН между страните, че не са собственици на останалата ½ ид.ч., признати за придобити по давност с издадения констативен нотариален акт. Ангажират се доказателства.

В писмения отговор се посочва, че наследодателят на ответниците придобива собствеността на основание давностно владение, упражнявано за периода от 2000 г. до смъртта си на 01.01.2022 г. В тази връзка се посочва, че М.Б. заживява на семейни начала с друга жена от 2000 г. в процесния имот.

По същество се моли за отхвърляне на исковете. Ангажират се писмени и гласни доказателства. Претендират се разноски.

В о.с.з. ищецът В. П. Д. не се явява, ищците П. Д. и Д. Д. се явяват лично и се представляват от своя процесуален представител, който поддържа предявения иск. Моли за уважаването му.

Ответниците не се явява лично в о.с.з. Техният процесуален представител се явява в о.с.з. и поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Фактическите констатации, доказателствен анализ и правни изводи на съда:

От представените по делото удостоверение за наследници на Н.П.Д., разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. **********, и липсата на спор между страните относно собствеността на техните наследодатели, съдът приема за доказано, че процесните недвижими имоти, се придобиват от М.Н. Б. по наследство от нейния баща Н.П.Д., а след смъртта на М. Б. на 11.09.1995 г.– по наследство от децата й М.Д.Б. и Р.Д. Д.

2 при равни квоти, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН.

Спорният по делото момент е дали М.Д.Б. до смъртта си през 01.01.2022 г. придобива по давност наследената от сестра му Р. Д. ½ ид.ч. от имотите, предвид установения факт, че на 25.01.2011 г. се снабдява с контативен нотариелан акт въз основа на обстоятелството проверка по реда на чл. 587 от ГПК, с което нотариалният орган го признава за собственик по наследство и давност върху целия имот.

В случая от значение по делото е фактът, че имотът се придобива по наследство от М.Б. и Р. Д., поради което, съгласно постановките на ТР №1/2012 от 06.08.2012 по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, във вътрешните им отношения е неприложима законовата оборима презумция, уредена в чл.

69, ал. 2 от ЗС, според която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Следователно фактът, че само наследникът М.Б. живее преимуществено в имота от последните 20 и повече години, който факт се установява от разпита на абсолютно всички свидетели – не обуславя извода, че наследникът Б. свои притежаваните от сестра му Д. ½ ид.ч. от имота. В този смисъл ползващият целия имот наследник М.Б. се явява държател на идеалните част на сестра си. Съгласно посочената по-горе тълкувателна съдебна практика, ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, какъвто е настоящия случай, по делото следва да се установи, че М.Б. извършва действия, с които обективира спрямо другия съсобственик Р. Д. намерението да си владее нейните идеални части за себе си, с което дефакто се превръща от държател във владелец по смисъла на 68, ал. 1 от ЗС. Основен елемент на владението, установен от съдебната практика, е същото да бъде явно, поради което е нужно манифестиране на намерението за своене пред другия наследник, от който момент започва да тече и предвидената в закона 10-годишна придобивна давност, на основание чл. 79 от ЗЗД.

В настоящия съдебен процес остава недоказан фактът, че М.Б. обективира пред сестра си Р. Димитрова, че свои изцяло имота, тъй като наследникът Б. не извършва действия, от които еднозначно може да се направи извод, че отрича правата на своята сестра. Съображенията за това са следните:

На първо място, снабдяването с констативен нотариален акт от М.Б. на 3

25.01.2011 г., обективиран в НА № 14, том I, рег. № 375, дело № 13 от 2011 г. по описа на нотариус З.А., не представлява акт на манифестация на намерението за своене пред другия наследник Р. Д.. Вписването на нотариалния акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК в полза на един от съсобствениците за целия съсобствен имот не е действие на довеждане до знанието на другия съсобственик на имота на намерението на владелеца съсобственик да свои целия имот. Още по-малко подобна последица може да се свърже с факта на самото снабдяване с констативен нотариален акт – в този смисъл са решение № 95 от 04.12.2020 г. по гр. д. № 4004/2019 г. на II г. о., решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. на ВКС, II г. о., решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г. на ВКС, II г. о. и решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. на ВКС, I г. о., които се възприемат от настоящия съдебен състав.

На следващо място, от разпита на свидетелите Т.И.Г., В.Т. и Е. Д. съдът приема за установено, че през всички години до смъртта си на 16.07.2010 г. Р.

Д. живее във ******** със семейството си, но посещава периодично имота и брат си М.Б. по различни поводи, като никога не й е отказван достъп до наследствения имот – „М. живееше в пристройката до улицата, а когато Р. и мъжът й си идваха, живееха на втория етаж на къщата…в имота идваха и семейството на Р. – нейния син и внуците й… Р. и М. сееха картофи и боб в двора…“, заявява св. Т.И.Г.; св. В.Т. – „ С Р. се запознах, когато те отидоха в имота в с. **********…Р. идваше в имота…със съпруга си В.. Те отглеждаха в имота зеленчуци…Р. докато беше жива посещаваше имота… Идваха през събота и неделя, и през почивните дни с преспиване“, а св. Е. Д. – „Р. много често ходеха там, особено когато децата ми бяха малки, тя си прекарваше отпуските там…На няколко пъти е ходила за 20-тина дни.“ Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т.И.Г., В.Т. и Е. Д. и счита, че отговарят на истината. Свидетелят Т.Г. е жител на с. ********** и живее в съседство на спорния имот и е нормално да има преки впечатления относно ползването на имота. Показанията му се подкрепят по съдържание и насоченост от гласните доказателства, събрани от разпита на св. В.Т., чиято майка Ж.А.П. съжителства с М.Б. от 1999-2000 г. до смъртта си – относно този факт свидетелстват еднозначно и без противоречия всички разпитани лица. Свидетелят Т. , от своя страна, също има преки наблюдения, тъй като 4 периодично посещава имота с децата си и се засича с Р. и семейството й – „… с Р. се засичахме често там. “. След смъртта на майка си Ж.П. свидетелят Т. продължава да общува и да се грижи за М.Б. до смъртта му – „Когато М. се разболя беше сам…Дойде в гр. ******** за Нова година и доколкото разбрах В. го е закарал в болницата. После чухме, че е починал.“, посочва св. М. Г., което формира заключение за изградени близки отношения, обуславящи, според съда, по-висока степен на достоверност на показанията му.

Свидетелят Е. Д., макар и съпруга на ищеца П. Д. и възможната й заинтересованост от изхода на спора, съдът намира показанията й също за отговарящи на истината, тъй като кореспондират с показанията на другите двама свидетели – св. Г. и Т..

От горното следва фактическият извод, че щом М.Б. не възпрепятства достъпа на Р. Д. и семейството й до имота, респективно да го ползват, наред с него, то не може да се приеме, че намерението м у за своене е явно и недвисмислено изразено пред Р. Д..

Свидетелят С.Т.С., живеещ в съседство на процесния имот в с.

**********, заявява в о.с.з, че лично „…поне от 30 години не съм виждал Р. и мъжа й В.“, в който смисъл са и показанията на св. В.В. – „ Нямал съм наблюдения дали Р. е идвала, през колко време и за колко време е идвала в с.

**********“, но този факт, че не са виждали Р. Д., не води категорично до извода, че Р. не е посещавала имота и се е дезинтересирала от него.

Възможност е Р. и семейството й да са посещавали имата, но този факт да не е достигнал до знанието на свидетелите.

Поддържането на покрива на сайванта и плевнята от М.Б., в който смисъл са показанията св. С.Т.С., не е акт на явно владение, предвид правопораждащия юридически факт на съсобственост, въз основа на наследяване, и доколкото е логично М.Б., който преимуществено живее в имота след 1999 г. , да извършва необходимите разноски. Облигационните отношения между сънаследниците по повод направените от тях разноски (необходими и полезни) са неотносими към факта на владение.

Горният извод на съда не се променя и от факта, че партидата за ВиК услуги е на името на М.Б., както и че последният заплаща данъците за имота, в каквато насока са представените писмени доказателства и гласни такива от разпита на св. С.. Тези действия не са достатъчни, за да се приеме, че по този 5 начин се отричат правата на Р. Д., предвид близк ата родствена връзка между наследниците.

По делото, като цяло, не се събират каквито и да е преки доказателства, че М. Б. свои имота и че не признава правата на сестра си върху него. Нито един от свидетелите не посочва, че М. му споделя, че намерението си за своене. Тъкмо обратното – всички свидетели са единодушни, че отношенията между М.Б. и Р. Д. са нормални – „Р. и М. бяха в много добри отношения. “, заявява св. Г.; „ Не е имало спор между М. и Р. да не бъде в имота или тя да не бъде в имота. Те бяха в много добри отношения, винаги си помагаха. “, посочва св. Т.; св. Д. – „ Р. стопанисваше голямата къща – тя чистеше. С М. бяха в много добри отношения“.

На следващо място, след смъртта на Р. Д. през 2010 г., до смъртта си през 2022 г. М.Б. живее основно в процесния имот, което се установява и от двете групи гласни доказателства, но фактът на ползване на един имот не е достатъчно да се приеме, че се манифестира пред наследниците на Р. Д. , след нейната смърт, че счита себе си за собственик на целия имот, доколкото това фактическо положение съществува и преди смъртта на Р. Д..

Всичко гореизложено, мотивира съдът да приеме, че М.Б. не придобива по давност притежаваната от сестра му Р. Д. ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота, тъй като владението му не е явно, съгласно изискванията на утвърдената съдебна практика. М.Б. е собственик само на ½ ид.ч. по наследяване, която съответно неговите преки наследници – съпругата му Ж. Г. Б. и дъщеря му М. М. Б., наследяват (всяка по ¼ ид.ч.) от собствеността, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН. Притежаваната от Р. Д. ½ ид.ч. се придобива по наследство от ищците, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН.

Разпечатката съдържа 35 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f7158df-0ae1-4774-a54e-b37700913d5e