Решение № 337 от 09.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20211110169094 по описа за 2021 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответниците Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ******** и Ц. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********, всеки от един от ответниците да заплати на ищеца при условията на разделна отговорност (по 1/2) следните суми: по 1011,04 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, ********, ....., за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2021 г. до окончателното плащане на вземането, по 164,78 лв. обезщетение за забава върху вземането на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., по 13,49 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение през периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2021 г. до окончателното плащане на вземането, и по 2,80 лв. обезщетение за забава върху вземането за цената за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на ответниците топлинна енергия, а последните не са заплащали дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че всеки от ответниците е задължен, съобразно квотата в съсобствеността, поради от всеки един претендира 1/2 от дължимите суми. Поради забавеното плащане се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди също така, че за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. е предоставена услуга дялово разпределение, която не е заплатена, поради което я претендира в същото съотношение. Претендира и 1 обезщетение за забава върху цената за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г.

Ответникът Д. С. Б. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

Ответникът Ц. П. Б. е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител, в който оспорва исковете с твърдения, че няма качеството потребител на топлинна енергия, както и че не е доставено претендираното количество топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за държавните имоти от 20.09.1983 г. ответниците Д. С. Б. и Ц.

П. Б. са придобили собствеността върху Апартамент № 93, находящ се в гр. София, ********** при равни квоти – по 1/2.

Представен е Договор № 473/27.09.2002 г. между етажните собственици на сградата, находяща се в гр. София, *********** и третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от последния на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 19.09.2002 г., както и Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени съобщение към фактури и обща фактура с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.

Според заключението на вещото лице М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, отчитането и разпределението на потребената топлинна енергия е извършвано от „Директ“ ЕООД, което е отделено преди процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. През процесния период радиаторите са били демонтирани, а сумите за ТЕ са формирани от стойността на ТЕ, отдадена от щранг-лира без ИРРО в банята, сградна инсталация и топлинна енергия за БГВ, начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода. За целия период е абонатът е осигурил достъп за отчет и отчетите от 13.05.2019 г. и 10.06.2020 г. са подписани. Вещото лице е установило, че общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца.

Топломерът е проверяван през две години, освен през 2020 г., когато проверката е извършена 23 месеца след законовия срок, но последваща проверка е установила годност на топломера, поради което вещото лице заключава, че топломерът е бил годен. Вещото лице е посочило, че начислените суми са съобразени с нормативните изисквания и съвпадат с неговите изчисления. От заключението на съдебно– техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1974,01 лева, а само за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. – 1679,30 лв.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, ищецът е въвел изравнителните сметки, изготвени от ФДР, като със сумата за връщане от промяна в цена в размер на 48,08 лв. е извършил прихващане 2 на задължение на абоната за м. 6.2020 г.. Посочило е, че стойността на начислената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 2022,09 лв., а законната лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г. е в размер на 343,60 лв. Вещото лице е изчислило и размера на задължението за топлинна енергия само за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. – 1727,37 лв., както и законната лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г. в размер на 273,80 лв. Вещото лице е установило също така, че не са постъпвали плащания за погасяване на претендираните задължения.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства (Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за държавните имоти от 20.09.1983 г.), ответниците Д. С. Б. и Ц. П. Б. са били собственици на топлоснабдения имот за процесния период при равни квоти – по 1/2 ид.ч.

Следователно може да се обоснове извод, че същите са имали качеството потребител на топлинна енергия за процесния период.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по 3 смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото събрание на етажните собственици и от заключението по приетата СТЕ се установи, че дяловото разпределение е възложено и осъществявано първоначално от третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, а след това от отделилото се от поделението на „Техем Сървисис“ ЕООД - „Директ“ ЕООД.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.