Акт от 14.03.2023, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е № 156 гр. Монтана, 14 март 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 16 02 2023 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 44 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 197, вр. с чл. 202, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 208, ал. 3 от ДОПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, вр. 144 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на И.Д.И.,*** против Решение № 213/30.12.2022 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 94-И-134/22.12.2022 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, заведена с вх. № 26788/22.12.2022 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново и е потвърден като правилен Отказ изх. № С220012-012-0000113/15.12.2022 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Велико Търново за отмяна на наложени обезпечителни мерки с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220012-022-0092079/15.12.2022 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Велико Търново.

В жалбата се твърди, че отказът на Директора на ТД на НАП Велико Търново противоречи на съдебната практика и Европейското законодателство на основание чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Твърди, че е регистриран земеделски производител съгласно Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и като такъв кандидатства за получаване на подпомагане под формата на субсидии от ДФЗ РА по сметка открита в Интернешънъл Асет Б*** АД. На последната е наложен запор, с което действие не може да ползва по предназначение средствата отпуснати от ДФЗ съгласно общата политика на общността, а именно: финансова помощ се предоставя с оглед качеството и личността на ЗП, предназначена е да служи за реализиране целите и политиката на ЕС, за което изпълнение се осъществява мониторинг и оценка. Позовава се на мотивите на Решение № 143/25.10.2017 г. по дело № 4666/2016 г. на ВКС, в което се разглежда въпросът за несеквестируемото имущество на длъжника и са изложени подробни мотиви за това, че независимо, че финансовата помощ от ЕС за земеделските стопани, не се предоставя целево от държавния бюджет, а от ЕС, се подчинява на същия режим, поради което попадат под хипотезата на чл. 100 от ЗДБ 2022 г. П*** се на чл. 2 от Регламент № 1306/2013 г. на ЕП и на Сьвета, на цитирани ТР и текстове от ЗПЗП и ЗПФ. Моли отмяна на оспореното решение и присъждане на разноските по делото.

Ответната страна чрез гл. юрк.

Бойка Д*** , в с.з. оспорва жалбата. В писмено становище, на първо място твърди, че разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично чл. 444 от ГПК и чл. 133 от ЗЗД прогласяват принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника, които са общите правила, от които специален закон може да направи изключение. В случая, нормата на чл. 444 от ГПК не е приложима, доколкото несеквестируемостта е уредена със специалната норма на чл.

213 от ДОПК и субсидиарното приложение на ГПК е недопустимо. Когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон или общностен документ и тези норми са императивни. На следващо място в разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБ на РБ) за 2022 г. е предвидено, че целево предоставените средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за финансиране на възложени от държавата дейности и услуги, каквито земеделските производители не извършват, не могат да се използват за обезпечения. В обсега на цитираната нормативна разпоредба са регламентирани три кумулативни условия: наличие на целево предоставени средства от държавен бюджет; същите да са предоставени на нефинансови предприятия за субсидии, компенсации или капиталови трансфери и тези средства да са предоставени за изпълнение на възложени от държавата дейности. Тази забрана е неотносима за предоставяните от ДФЗ помощи, предвидени за земеделските производители, тьй като те не са средства, отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги и не попадат в обхвата на чл. 100 от ЗДБ на РБ за 2022 г. Следователно липсва забрана за обезпечаване и принудително изпълнение върху субсидиите, получени от земеделските производители от Европейските фондове. Изплащаните суми на земеделските производители чрез ДФЗ със средства на Европейския съюз, също не съставляват средства, отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги, т.е. европейското финансиране на тези лица не се обхваща от приложното поле на ежегодния ЗДБ на РБ. Държавен фонд „Земеделие" изпълнява функцията на Разплащателна агенция и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на общата селскостопанска политика със средства, отпуснати от европейските фондове, съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Съгласно чл. 12, ал. 2 от закона, за изпълнение на вменените му правомощия ДФЗ предоставя на регистрираните стопани: субсидии, целеви кредити и гаранции. Следователно, финансовите средства, предоставяни от НС чрез Разплащателната агенция на земеделските производители са секвестируемо имущество и няма пречка публичния изпълнител да налага запор върху банковите сметки на този кръг лица, по която се изплащат субсидии от ДФЗ, както и да разпределя такива суми, тъй като липсва изрична забрана за принудително изпълнение на публични вземания върху тези средства. Предвид на това секвестируемостта на субсидиите на земеделските производители не е обвързана от източника на средствата - национален или европейски бюджет. В тази насока е и Указание изх. № М-24-Зб-9/22.04.2019 г на ИД на НАП, с което са длъжни да се съобразяват публичните изпълнители и което прилагат при налагане на запори на банковите сметки на земеделските производители, както и Становище изх. № 92-00-913#3/11.09.2020 г. на ИД на НАП, изразено по повод постьпило запитване от Омбудсмана на Република България - Д***

К*** , приложени по делото. Съгласно чл. З от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент, средствата от европейските земеделски фондове не са част от държавния бюджет.

Съгласно чл. 141 от Закона за публичните финанси сметките за средствата от ЕС не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети, нито пък в бюджетите на бюджетните организации - чл. 6 от ЗПФ. Средствата на ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране се администрират и управляват от бюджетните организации.

От Регламент /ЕО/ № 1290/2005 от 21.06.2005 г. на Съвета и Регламент № 1306/ 2013 г. е видно, че никъде в тях не се съдържа изрична забрана за насочване на принудителното изпълнение върху вземания на бенефициер на тези средства, срещу когото са предприети действия по принудително изпълнение и не въвеждат допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Нито в ДОПК, нито в специалния закон ЗПЗП, нито в чл. 100 от

Закона за държавния бюджет на РБ за 2022 г. е предвидено изрично, че тези средства са несеквестируеми. Разпоредбите на българското законодателство не са в противоречие с общностното право. При липсата на изрична законова разпоредба, изключваща възможността за налагане запор върху банковата сметка на длъжника, по която постъпва плащане от Държавен фонд „Земеделие", действията на публичния изпълнител по налагането на този запор са законосъобразни.

След превеждане на средства по банковата сметка на жалбоподателя от ДФ "Земеделие" тези средства загубват публичния си характер и върху същите може да се насочи принудително изпълнение, доколкото не е предвидена в нормативен акт забрана за това или възможността същите да бъдат несеквестируеми както например това е сторил законодателят в чл. 520 от ГПК. Ето защо процесното решение, като издадено от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправните разпоредби е законосъобразен акт, а жалбата против него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Позовава се и на Решение № 259/2020 г. по адм.д.

№ 169/2020 г. по описа на Административен съд Монтана, постановено по същият казус, със същият жалбоподател. Моли присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложен списък.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания, във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № ОПР-54/13 12 2022 г., издадена на основание чл. 84 от ЗДСл. и чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП /л. 60/, Изпълнителният директор на НАП оправомощава Мария Г*** П*** , на длъжност „Заместник Директор” на ТД на НАП Велико Търново да изпълнява длъжността „Директор на ТД на НАП на ТД на НАП Велико Търново при отсъствие (законоустановен отпуск, командировка и други) на И*** С*** З*** – Директор на ТД на НАП Велико Търново.

Със Заповед № - 10216/19 12 2022 г. на основание чл. 57, ал. 3 от ЗДСл и лична молба на И*** С*** З*** е разрешен полагаем отпуск, считано от 29 12 2022 г. до 30 12 2022 г. /л. 59/ С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220012-022-0092079/15.12.2022 г., издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Велико Търново, офис Монтана /л. 55/ е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити в Интернешънъл Асет Б*** АД. В същото е записано, че подлежи на обжалване в 7 дневен срок от неговото връчване пред ТД на ТД на НАП Велико Търново чрез публичния изпълнител. Постановлението е връчено по електронен път, видно от удостоверение за извършено връчване /л. 56/ на дата 15 12 2022 г.

Със Запорно съобщение изх. № изх. №

С220012-003-0077754/15.12.2022 г., издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Велико Търново, офис Монтана /л. 52/ до Интернешънъл Асет Б*** , гр.

София е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити на И.Д.И. като клиент на Банката, в размер на 4802,17 лв., обезпечаващи задължения към 15 12 2022 г. В запорното съобщение е посочен текстът на чл. 213 от ДОПК като е указано изрично, че при изплащане на сумите, Банката е длъжна да се убеди по безспорен начин за посочените по-горе обстоятелства. Отбелязано е и че на основание чл. 206, ал. 2 от ДОПК от получаване на запорното съобщение Банката, не може да предава дължимите суми на длъжника, като спрямо тях има задължение на пазач и носи солидарна отговорност на основание чл. 211, ал. 1 от ДОПК.

Със Заявление от същата дата 15 12 2022 г. /л. 48/ лицето е уведомило публичния изпьлнител, че по сметката в Асет Б*** постъпват суми от Фонд Земеделие, тъй като е земеделски производител. Моли да бъде вдигнат частично запора от сметката, тъй като сумите са несеквестируеми. Към заявлението е приложено и извлечение от банковата сметка, от което е видно, че по запорираната сметка за периода 01 12 2022 г. – 15 12 2022 г. са постъпвали суми от Държавен Фонд Земеделие, а като основание е посочвано „получен превод бюджет”.

С отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК, изх. № С220012-012-0000113/15.12.2022 г., издаден от Публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Велико Търново, офис Монтана /л. 46/, този орган е отказал отмяна на обезпечителни мерки, наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220012-022-0092079/15.12.2022 г., поради това, че всички несеквестируеми средства и доходи са изброени в чл. 213 от ДОПК и там не се включват средствата от субсидии.