Решение № 326 от 29.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Плевен, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20214400500510 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260377 от 19.05.2021година, постановено по гр.дело № 5682/2020година Плевенски РС е осъдил ответника „ВиК“ЕООД гр.Плевен, представлявано от управителя М.Н.С. да заплати на ДП Национална компания

„Железепътна инфраструктура“,

Поделение

„Управление на движението на влаковете и гаровата дейност”, представлявано от директора на поделението П.С. сумата от 5 938,81лв., представляваща недължимо платена сума по фактура

№

0010611816/21.09.2020г. за доставена вода, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2021г. до окончателното изплащане, като е отхвърли иска за разликата до пълно претендирания размер на главницата от 6 000,96лв., като неоснователен и недоказан, а за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 11.03.2021г. до 31.03.2021г. е оставил искането без разглеждане, като недопустимо. Присъдени са разноски по делото в полза на ищеца в размер на 855.04лв.

1

Срещу така постановеното решение, в частта с която иска е уважен, е подадена въззивна жалба от „ВиК“ЕООД гр.Плевен, чрез пълномощника адв.С.Т., преупълномощена от АД“П. А и п.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени по подробно в жалбата.Въззивникът моли съда да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Ответникът по жалбата ДП Национална компания

„Железепътна инфраструктура“, Поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност”, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт П.Н. е взел становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, по съображенията в писмения отговор/на л.13 и сл./

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното:

Жалбата са подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника исковата сума за доставена питейна вода, като в хода на производството и поради плащане на сумата, ищецът е преминал към осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за връщане на недължимо платената сума от 6000.96лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване. Пред първоинстанционният съд е било безспорно и в настоящата инстанция също, че ищецът притежава активна легитимация за завеждане на иска – съгл. приложения препис на

Протокол №

66/13.12.2006г., по силата на Решение на УС на НК“ЖИ“, считано от 01.01.2007г., поделение „ПЕПЖИ“гр.Г.О. е било закрито и негови правоприемници са „Железопътна секция“-Г.О. и „Управление на движение на влаковете и гарова дейност“-Г.О.. Съгласно прил. в делото Заповед 2

№2192/19.12.2006г., приемните здания на пътническите гари, сгради на спирки и други са преминали като актив на Регионалните управления за движение на влаковете и гаровата дейност и ж.п. гара Г., като недвижим имот, е включена в счетоводния баланс като актив на ответното предприятие.

Безспорно е между страните, че ищецът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съгласно „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги“ на територията обслужвана от „ВиК“ЕООД Плевен за обект жп гара Г., за който обект е открита партида 110003. Няма спор, че на 21.09.2020г. ответното дружество е издало фактура № 0010611816/21.09.2020г. за отчетена като консумирана вода в обем 2800куб.м. на стойност 6 000,96лв. с ДДС и тази сума е заплатена от ответника, след завеждане на делото, за да се предотврати преустановяването на водоснабдяването на обекта. Безспорно е, че ответника е издал на ищеца следните фактури № 0010548999/31.08.2019г.,№ 0010556163/30.09.2019г., №

**********/29.10.2019г.,№0010566477/29.11.2019г.,

№

0010568285/09.12.2019г.,№0010573312/09.01.2020г.,

№0010579758./20.02.2020г.,№0010584695/19.03.2020г., №0010588811/14.04.2020г.,№0010592779/13.05.2020г., №0010597706/23.06.2020г.,

№

0010603031/24.07.2020г.,

№

0010606221/20.08.2020г., №0010611816/21.09.2020г., както и кредитно известие № 0010614444/09.10.2020г., като през м.август 2019г. за процесния обект е била фактурирана стойност на потребено количество вода от 26м3, през м.септември 2019г – 23м3, през периода от м.октомври 2019г. до м.март 2020г. – по 20м3 месечно, през периода от 18.03. до 12.05.

2020г. – по 14м3 месечно, през периода от 12.05. до 12.07.2020г. – по 20м3 месечно, за периода от 12.07. до 11.08.2020г. – 26м3. и за периода от 11.08.2020г. до 07.09.2020г. – 2800 м3.

Безспорно е, че ищеца е оспорил вземането на ответното дружество, видно от жалба с изх.№ 91-00-Р2-3899/28.09.2020г., респ. заведена от ответника с вх. № 91-00-4211/16.10.2020г. Становището, което доставчика ВиК услуги е заявил в писмо, както и в писмения му отговор пред РС, е че на 12.11.2019г. отчетникът на измервателни уреди намерил водомерната шахта пълна с вода; че за отстраняване на възникналия проблем било потърсено съдействие от служител БДЖ; че за следващите месеци било начислявано 3 служебно определено количество консумирана вода; че на 11.07.2020г. при редовно месечно отчитане било констатирано, че не са взети мерки за отстраняване на даденото по телефона предписание и били предприети действия по изпомпване на събраната вода в шахтата; отчетено било показание 3079м3 и спрямо предходно показание от 308м3 била получена разлика от 2771 м3 вода; полученото количество не било таксувано в месец август 2020г., поради изпращане на уреда за метрологична проверка; във фактура 0010611816/21.09.2020г. било отчетено показание 29м3 по новомонтиран водомер, като към тях било прибавено показанието в размер на 2771м3 и съответно таксувано потребление 2800м3. Безспорно е, че с писмо на МРРБ, входящо при с вх.№ 890 от 17.03.2020 г., на ответника са били дадени указания за преустановяване снемането на показания от водомерите чрез инкасатор до 29.03.2020г., с оглед обявеното в страната извънредно положение.

Спорно е дължи ли ищеца исковата сума или тя се явява недължимо платена и подлежаща на връщане, при условията на чл.55 от ЗЗД.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното: Ищеца стопанисва и управлява ЖП гара Г. като недвижим имот - включен в счетоводния му баланс, до който вода се доставя от ответното дружество, като ищеца има качеството на потребител на предоставяните от ответника водоснабдителни и канализационни услуги. Правоотношението между страните се урежда от приложимите Общите условия, в чл.4, т.7 от които ОУ е предвидено, че потребителите имат право да присъстват при отчитането на показанията на индивидуалните водомери, както и чрез упълномощен представител при отчитането на общия водомер на водопроводното отклонение. Съгласно чл.22 от ОУ изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите. Съгласно чл.23, ал.4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК 4 оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Правилен в тази връзка е изводът на РС, че неспазването на реда за отчитане само по себе си не обуславя недължимост на цената на потребената вода, но при евентуално оспорване от страна на абоната, отразените в отчета данни подлежат на установяване и с други доказателствени средства.

От представените от ответното дружество преписи на Карнетни листове за периода от м.август 2019г. до м.септември 2020г. се установява, че в същите са били отбелязани количества консумирана вода, съответни на посочените в цитираните по-горе фактури, издадени за периода, като при отбелязванията за м.ноември 2019г. и м.юни 2020г. е вписана забележка: „пълна с вода“, като няма спор, че върху тях не се е положен подпис на представител на абоната. От представената Работна карта № 025719/17.07.2020г. за извършени строително-монтажни работи се вижда, че на същата дата са били удостоверени извършени ремонтни работи на водомерната шахта на процесния обект, изразили се в източване на вода от шахтата и ремонт СК след водомера, поради теч, с времетраеене на ремонтните работи от 13.00ч. до 14.00ч. Документа носи подписите на техн.ръководител А.Т. и на одобрилия извършеното А.А.Съгласно Констативен протокол от 17.07.2020 г., съставен от Г.Т. -представител на ВиК, служителят е констатирал същите обстоятелства като тези в работната карта - авария след водомера и показание на същия – 3077м3.

От представения пред РС Протокол № 111473/22.07.2020г. за демонтаж и монтаж на водомер, се установява, че водомера е бил демонтиран, при отразено показание към момента на съставяне на протокола „3079куб.м.” и е бил монтиран друг водомер с отразено за него показание „45куб.м”.Представени са и Опис № 950/28.07.2020г. на предадени и получени за ремонт и ППР водомери, както и Заявление за проверка на водомер №36/30.07.2020г. заедно с приложение №1 към него, че демонтирания водомер е бил предаден в „Лаборатория за проверка на водомери” – гр.Велико Търново.Ответника е представил и препис на издаденото от същата лаборатория Свидетелство за проверка №123/2020г., което с официален удостоверителен документ удостоверява съответствието на водомера с метрологичните и технически изисквания към него.

5

Първоинстанционният съд обосновано е приел, въз основа на събраните писмени доказателства/карнетен лист и констативен протокол от 17.07.2020г./ и кореспондиращите им свидетелства - показанията на св.Г.Т., че е при отчитането на водата през м.ноември 2019г. инкасаторът е установил наличие на изтекла вода, изпълваща водомерната шахта за процесния обект.

От работна карта за извършени СМР и коресподиращите и показания на св.

Г.Т. се установява че проблема с теча не е бил отстранен от абоната и на 17.07.2020г. аварийна бригада на „ВиК”ЕООД гр.Плевен се е наложило да извърши ремонтни дейности във водопроводната шахта. Безспорно е, че за периода от м.март 2020г. до м. юли 2020г. не са били извършвани месечни отчитания на водомера с посещение от инкасатор, поради дадени указания, свързани с обявеното извънредно положение. Поради това и отразените в карнетните листове показания не са били за действително изразходваното количество вода, а са били „служебно” вписвани данни близки до предходното потребление, подлежащи на изравняване при отчитането им съобразно показанията на водомера.

Въззивният съд изцяло споделя изводите на РС във връзка с констатираното противоречие между показанията на св.Г.Т. и на св. И.Г. относно наличието на вода във водомерната шахта през м.ноември 2019г. и на 17.07.2020г., като не е дал вяра на показанията на св.И.Г., който твърди, че ежемесечно бил посещавал водомерната шахта и не бил констатирал никакъв проблем. За св.Г. са налице основания, създаващи съмнения в достоверността на показанията му поради това, че негово е било трудовото задължение да извършва ежемесечна проверка на водомерите в ръководените от него жп гари и спирки и признаване на неизпълнението му може да доведе до търсене на отговорност от страна на работодателя му за нанесени вреди.Обосновано РС е приел, че водомера е бил демонтиран от шахтата на датата на съставяне на Протокол №111473 – 22.07.2020г. и на 30.07.2020г. е бил даден за проверка в „Лаборатория за проверка на водомери” гр.Велико Търново.