Решение № 263774 от 09.06.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10034/2020
- Вид
- Решение № 263774
- Подписан
- 09.06.2021
- В сила
- 09.06.2021
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА, ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.416 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл.424 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115 б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.531 · Търговски закон
- чл.537 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И
Е гр. София, 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл.съдия Е.Маринова в. гр. д. № 10034 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение №
163341 от 29.07.2020 г., постановено по гр.д. № 67314/2019 г. на СРС, ГО, 157 състав, е отхвърлен предявеният от А.И.П. срещу „А.З.С.Н.В.“ ЕАД иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване на установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение за сумата от 991, 76 лв. главница и сумата от 125 лв. разноски, за които в негова полза е издаден изпълнителен лист от 05.10.2012 г. по гр.д. № 45937/2012 г. на СРС, 50 състав. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца А.И.П.. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че за процесното вземане е издадена заповед за изпълнение, срещу която в срока по чл.414 ГПК не е депозирано възражение. Релевира оплакване, че вземането, предмет на заповедта за изпълнение, произтича от запис на заповед, поради което същото се погасява с изтичането на тригодишна давност по аргумент от нормата на чл.537 ТЗ, вр. чл.531 ТЗ, а не с общата петгодишна давност. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника „А.З.С.Н.В.“ ЕАД. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, като излага доводи за неоснователност на наведените с въззивната жалба оплаквания. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 05.10.2012 г. по ч.гр.д. № 45937/2012 г. на СРС, ГО, 50 състав, е разпоредено длъжникът А.И.П. да заплати на кредитора „А.З.С.Н.В.“ ООД сумата от 991, 76 лв. – задължение по запис на заповед от 20.05.2011 г., със законната лихва от 29.09.2012 г. до изплащане на вземането, както и 125 лв. разноски по делото.
С изпълнителен лист, издаден от СРС, 50 състав след констатация, че заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК от 05.10.2012 г., изд. по гр.д. № 45937/2012 г. на СРС, ГО, 50 състав, подлежи на изпълнение, А.И.П. е осъден да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ООД, сумата от 991, 76 лв. – задължение по запис на заповед от 20.05.2011 г., заедно със законна лихва от 29.09.2012 г. до изплащане на вземането, както и 125 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на посочения изпълнителен лист по молба от 11.10.2012 г. на кредитора „А.З.С.Н.В.“ ООД е образувано изпълнително дело № 20127840402603 на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 на КЧСИ.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 28815/11.10.2012 г., връчена на 26.02.2013 г., видно от която със същата на длъжника е връчена и заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, с оглед на което срокът за депозиране на възражение срещу заповедта за изпълнение е изтекъл на 12.03.2013 г.
Изпратени за запорни съобщения с изх. № 28819/11.10.2012 г. до „ОББ“ АД, връчено на 15.10.2012 г.; запорно съобщение изх. № 28824/11.10.2012 г. до „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД, връчено на 19.10.2012 г.; запорно съобщение изх. № 6571/08.04.2013 г. до „РайфайзенБанк България“ ЕАД, връчено на 09.04.2013 г.
С молба на взискателя от 27.02.2014 г. е поискано налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. На работодателя „Р.“ ЕООД е изпратено запорно съобщение изх. № 3010/27.02.2014 г.
От страна на взискателя е депозирана и последваща молба от 18.11.2014 г. с искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и молба от 07.01.2015 г. с искане за налагане на запор на дружествения му дял в „Планета-Секюрити“ ООД, „ВА Лимитид“ ООД, „Р.“ ЕООД, „Р. Агрохолдинг“ ЕАД и „Р. 1“ ЕАД. Налагането на запор на дружествения дял на длъжника е поискано и с молба на взискателя от 13.01.2015 г.
Със запорно съобщение изх. № 1246/20.01.2015 г. до „Агенция по вписванията“, връчено на 21.01.2015 г., е наложен запор на дружествения дял на длъжника в „Р.“ ЕООД.
Изпратено е запорно съобщение с изх. № 16464/10.12.2015 г. до „Общинска банка“ АД, връчено на 11.12.2015 г.
С молба от
29.06.2016 г. взискателят е поискал налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. На работодателя „Р.“ ЕООД е изпратено запорно съобщение изх. № 4988/29.06.2016 г. Видно от известие за доставяне, пратката е върната като „непотърсена“.
С молба от
22.10.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
С молба от
17.12.2019 г. взискателят е поискал опис на движимо имущество на длъжника и извършване на справки.
Видно от служебно извършена справка в Търговския регистър, взискателят „А.з.с.н.в.“ ООД е преобразуван чрез промяна в правната форма в „А.з.с.н.в.“ ЕАД с вписване от 21.08.2015 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което съдът следва да пристъпи към обсъждане на доводите относно правилността на решението.
В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.);. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.
С оглед изложеното, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че процесното вземане се погасява с изтичането на тригодишна погасителна давност, доколкото същото произтича от влязла в сила заповед за изпълнение.
Срокът за възражение срещу заповедта за изпълнение е изтекъл на 12.03.2013 г., с оглед на което последната е влязла в сила на 13.03.2013 г. От този момент е започнал да тече давностният срок.
Изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС 3/1980 г., с което е разяснено, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, и което е обявено за изгубило сила с т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
ППВС №
3/18.11.1980 година е прието при действието на ЗУС (отм.), обнародван В ДВ бр.
23/19.03.1972 г. На основание чл. 59 ЗУС (отм.); тълкувателните постановления са задължителни за съдилищата и особените юрисдикции, както и за административните органи, актовете на които подлежат на съдебен надзор. ЗУС (отм.) отменен със ЗСВ (отм.), обнародван в ДВ бр. 59/22.07.1994 година. На основание чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗСВ (отм.) общото събраните на съответната колегия на ВКС може да постановява тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика, като на основание чл. 86, ал. 2 от същия закон тези решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт. В действащия ЗСВ - чл. 130, ал. 2, също е предвидено, че тълкувателните решения и тълкувателни постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Разпечатката съдържа 48 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f6eac93-a216-4c26-ab3d-77be76176f3c