Решение № 954 от 21.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 954 гр. Пазарджик, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И. Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220100556 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от С. Д. С. от гр. ............... срещу И. Г. Ч. от с.

..................., за признаване за установено, че ищцата е собственица на 1/2 идеална част от недвижим имот в с. ................. - дворно място от 918 кв.м с жилищна сграда и навес. Искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Прави се искане за отмяна на издаден в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост, придобита по давност.

В исковата молба се твърди, че двете страни са наследници на И. С. К.а, починала на 15.06.1994 г. Ищцата е нейна дъщеря, а ответницата - внучка от починал син. След смъртта на майка си ищцата плащала данъка за имота до 2024 г., когато изненадана разбрала, че за текущата година няма никакво задължение за плащане. След направена справка научила, че племенницата и се е снабдила с нотариален акт за собственост по давност. Ищцата твърди, че обсъждала предходно с племенничката си възможността да и продаде своя дял от имота, като последната им уговорка от м. юни 2023 г. била ответницата да набави нужните за сделката документи. Сделката обаче така и не била извършена. Наистина ищцата не живеела в процесния имот, но през годините го посещавала, вкл. след смъртта на майка си, и го възприемала като наследствен и до момента.

Ответницата е представила отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че имотът е бил притежаван от тяхната обща наследодателка, но твърди, че волята на нейната баба още приживе била имотът да остане за внучката и И. - ответницата, която носи нейното име и която се грижила за нея до последно. След като през 1999 г. се омъжила, внучката, знаейки, че имотът си е неин, започнала заедно със съпруга си да прави 1 разнообразни подобрения в имота - ремонт на покрива, изграждане на баня с тоалетна, кухня, навес и т.н., садили дръвчета и зеленчуци и всичко това го правели по своя преценка, не само без да питат никого, но и като ограничават достъпа до имота, като само в свое присъствие допускали например работници по строителните работи. Ответницата счита твърдението на ищцата, че е посещавала имота, за невярно, като отбелязва и че тя не сочи периоди на посещенията, целта им, кой и е осигурявал достъп. Според нея леля и никога не е имала ключове от имота и никога не се е интересувала от него, идвала е в него много отдавна - преди 1999 година 5-6 пъти, вкл. когато имала проблеми с бившия си съпруг и трябвало да я скрият, за да не я наранява и тормози съпругът. През последните години, когато посещавала селото за повече от ден, нощувала при своя приятелка. Единственият аргумент, на който се позовава претенцията, според ответницата е плащането на данъци, но то изобщо не е "презентация на право на собственост".

В хода на делото страните чрез упълномощени от тях адвокати поддържат становищата си.

В писмена защита ищцовата страна излага доводи за основателност на иска, като заявява, че твърдението за желание на общата наследодателка имотът да остане за внучката и И.

(ответницата) било категорично недоказано. Излага доводи, че при съсобствен по наследяване имот не е достатъчна фактическата власт на един от наследниците, за да се придобият по давност дяловете на останалите, а за да се превърне във владелец, следва да докаже, че е отблъснал тяхното владение, тоест нужно е до знанието на ищцата да е доведено намерението на ответницата, че отказва да признае правата и. Това не се установява по делото. Ищцата, макар да не е живяла преимуществено в имота, го е посещавала необезпокоявано. Ответницата не се е противопоставяла, защото е знаела, че не е изключителен собственик; не е декларирала имота като свой; действията и са действия на обикновено управление. Установената кореспонденция между страните и водени разговори за сделка между съсобственици отразява отношението на ответницата към имота именно като към съсобствен. Тези разговори се установяват и от показанията като свидетели на дъщерята на ищцата и на С. К..

Ответната страна излага доводите си в устните състезания, сочейки, че ищцата чрез своето бездействие е допуснала владение на имота от страна на ответницата повече от 10 години, като е търпяла това владение чрез своето мълчаливо съгласие. Допуснала е през целия период И. Ч. да извършва подобрения и преустройство със собствени средства и по собствено решение. И. Ч., необезпокоявана от никого, е открила на свои име партиди в ЕВН, „В и К“ на свое име, не на наследници, което е част от анимуса на владелката. Свидетелите от друга страна в своите показания изяснили, че знаят от И., че баща й и леля й са се договорили още от времето когато бабата И. е била жива, целият имот да остане на бащата на И. Ч.. Живеейки с това знание и съгласие по отношение на тази уговорка, И. след смъртта на баща си несъмнено владее имота изцяло с убеждението, че е пълновластен неин собственик, а още повече, че нейните брат и сестра са се отказали от наследството от баща им. Самата ищца при престоя си в селото не е нощувала в този имот, а при приятелка. Чрез категоричния отказ на И. да предаде ключ на своята леля за достъп до имота тя окончателно 2 и най ясно и категорично тя е манифестирала желанието си да свои имота и че се приема като единствения собственик на имота и отблъсква всички опити на трети лица.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Страните са наследници на И. С. К.а, чиято собственост приживе е бил спорният имот, придобит от нея чрез покупка през 1969 г.

К.а е починала през 1994 г. и е оставила за наследници дъщеря си – ищцата С. С., и сина си Г. Д. К.. Г. К. е починал през 2016 г. и е оставил за наследници четирите си деца, едно от които е ответницата И. Ч..

Няма данни дали към датата на придобиването на имота И. К.а е била в брак, но към момента на смъртта си е била вдовица и двете и деца, които са нейни наследници, са деца и на нейния починал съпруг (спор за това по делото няма).

Ответницата И. Ч. е обитавала имота през целия си живот, като от сключването на брака им през 1999 г. имотът се ползва също и от нейния съпруг, както и от децата им. Семейството им не живее само на това място – притежава жилище в Пазарджик и е имало период на пребиваване в София, – но ползва имота активно. До смъртта си там е живял и Г. К.. Нито ищцата, нито останалите деца на К. живеят в този имот. Приживе К. е ползвал първия етаж, а семейството на ответницата – втория, видно от показанията на свидетелката Л. З., отчасти съвпадащи с разказаното от дъщерята на ищцата Н. С., която твърди, че по устна уговорка първият етаж е трябвало да бъде за нейния вуйчо, вторият – за майка и, а майка и е била дала на племенничката си И. устно позволение да ползва втория етаж (да „преспива“ там).

Установява се, че през 2019 г., а след това – през 2024 г. ответницата И. Ч. с посочен във фактурите адрес в с. ................. е правила покупки на строителни материали, за което са представени фактури по делото. Съпоставени с показанията на С. К., който сочи, че още приживе на бащата на И. тя е правила подобрения на втория етаж, за да живее там със семейството си – кухня, баня и тоалетна, както и в двора и пристройките – гараж и навес, а след смъртта му – и ремонт на първия етаж, тези данни установват, че купените материали са били предназначени за ремонти в процесния имот. Няма данни или твърдения за тези ремонти да е вземано общо решение от всички собственици. К. заявява, че възрастният К. е помагал при ремонтите („ще чукне някой пирон, ще държи нещо"), но по-голямата част от работите са извършени от съпруга на И..

Съответно през 2021 г. и 2019 г. Ч. сключила договори като потребител с „Водоснабдяване и канализация – Белово“ ЕООД и с „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД – гр. Пловдив, по силата на които била регистрирана нейна партида като потребител на услугите за целия имот.

През юни и юли 2023 г. между двете страни протекла писмена комуникация по телефона чрез приложението „Месинджър“ на Фейсбук, в която се обсъждало снабдяване с удостоверение за наследници, скица и удостоверение за данъчна оценка за „двора и къщата“, както и среща на Ч. с оценител. Впоследствие тези разговори били изтрити от профила и устройството на ответницата. След изтриването в профила на ищцата останали само 3 изходящите от нея реплики. Изслушано е вещо лице, което дава заключение, че от страната на потребителя И. Ч. не може да се установи дали е имало такъв разговор (след изтриване не остават следи от него), но съществуващите неизтрити реплики от страната на потребителя С. С. съвпадат по време и съдържание с представената в първото заседание от ищцата разпечатка по делото, като единствено вместо репликите на насрещната страна стои текст „И. отмени изпращането на съобщение“. Не може да се установи кога точно е станала отмяната. С оглед тези съвпадения съдът счета, че следва да кредитира представената разпечатка от електронна комуникация като съответстваща на автентичното съдържание на разговора – изтриването на разговора от ответницата лесно се обяснява с водения процес.

На 18.08.2023 г. след обстоятелствена проверка ответницата И. Ч. се снабдила с нотариален акт за собственост върху имота, придобита по давност.

Спорът на страните се отнася до наличието на десетгодишно владение на ответницата върху дела на ищцата (както и на собствените и братя и сестри, доколкото не са се отказали от наследството на баща им), което да направи ответницата собственица на целия имот по давност. Тъй като и двете разполагат с нотариални актове, установяващи собствеността им – съответно от 1969 г. и от 2023 г., - доказването се извършва по общите правила, тоест от страната, която се позовава на факта на владението.

Свидетелят С. К. си спомня за планове „да си оправят собствеността на имота, защото той се водеше на майката на С.“, във връзка с което били дадени на С. някакви документи от страна на нейния тогава жив брат и дъщеря му – ответницата. Доколкото е известно на свидетеля, „...нищо не направиха. Явно е имало някакви намерения, но движение не видях“.

Доведената от ищцата свидетелка Е. К., която е приятелката, за която ответницата твърди леля и да е нощувала в ................., заявява, че една в последната една година (спрямо времето на разпита през 2025 г.) С. е пренощувала при нея при идване в ................., а преди това е отсядала в процесния имот при брат си и племенничката си, макар и свидетелката да предполага, че ищцата не е имала ключ за имота и посещенията са ставали със съгласието на живеещите в него.

Посещенията на ищцата в ................. през годините не са били чести, като например С. К. заявява, че я е виждал през годините, след като се е омъжила, само един-два пъти в ................., където той също живее. Според дъщерята на ищцата тези посещения са били веднъж годишно, за да „наглежда“ майка и имота. Тази свидетелка е заинтересована от изхода на делото, поради което би могло да възникне съмнение, че в показанията си тя завишава честотата на посещенията, но дори ищцата да е ходела до селото и имота веднъж годишно, това обстоятелство не противоречи на показанията на останалите свидетели, вкл. напълно възможно е К. да я е срещал само един или два пъти.

Не се установява от доказателствата общата наследодателка да е заявявала, че иска къщата да остане за внуката и И., като следва да се има предвид и това, че към момента на смъртта на баба си И. Ч. е била на 13-годишна възраст и трудно може да се приеме, че е полагала основните грижи за баба си.

4

Решаващият въпрос по делото е дали следва действията на И. Ч. да се квалифицират като владение на имота, продължило десет или повече години, или тя през целия период до 2023 г. само е държала дяловете на своите сънаследници и съсобственици.

Съдебната практика, включително мотивите на тълкувателно решение № 1/2012 г. от 06.12.2012 г. по тълк. дело 1/2012 г. на ОСГК, приема, че владението върху наследствен имот от страна на наследниците е продължение на владението на наследодателя съобразно дяловете им, като това важи за всички наследници дори ако само един от тях остава в имота – в този случай се счита, че той владее своя дял и държи дяловете на сънаследниците си.