Решение № 836 от 25.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. Бургас, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20262120201321 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК 812115210, срещу Наказателно постановление № 879545-F873972/16.03.2026г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ към Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 евро.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със задължителните реквизити за съставяне на АУАН и НП. Поддържа се, че са били повишени цените на работните заплати, повишена е инфлацията в страната, цените на основни материали, разходите за външни услуги. В условие на евентуалност се твърди, че деянието представлява маловажен случай.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява адв. И. Ц. от БАК, надлежно упълномощен с адвокатско пълномощно. Поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление. Претендират се разноски.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Д., надлежно упълномощена. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 30.01.2026 г. в 12:20 часа служители на НАП, в това число и свидетелката К. И., извършили проверка на обект - Център за работа с клиенти, находящ се в *****, на основание чл. 55а, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и 1 във връзка с чл. 15, ал. 4 от същия закон. В хода на проверката е била изискана информация за продажните цени на предлаганите услуги към 30.01.2026г. като бил представен актуален ценоразпис. От монтираните и въведените в експлоатация, свързани дистанционно с НАП и работещи към момента на проверката, фискални устройства модел „DATECS FP 2000", с индивидуален номер DT850577 и ИН на ФП 02850577; с индивидуален номер DT850582 и ИН на ФП 02850582; с индивидуален номер DT850581 и ИН на ФП 02850581; с индивидуален номер DT850579 и ИН на ФП 02850579, са изискани и представени справки „КЛЕН" за дните: 11.08.2025г., 10.10.2025г. и 30.01.2026г. Била изискана и информация по имейл адрес от жалбоподателя за продажната цена на предлаганите услуги в проверявания обект за дати 11.08.2025 г., 10.10.2025 г. и 30.01.2026 г. Изисканите от дружеството данни били получени в срок и анализирани, като наказващият орган е установил със 100 % повишена цена към дата 30.01.2026 г., спрямо 11.08.2025 г. и 10.10.2025 г., на девет броя услуги, като отделните нарушения са разделени в отделни наказателни постановления.

Обжалваното наказателно постановление е за необосновано повишение на цената на услуга – „Справка за изразходвани количества вода до 2 водомера – до 12 месеца“, като към дата 11.08.2025 г. тя е струвала 5,00 лева, а за 10.10.2025 г. и 30.01.2026 г. – 5,11 евро/10,00 лева.

По тази причина на 27.02.2026 г. свидетелката И. съставила срещу жалбоподателя АУАН за установеното нарушение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило възражение от жалбоподателя, с което счита, че са допуснати нарушения при съставянето на акта.

Административнонаказващият орган е приел възражението за неоснователно и на 16.03.2026 г. издал обжалваното в производството НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелите И. и М. са последователни и логични, поради което съдът ги кредитира. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен орган и оправомощено лице (Заповед № З-ОПР-30-1/13.01.2026 г. и Заповед № 445/16.06.2023г. на изпълнителния директор на

НАП), в сроковете по чл.

34

ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.

В случая се касае за извършено нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, съгласно която разпоредба в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са 2 длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

В § 1.6. от същия закон е дадена легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори, като се приема, че такива „са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“.

С оглед на изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: 1/ да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025г. до 8 август 2026г. и 2/ това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори. В конкретно разглеждания случай действително се констатира увеличение на цената на една от предлаганите услуги - „Справка за изразходвани количества вода до 2 водомера до 12 месеца“, като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изследва въпросът, дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не.

От обективна страна, с оглед събраните по делото доказателства (показанията на свидетелите И. и М. и писмени доказателства – ценоразпис на услугите, свързани с водопроводите и канализациите на клиенти на „В и К“ ЕАД Бургас от 01.03.2024 г. и от 01.09.2025 г.), се установява като безспорно, че продажната цена на предлаганата от жалбоподателя услуга на проверения обект, а именно „Справка за изразходвани количества вода до 2 водомера – до 12 месеца“ е била увеличена в периода на двойно обозначаване на цените в левове и евро (от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ) със 100 %, като от 5,00 лева без ДДС цената се е повишила на 10,00 лева/5,11 евро без ДДС.

На следващо място съдът споделя извода на АНО, че от представените от жалбоподателя доказателства не се установяват обективни икономически фактори, които да обосновават увеличението на цената към дата 30.01.2026 г. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа възражение за повишени цени на консумативи, инфлация, ел. енергия, горива, както и увеличение на МРЗ. В конкретния случай, повишението в цената на услугата „Справка за изразходвани количества вода до 2 водомера – до 12 месеца“ е 100 %, като същата засяга всички български граждани, предвид обстоятелството, че дружеството има монополно положение в страната и всеки български гражданин потребява предоставяните от него услуги. Съдът отчита в тази връзка, че действително в страната протичат инфлационни процеси, които обаче в никакъв случай не са в размер на процесните 100 %, с която стойност не са увеличени и работните заплати на служителите в дружествотожалбоподател. От събраните по делото доказателства не се установява кои конкретни разходи са нараснали и в какъв размер, нито е доказана причинно-следствена връзка между евентуалното увеличение на разходите и определения нов размер на цената. Съдът би се съгласил с тезата на дружеството-жалбоподател, касателно увеличаване на други услуги, които изискват посещение на екип на място и то потенциално в отдалечени населени места, но не и по отношение на визираната в НП услуга, която изисква използването на минимален разход. При това положение съдът приема, че липсват доказателства, които да обосноват извършеното значително повишаване на цената, поради което същото се явява необосновано.

За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ за нарушителите юридически лица се предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 5000 лева до 100 000 лева. Санкционната норма правилно е била приложена от наказващия орган и на жалбоподателя е била наложена „имуществена санкция“ към предвидения минимум 2600 евро, равняващи се на 5085,16 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

3

По изложените съображения наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед извода на съда за неоснователност на жалбата, в полза на АНО следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 150 лв., превалутирани по курс 1,95583 евро - 76,69 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №879545-F873972/16.03.2026 г. издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ към Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК 812115210, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 евро /две хиляди и шестстотин евро/.