Решение № 296 от 29.12.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. П., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. И.а при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Поля П. И.а Гражданско дело № 20243520100499 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. чл.

538, във вр. чл. 535 от ТЗ.

Ищецът В. С. Х. от с. *****,чрез пълномощник: адв. Д. И. от СлАК, твърди в исковата си молба, че по негово заявление било образувано ч.гр.д. № 68/2024 г. по описа на ПпРС, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата 20 000.00 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 14.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2024 г. до изплащане на вземането. Въз основа на заповедта бил издаден и изпълнителен лист. В законния срок длъжникът възразил срещу издадената заповед, във връзка с което и в срока по чл. 422 от ГПК ищецът предявява настоящия иск.

Твърди, че процесният запис на заповед, от който произтича вземането му, е редовен документ, който съдържа всички реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ.

Като излага правни аргументи в подкрепа на претенцията си, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи сумата 20 000.00 лв., представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед с настъпил падеж, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 68/2024 г. по описа на Поповския районен съд. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Д. Ж. С. от гр. П., обл. Т., чрез пълномощник – адв. Ц. Х. от ТАК, в който същата изразява становище за неоснователност на предявения иск с 1 възражения, че основната цел за съставянето на записа на заповед е гарантиране на лихвоносен резултат за получателя във връзка със запис на заповед, издадена през 2018 г., с настъпил падеж през 2019 г., за сумата 250 000 лв., обезпечаваща получена в заем сума в размер на 250 000 лв.

Твърди, че по-късно ищецът е направил искане за начисляване и заплащане на годишна лихва върху сумата от 250 000 лв. по горепосочения запис на заповед в размер на 7%. Затова и възраженията са, че не е налице реално предаване на сумата от 20 000 лв., предмет на процесния запис на заповед и в случая е налице безпаричност на менителничния ефект.

Освен това прави възражение за нищожност на записа на заповед поради противоречие с чл. 3, ал. 1,т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, тъй като в записа на заповед било предвидено сумата от 20 000 лв. да бъде платена в брой.

Твърди, че упражняването на права по менителничен ефект, при който липсва разместване на имуществени блага от ищеца към ответника, представлява злоупотреба с право.

Предвид изложеното, като счита предявения иск за неоснователен, моли същият да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено от В. С. Х. от с. **** заявление по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 68/2024 г. по описа на Поповския районен съд, по което и издадена заповед № 35/06.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д. Ж. С. от гр. П. да заплати на В. С. Х. от с. **** сумата 20 000.00лв., представляваща поето и неизпълнено задължение по запис на заповед от 14.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата 1 500.00 лв. – разноски по делото. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

В срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, във връзка с което е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда и в срока по чл. 415 от ГПК.

Няма спор по делото, че от Д. Ж. С., ЕГН **********, от гр. П., обл. Т., ******, на 14.02.2023 г. е издаден запис на заповед (приложен в оригинал по ч.гр.д. № 68/2024 г. по описа на ПпРС), по силата на който същата се е задължила неотменимо, без протест, да заплати в с. *****, на В. С. Х., ЕГН **********, сумата 20 000.00 лв. В записа на заповед е посочен падежът му: на 30.06.2023 г. Посочено е мястото на издаване: гр. С.. Налице е подпис на издател.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните 2 правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. чл. 538, във вр. чл. 535 от ТЗ.

Тъй като е предявен от легитимирано лице, разполагащо с интерес от предявяването му и в срока по чл. 415 от ГПК, искът е допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира за основателен по следните съображения:

По естеството си записът на заповед е едностранна правна сделка и представлява абстрактно безусловно обещание за плащане. Записът би могъл и обикновено в практиката се издава с обезпечителна цел по сделки, от които произтичат задължения за издателя, като в процесния случай ответницата твърди наличието на каузално правоотношение – лихва по по-рано сключен между страните договор за заем. Съществуването на каузално правоотношение наред със записа на заповед обаче не променя абстрактния характер на едностранната сделка.

При оспорена заповед за изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед, предметът на делото по чл. 422 от ГПК се определя от твърденията на ищеца в исковата молба относно съществуването на неговото вземане. При твърдения за вземане, основано на менителничен ефект, ищецът следва да установи съществуване на редовен от външна страна, действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Ищецът не е задължен да сочи конкретното каузално правоотношение, за обезпечение на което е издаден записът на заповед и да доказва възникването и съществуването му. В случай, че ответникът твърди конкретна кауза, той носи доказателствената тежест за установяване на тези твърдения. В тази насока са указанията по т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС.

В конкретния случай съдът приема, че процесният запис на заповед от 14.02.2023 г., като едностранна абстрактна сделка, е редовен документ, който отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ. Налице е наименованието „запис на заповед” в заглавието и в текста на документа на езика, на който е написан. В текста на документа се съдържа безусловно обещание от издателя – Д. Ж. С., за заплащане на определена сума пари – 20 000 лв. Определен е падежът – на определен ден, който в случая е 30.06.2023 г. Посочено е лицето, на което да се плати – В. С. Х. от с. *****. Посочени са дата и място на издаване – 14.02.2023 г., в гр. С., както и място на плащане – в с. ****. Налице е и подпис на издателя. Доколкото издателят на записа се е задължил по него „без протест”, то същият е освободил поемателя от задължението да извърши протест поради неплащане.

Каузални правоотношения между страните не се твърдят от ищеца, а възраженията на ответницата, че записът на заповед е издаден единствено с оглед гарантиране на лихвоносен резултат във връзка с по-рано сключен 3 договор за заем за сумата 250 000.00 лв., както и че по процесния запис на заповед няма реално предаване на парична сума, са недоказани и неоснователни.

Действително, ответницата е поискала в молба до съда, подадена непосредствено преди проведеното първо по делото съдебно заседание допускане на свидетели, но същата не е посочила фактите, които ще установява с посочените свидетели с оглед преценка дали и доколко са допустими, поради което съдът е приел направеното доказателствено искане за неоснователно. Дори и да се приеме обаче, че записът на заповед действително е подписан с оглед постигнато съгласие между страните за заплащане на лихви във връзка с по-рано сключен договор за паричен заем, съдът приема, че няма пречка това допълнително съглашение за лихви да бъде обезпечено чрез запис на заповед (в този смисъл и решение №13/28.07.2017 г. по т.д. № 2642/2015г., на ВКС, I т. о., в което е посочено, че няма пречка с издадения запис на заповед да се обезпечи изпълнението на друго главно каузално правоотношение между поемателя и издателя, като акцесорният каузален дълг ще съществува само при съществуването на изискуемо главно задължение по договор за заем).

От друга страна, неоснователни са възраженията, че реално предаване на сумата по записа няма. Законът не предвижда изискване вземането по записа на заповед да възниква само ако сумата е предадена от кредитора на издателя. Доколкото записът на заповед е абстрактна и формална сделка, при редовен от външна страна запис на заповед (какъвто е настоящият), той може да служи като доказателство за предаване на сумата по него (в този смисъл решение № 50126 от 17.01.2024 г. по гр.д. № 1625/2022 г. на ВКС, IVг.о.).

В исковата молба, с която е предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записа на заповед, послужил като документ по чл. 417 от ГПК за издаване на заповедта за изпълнение. Записът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Ответницата, от своя страна, не е доказала да е погасила вземането чрез плащане или друг предвиден в закона способ, от което следва извод, че вземането съществува, а предвид настъпилия падеж на задължението по записа на заповед, съдът приема същото за изискуемо и подлежащо на изпълнение.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на съда приема, че предявеният иск е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 20 000.00 лв., представляваща поето и неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 14.02.2023 г., с падеж: 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед № 35/06.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа 4 на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 68/2024 г. по описа на Поповския районен съд.

По разноските:

Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС съдът следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В заповедното производство от заявителя са направени разноски в общ размер 1500.00 лв., в т.ч.: 400.00 лв. – за заплатена държавна такса и 1100.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение

В исковото производство от ищеца са направени разноски в общ размер 2600.00 лв., в т.ч.: 400.00 лв. – за заплатена държавна такса и 2 200.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.

При това положение, с оглед изхода на правния спор – уважаване на предявения иск в пълен размер, ответницата дължи на ищеца сторените в заповедното и в исковото производство разноски в горепосочените размери.

Водим от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. С. Х., ЕГН **********, от с. *****, ул. ***** и Д. Ж. С., ЕГН ********** от гр. П., обл.

Т., ******, ЧЕ Д. Ж. С. ДЪЛЖИ НА В. С. Х. СУМАТА 20 000.00 лв.

(двадесет хиляди лева 00 ст.), представляваща поето и неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 14.02.2023 г., с падеж: 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед № 35/06.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 68/2024 г. по описа на Поповския районен съд.

ОСЪЖДА Д. Ж. С., ЕГН ********** от гр. П., обл. Т., ******, ДА ЗАПЛАТИ НА В. С. Х., ЕГН **********, от с. *****, ул. *****, сумата 1100.00 лв. (хиляда и сто лева 00 ст.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 68/2024 г. по описа на Поповския районен съд, както и сумата 2600.00 лв. (две хиляди и шестстотин лева 00 ст.) - разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 499/2024 г. по описа на Поповския районен съд.