Определение № 21003 от 13.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21003 гр. София, 13.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20251110103757 по описа за 2025 година

Произнасяне на съда по реда на чл.146 вр.чл.140 и следващи ГПК по насрочване на производството за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ вх.№ 21718/22.1.2025г. от ищец Т. П. И., ЕГН **********, адрес ***** срещу ответник У*****УНСС/, ЕИК **** с ****** представляван от ректора си проф.д-р Д.Д., която удовлетворява изискванията за редовност по чл.127 и чл.128 ГПК, въвеждайки допустими за разглеждане искове, родово и местно подсъдни на СРС с правно основание чл.357, ал.1 вр.чл.188, т.2 КТ.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор/ОИМ/ от ответника по делото с вх.№ 83982/10.3.2025г.

С оглед горната констатация съдът намира, че са налице предпоставките за изпълнение на процедурата по чл.312 ГПК по насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, изготвяне на доклад и произнасяне по доказателствените искания на страните.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 6/6/2025г. от 11,15 часа, за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилият писмен отговор.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото, в следния смисъл:

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца срещу ответника иск за ОТМЯНА на Заповед № ЧР-594/5.4.2023г., с която на ищцата е наложено наказание „предупреждение за дисциплинарно уволнение" от ректора на УНСС, работодател на ищеца.

Ищцата в ИМ твърди, че е заемала длъжността „старши преподавател“ в катедра 1

„Чужди езици и приложна лингвистика“ към факултет „Международна икономика и политика“ при ответника УНСС, по силата на трудов договор/ТД/ от 29.8.2008г. От постъпването си на работа ищцата е изпълнявала съвестно своите задължения, с чувство на отговорност и лоялност към работодателя-ответник.

През месец март 2023г. на ищцата се налага да ползва отпуск поради временна неработоспособност поради настъпване на смесено тревожно-депресивно разстройство, като в периода 20.3.2023г.–12.1.2025г. ищцата ползва няколко пъти отпуск поради временна неработоспособно, платен и неплатен отпуск. Ищцата се връща на работа на 13.1.2025г., като на 14.1.2025г. й е връчена процесната/оспорената/ заповед, с която й се налага дисциплинарно наказание ,,предупреждение за уволнение”, а самата заповед е съставена на 5.4.2023г.

На 14.3.2023г. и на 16.3.2023г. ищцата получава искания за обяснение от ответната страна. На 16.3.2023г. и на 20.3.2023г. ищцата входира исканите обяснения в законоустановения срок пред ответник. Ищцовата страна твърди, че така внесените обяснения не са взети предвид при определяне на наказанието в нарушение на материалния закон.

На следващо място, ищцата твърди, че заповедта не отговаря на императивната разпоредба на чл.195, ал.1 КТ, като в същата не са посочени конкретни мотиви за издаването й, а единствено има бланкетно позоваване на протокол от комисия, определена от Ректора със заповед №ЧР- 346/13.2.2023г. за проверка по писмо до ректора от студенти от 3-ти курс на специалностите „Международни отношения“ и „Европейска политика и икономика“, доклад на доц.д-р П.Р. с вх.№434/15.3.2023г. и жалба до Ректора на УНСС с вх.

№479/21.3.2023г. от студенти 3-курс на специалностите „Международни отношения“ и „Европейска политика и икономика“.

Сочи, че не са отбелязани конкретни факти, които да обусловят издаването на заповедта, в този смисъл не е конкретизирано нарушението, за което се налага дисциплинарното наказание ,,предупреждение за уволнение”.

Смята, че от заповедта не става ясно с кои действия и кога са извършени нарушенията, какво е становището на работодателя за тежестта им, както и че липса аргументация относно налагането на дисциплинарното наказание.

Твърди, че ищцата и към момента на подаване на ИМ не е запозната със съдържанието на протокола от комисията, определена от Ректора със заповед №ЧР- 346/13.2.2023г. за проверка по писмо до ректора от студенти от 3-ти курс на специалностите „Международни отношения“ и „Европейска политика и икономика“, доклада на доц.д-р П.Р. с вх.

№434/15.3.2023г. и жалбата до Ректора на УНСС с вх.№479/21.3.2023г. от студенти 3-курс на специалностите „Международни отношения“ и „Европейска политика и икономика“, на които се основава процесната заповед.

Отбелязва, че липсва декларация за запознаване срещу подпис на ищцата с ПВТР и Правилника за дейността на УНСС, на чиито рзпоредби се основава заповедта, както и че 2 последните не са достъпни на уебсайта на университета, поради което е невъзможно за ищцата да се запознае с правилата им.

Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено извън срока по чл.194, ал.1 КТ.

Оспорва твърдяното в заповедта обстоятелство, че ищцата е подтиквала студенти да изпращат писма до ректорското ръководство на университета в нейна защита.

Оспорва, че ищцата е оказала психически натиск върху студентите, като това обстоятелство не е описано или аргументирано в заповедта.

Оспорва т.6 от заповедта, че ищцата е заснемала студенти без съгласието им.

Позовава се на предходно дело между същите страни, в което наложеното от ответника дисциплинарно наказание ,,Забележка” е отменено като незаконосъобразно, както на това, че в хода на това дело студенти от УНСС са дали показания в защита на ищцата.

Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да докаже осъществяването на фактическия състав, от който се поражда правото му да наложи дисциплинарно наказание съгласно чл.186, 187 и 124 КТ.

Сочи, че към други служители не са били предприети мерки при нарушаване на трудовата дисциплина, а спрямо ищцата е инициирана процедура по налагане на дисциплинарно наказание, без тя да е нарушила трудовата дисциплина. Поради това счита, че е налице неравно третиране и дискриминация, което е в нарушение на закона и допуска, че това е израз на реваншизъм заради сигнали за нередности, подадени от ищцата и други бивши служители в УНСС.

Отбелязва, че при определяне на наказанието ответникът не е взел предвид, че ищцата няма предходни нарушения, освен едно, за което наказанието е отменено от съда, и че е обичан и уважаван от студентите преподавател.

С оглед изложеното моли да се уважи предявеният иск, като заповедта и наложеното с нея наказание бъдат отменени като незаконосъобразни, и да се присъдят сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ в депозирания писмен отговор/ОИМ/ с вх.№ 83982/10.3.2025г. застъпва становище за неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Оспорва, че процесната заповед е издадена в съответствие с материалните предпоставки за това, в законоустановения срок, от съответния компетентен орган, със законоустановеното съдържание и мотиви.

Сочи, че в заповедта са описани всички нарушения на трудовата дисциплина, които са констатирани от направените в тази посока проверки от съответните компетентни органи.

Отбелязва, че предоставянето на текстовете на писмото и жалбата от студентите до ректорското ръководство на университета би било в нарушение със Закона за защита на личните данни и поради тази причина съответните документи не са били показани на ищцата.

Оспорва, че на ищцата не е била предоставена възможност да се запознае с ПВТР в 3

УНСС, както и с Правилника за дейността на УНСС, тъй като и двата нормативни акта са публично достъпни на интернет страницата на университета, а на 30.4.2018г. ищцата е декларирала писмено, че е запозната с текстовете на ПВТР в УНСС.

Счита, че позоваването на предишен сходен спор между същите страни е неотносимо към текущия спор, тъй като все още няма влязло в сила съдебно решение, а също и че са недопустими доказателствени средства събрани по друг спор.

Оспорва твърдението, че посочените в заповедта мотиви са бланкетни и не конкретизират точно нарушението на трудовата дисциплина.

Твърди, че при налагането на наказанието е взел предвид критериите по чл.189 КТ.

Оспорва твърдението, че процесната заповед е израз на дискриминация спрямо ищцата, а действията на работодателя – израз на реваншизъм поради предходни спорове между същите страни.

Възразява срещу доказателственото искане на ищцата да се предоставят заверени копия от искова молба по гp.д.№ 13765/2023г. на CPC, ведно с доказателства, протокол от съдебно заседание и съдебно решение, тъй като те нямат отношение към текущия спор.

Счита искането на ищцата за допускане на гласни доказателства за недопустимо, тъй като не е уточнено какви факти ще се доказват чрез тях.

Намира искането за предоставяне на цялото трудово досие на ищцата за нередовно и ненужно.

Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при условията на довеждане за установяване на изложените в ОИМ обстоятелства, свързани с извършената проверка по подадените писма и жалби от студенти.

БЕЗСПОРНО Е МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че със Заповед № ЧР-594/5.4.2023г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като същата е връчена на 14.1.2025г., както и че през периода ищеца е ползвала отпуски. Няма спор, че ищеца е дала писмени обяснени преди налагане на наказанието и издаването на оспорената Заповед по реда на чл.193 КТ. Няма спор между страните, че са във валидно ТПО към дата на подаване на ИМ в съда, и че между тях се води предходен спор по наложено на ищеца наказание „забележка“.

СПОРНИТЕ ФАКТИ са дали е мотивирана оспорената заповед, дали е извършено нарушение на трудовата дисциплина от ищцата, законосъобразно ли е упражнено правото на работодателя-ответник да наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, дали наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение от страна на ищеца, за което е издадена оспорената Заповед.

Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на страните, че всяка от тях следва да докаже положителните си твърдения и възражения наведени с ИМ и с ОИМ, както следва:

Ищцата носи доказателствената тежест относно при наличие на обстоятелства, с които 4 се оспорват автентичността или съдържанието на представените от ответника документи, следва да ангажира съответните доказателства.

Ответникът от своя страна е длъжен да установи законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание ,,предупреждение за уволнение”, включително наличие на дисциплинарно нарушение от страна на ищцата, тежестта на това нарушение, спазването на предвидената в закона процедура за налагане на наказанието, спазването на сроковете по чл.194, ал.1 КТ и съответствието на наложеното наказание с принципа на пропорционалност.

УКАЗВА на страните, че са ангажирали доказателства за фактите и обстоятелствата изложени от тях в ИМ и ОИМ.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от ищцата с исковата молба/ИМ/ и от ответника с отговора/ОИМ/ писмени документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за представяне на цялото трудово досие, защото същото не е необходимо, доколкото няма спор между страните, че съдебни дела по наложени наказания между страните са настоящото и предходно едно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за представяне на цялата преписка по налагане на дисциплинарното наказание, защото е представена с ОИМ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищец за разпит на двама свидетели при режим на призоваване, защото не става ясно какви факти и обстоятелства ще се доказват с разпита им.

ОТЛАГА произнасянето на съда за 1-то о.с.з. по делото по искането на ответник за разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на изложените от ответника факти и обстоятелства в ОИМ, след изслушване на становището на ищец какво от ОИМ оспорва.

УКАЗВА на страните че могат да изразят становище по дадените указания в първото по делото открито съдебно заседание/о.с.з./.

УКАЗВА на страните, че най-късно в 1-то о.с.з. следва да уточнят възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират доказателства, след което губят тази възможност.