Решение № 1068 от 14.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четирИ.десети декември през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330202863 по описа за 2022 година.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2200054/10.05.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на „Майнинг експерт БГ“, с ЕИК 205027252, с адрес и седалище на управление: гр.Пловдив, р-н „Тракия“, бул.“Освобождение“ № 61, бл.169, вх.“А“, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва констатациите по наказателното постановление /НП/ и излага доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закони. Прави искане за отмяна на санкционния акт. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив се представлява от юрк.К., която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото 1 доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 21.02.2022г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, сред които св.Д. Х. Д., била извършена проверка по документи на дружеството жалбоподател „Майнинг Експерт БГ“ ЕООД. Повод за проверката бил подаден от св.И. С. Б. сигнал във връзка с прекратено трудово правоотношение между нея и жалбоподателя, в качеството му на работодател.

По време на проверката било представено трудовото досие на св.Б., от което и след направена справка в електронния регистър на Национална агенция за приходите, било констатирано, че считано от 08.02.2022г. със Заповед № 2 от 08.02.2022г. на управителя на дружеството бил прекратен трудовия договор между жалбоподателя и св.Б., на основание чл.71 от КТ. В тази връзка на 10.02.2022г. от страна на „Майнинг Експерт БГ“ ЕООД било подадено уведомление до ТД на НАП гр.Пловдив. Въз основа на представен в хода на проверката документ, св.Д. установил, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ била връчена на св.Б. на 12.02.2022г. От установеното св.Д. формирал извод, че доколкото момента на прекратяване на трудовия договор е момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, предвид разпоредбата на чл.71 от КТ, то нито към датата на издаване на заповедта /08.02.2022г./, нито към датата на подаване на уведомлението до ТД на НАП гр.Пловдив /10.02.2022г./ било налице прекратяване на ТПО, съответно нямало условия за подаване на уведомлението.

За така констатираното съставил срещу „Майнинг Експерт БГ“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение № 162200054/14.03.2022г., за извършено на 10.02.2022г. от дружеството нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2022г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Горното се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Д. Х. Д., разпитан в качеството на свидетел в хода на съдебното производство, св.Т. М. В. и св.И. С. Б., както и от представените писмени доказателства, които Съдът възприема и кредитира като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. В показанията си актосъставителя категорично потвърждава констатациите от АУАН в насока уведомяване на св.Б. за прекратеното ТПО, след изпращане на уведомлението на ТД НАП, в която насока са и показанията на св.Б.. В показанията си св.В. също потвърждава датата 12.02.2022г., на която служителя е получила заповедта за прекратено ТПО.

Събраният доказателствен материал безспорно доказва извършено нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2022г.

2 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, която определя седемдневен срок от прекратяване на договора за изпращане на уведомлението, съгласно приложение № 1. С оглед установената в случая фактология, правилно е приложена материална норма, която посочва в какъв срок след прекратяване на трудовия договор, следва да бъде изпратено уведомлението съгласно приложение №1. Твърдението, че неправилно деянието е квалифицирано по приетата за нарушена разпоредба от Наредба № 5/29.12.2002г., не по чл.62, ал.3 от КТ е неоснователно. Разпоредбата по КТ урежда задължението на работодателя при сключване, изменение или прекратяване на трудов договор да уведоми за това съответната ТД на НАП в предвидените в нея срокове, докато приложената в случая разпоредба на подзаконовия нормативен акт касае предпоставките, при наличието на които следва да бъде изпратено уведомлението съгласно приложение №1. Тези предпоставки касаят моментът на прекратяване на трудовия договор, който се определя от основанието за прекратяване на ТПО. Разглеждания случай се отнася именно до липсата на действително прекратено ТПО, а оттам и до липсата на условия за подаване на уведомлението до ТД на НАП, въпреки което такова е изпратено. Видно от представената Заповед № 2/08.02.2022г. трудовото правоотношение между жалбоподателя и св.И. Б. е било прекратено на основание чл.71 от КТ, т.е. без предизвестие. В този случай прекратяването настъпва съобразно чл.335, ал.2, т.3 от КТ от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора или И.че казано от момента, в който Заповедта за прекратяване на ТПО достигне до своя адресат, в случая до св.Б.. В обсъждания казус работодателят е приел, че неговото волеизявление за прекратяване на ТПО е достигнало до служителя на 09.02.2022г., което не се подкрепя от събраните доказателства. На първо място този негов извод се опровергава от приложените по делото копия от горепосочената Заповед и обратната разписка от 09.02.2022г., с която Заповедта е изпратена на адрес в гр.Стара Загора, въпреки знанието от страна на жалбоподателя и молбата от страна на Б., документите да й бъдат изпратени на конкретен адрес в гр.Пловдив. По този начин волеизявлението за прекратяване на трудовия договор не е достигнало лично до служителя, чието трудово правоотношение се прекратява. С оглед личния характер на трудовото правоотношение, както работникът/служителят не може да упълномощава друго лице да сключи трудов договор от негово име, да бъде заместван при престиране на работната си сила, така и не може трето лице да прекрати този договор от името на работника/служителя. На въпросното копие на Заповедта за прекратяване на ТПО /л.12 от делото/ липсва отбелязване на датата на връчването й, а в графа „Подпис на лицето“ има положен подпис, за който става ясно, че не е на св.Б., а на нейния баща, който е подписал и обратната разписка от 09.02.2022г. Предвид на това няма как да се приеме, че волята на работодателя да прекрати ТПО със своя служител е достигнала до последния на дата 09.02.2022г., т.е. липсва прекратяване на трудовото правоотношение, така както повелява закона, а оттам не са налице 3 предпоставките уведомлението съгласно приложение № 1 да бъде изпратено в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор в съответната ТД на НАП. Едва на 12.02.2022г., както правилно е приел актосъставителя, а впоследствие и наказващия орган, когато процесната Заповед за прекратяване на ТПО е била получена от св.Б. /изрично потвърдено от нейните показания, от показанията на св.В., както и от копия от Заповед № 5/08.02.2022г. и обратна разписка от 12.02.2022г./ и е достигнала до нейното знание, трудовото правоотношение се счита за прекратено. Едва след това в законоустановения срок по чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5/29.12.2022г. е следвало работодателя да изпрати в ТД на НАП Пловдив уведомлението съгласно приложение № 1. Като е сторил това преди прекратяване на трудовия договор, жалбоподателят не е спазил правилото на вменената му за нарушена разпоредба. Дружеството е процедирало по начин, различен от уговорения със св.Б., като по този начин само се е поставило в положение да счете, че трудовото правоотношение е прекратено преди на служителя да й бъде връчена Заповедта за прекратяване.

Правилно на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в минимален размер на 1500 лв., който не подлежи на ревизиране и е съобразен с нормата на чл.27 от ЗАНН. Приложена е общата санкционна разпоредба, а не твърдяната от процесуалния представител на жалбоподателя за относима към случая разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ, доколкото в случая дружеството не е наказано за нарушение на чл.62, ал.3 и следващите, изброени в ал.3 на чл.414 от КТ, а за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2022г. Действително подзаконовия нормативен акт не съдържа санкционни разпоредби, но доколкото Наредбата е издадена на основание КТ и урежда въпроси, касаещи трудовото законодателство, то приложима е общата санкционна разпоредба на КТ, доколкото липсва специална такава за случаи като разглеждания.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност на деянията, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2022г.

Не се споделя от Съда виждането на жалбоподателя за липса на мотиви в санкционния акт, поради липсата на изложени такива дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Действително, наказващият орган не е мотивирал становището си за липсата на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но този реквизит не е сред посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити на НП, поради което с непосочването му, наказващият орган не е нарушил процесуалния закон и това не води до отмяна на обжалваното постановление.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени процесуални нарушения, които да са довели до незаконосъобразност на 4 процесното НП.

При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН право на възнаграждение има въззиваемата страна, като според актуалната редакция на НЗПП размерът може да варира от 80 до 150 лева. За да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото, имуществения интерес, както и вида на оказаната юрисконсултска защита и съдействие, изразила се в реално участие в четири открити съдебни заседания с разпит на трима свидетели и приобщаване на писмени доказателства. При отчитане на гореизложените съображения, съдът намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди клони към минимума, но е малко над него, а именно 100 лв., които следва да бъдат платени от дружеството жалбоподател.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№

162200054/10.05.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на „Майнинг експерт БГ“, с ЕИК 205027252, с адрес и седалище на управление: гр.Пловдив, р-н „Тракия“, бул.“Освобождение“ № 61, бл.169, вх.“А“, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.