Решение № 260060 от 06.01.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ град

София, …………2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА

При секретаря

Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 6362/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 19.03.2020 г., постановено по гр.д. № 77839/2018 г. по описа на СРС съдът е признал за установено в отношенията между страните- „БНП П.П.Ф.С.А.“ -КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК*********и А.Х.Х., ЕГН **********, че ответникът А.Х.Х., ЕГН ********** дължи на ищеца БНП П.П.Ф.С.А.“ - КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК ********, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 873,95 лв. главница по договор за потребителски заем № CREX-13339632 от 26.05.2016 г., ведно със законна лихва от 29.05.2018 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 159,25 лв. за периода от 20.03.2017 г. до 20.05.2018 г., мораторна лихва в размер на 94,08 лв. за периода от 20.04.2017 г. до 11.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 34167/18 г. по описа на СРС. С оглед изхода на правния спор съдът е разпределил и разноските между страните по правилата на чл. 78 ГПК.

Недоволен от съдебното решение е останал ответникът- А.Х.Х., който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба. Със същата твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно, като излага подробно становище в подкрепа на доводите си. Иска от съда да отмени същото и да постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу него искове.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца - „„БНП П.П.Ф.С.А. Париж, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“ - КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК ********, с който се излага становище за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, съответно се иска неговото потвърждаване.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му

– в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма или да следи за интереса на някоя от страните.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

От представения по делото Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-13339632 от 26.05.2016 г. и погасителен план към него, се установява, че въззиваемият е предоставил на въззивника потребителски кредит в размер на 1283.63 лв., който е следвало да бъде погасен на 24 равни месечни вноски в размер на 68,88 лв., при обща стойност на плащанията: 1653.12 лв. и годишен процент на разходите 29.38 %. Към договора са приложени Сертификат № CREX-13339632, издаден от застрахователите „К.Ж.К.Б.“ и „К.Общо застраховане, Клон България“, общи условия към застрахователния договор, фактура от 27.05.2016 г. от „Технополис България“ ЕАД за закупена стока - LCD TV PHILIPS UHD 55PUH4900 на стойност 1089.00 лв. с ДДС.

По делото е изслушана ССЕ, която установява, че неизплатените суми към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК са възлизали общо на 1127.39 лв., в това число главница в размер на 873.95 лв., възнаградителна лихва в размер на 159.25 лв. и лихва за забава в размер на 94.19 лв. Сумата по кредита е била усвоена директно от кредитополучателя – предоставена е директно на продавача на стоката „Технополис България“ ЕАД, като с нея са покрити и задълженията към застрахователите на договора за кредит.

При така установеното неоснователни и неподкрепени с каквито и да било доказателства са възраженията на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че между него и въззиваемото дружество е бил сключен процесния договор за кредит. Неоснователни се явяват и направените под условие на евентуалност възражения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сключения договор за кредит е действителен като в него не са налице относими към правния спор неравноправни или нищожни клаузи. В тази връзка при направената проверка на представения договор за кредит, настоящият съд също намира, че в същия не се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите, които да са относими към предмета на правния спор. В основния предмет на договора е предоставянето на паричната сума и договарянето на цената за нейното ползване( възнаградителната лихва). Тези договорки са ясно изразени на разбираем език и почиват на правилото за свободата на договарянето, предвид което са валидни и обвързват страните по договора. По делото няма данни договорените условия по кредита да са били едностранно изменяни от страна на кредитодателя през срока на действие на договора. Не е налице и твърдяната нищожност на уговорката за ГПР по договора, доколкото същият е в размер на 29,38 %, с което отговаря на изискванията на чл.

19, ал.4 от ЗПК.

От събраните доказателства категорично се установява, че заемната сума е усвоена от кредитополучателя, както и че последният е изпълнявал задълженията си по договора до

20.03.2017 г., от който момент е спрял да заплаща договорените вноски.

Договорът за кредит не е бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като от представените писмени доказателства не се установява такова уведомление да е било изпратено редовно на длъжника, но към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е настъпил редовния падеж за връщане на заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Размерът на задължението е установен от приетата съдебно-счетоводна експертиза и съответства на искова претенция, поради което последната правилно е била уважена изцяло от първоинстанционния съд.

При така изложеното и като препраща на основание чл. 272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд, с които напълно се солидализира, въззивният съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски във въззивното производство в размер на 300 лв. възнаграждение за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Същият следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС и сумата от 22,54 лв. държавна такса за разглеждане на въззивната жалба, подадена от назначения му особен представител.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от

19.03.2020 г., постановено по гр.д. № 77839/2018 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, А.Х.Х., ЕГН ********** да заплати на „БНП П.П.Ф.С.А.

Париж, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“ - КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК*********сумите от 300 лв. възнаграждение за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

ОСЪЖДА А.Х.Х., ЕГН ********** да заплати по сметка на СГС сумата от 22,54 лв. държавна такса за разглеждане на въззивната жалба.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.