Решение № 897 от 02.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 897 гр. Пловдив, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Мария Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300500809 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. А., ЛНЧ ********** от *** и А. Е., *** ***, роден на ********** г. от ***, ***, подадена чрез пълномощника им адвокат Д. К. против Решение № 5147 от 19.12.2023 г., постановено по гр.д. № 15029/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Д. А. и А. Е. против М. Г. М., ЕГН ********** от *** и Ц. Т.

М., ЕГН ********** от *** осъдителен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъжД.е на ответните страни да премахнат постройка с предназначение гараж със застроена площ от 21 кв.м., представляващ сграда с идентификатор ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ***, който гараж е с изход към ***, както и за осъждане на ответните страни да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ***, като преустановят преминаването през имота и паркирането на моторни превозни средства в имота; осъдени са Д. А. и А. Е. на основание чл. 109 от ЗС по иск предявен от М. Г. М. и Ц. Т. М. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на М. Г. М. и Ц. Т.

М. да упражняват правото си на собственост по отношение на гараж със застроена площ от 21 кв.м., представляващ сграда с идентификатор *** изграден в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ***, изразяващи се в 1 заключване на вратата на гаража от юг – от ***, заключване на малката врата от изток – от страната на двора и препятстване на достъпа до гаража, както и да се въздържат за в бъдеще от осъществяване на действия, свързани с препятстване на достъпа на М. Г. М. и Ц. Т. М. до гараж със застроена площ от 21 кв.м., представляващ сграда с идентификатор *** определена е на основание чл. 64, ал. 1 от ЗС част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 18.05.2011 г., с адрес на поземления имот: ***, с площ от 823 кв.м., собственост на Д. А. и А. Е., с площ от 18 кв.м., ограничена с точки 1-2-3-4 по скица от техническата експертиза на вещо лице В.Н.К. на лист 143, която приподписана от съдията представлява неразделна част от настоящото решение, да се ползва от М. Г. М. и Ц. Т. М. в качеството им на собственици на гараж с идентификатор *** изграден в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ***, с изход за него откъм ***, с площ от 21 кв.м.; осъдени са Д. А. и А. Е. да заплатят на М. Г. М. и Ц. Т. М. сумата от 380 лв. – разноски за държавна такса и депозит за вещо лице; осъдени са Д. А. и А. Е. да заплатят на М. Г. М. сумата от 1 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение; осъдени са Д. А. и А. Е. да заплатят на Ц. Т. М. сумата от 1 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата са изложени съображения за несъстоятелност на решаващия извод на съда, че ответниците са собственици на законно построена сграда на каквото и да е било правно основание, в т.ч. оригинерно, което да обуславя неоснователност на предявените от ищците негаторни искове. Поддържа се, че строежът на гаража е осъществен след одържавяването на имота, при което строителството е незаконно и имотът не подлежи на реституция, тъй като не е бил собственост на първоначалните собственици, но собственикът може чрез негаторен иск да защити собствеността си, като иска премахване на тези строежи, за да може спокойно и необезпокоявано да упражнява правото си на собственост.

Изразено е несъгласие с извода на съда, че гаражът е законно построен въз основа на редовни строителни книжа, като се твърди, че същите не биха могли да санират липсата на учредено вещно право на строеж към датата на издаването им. Посочва се, че съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза строежът е бил осъществен в пълно отклонение от предвижданията на проекта, като от изток била изпълнена врата и прозорец, като през вратата ответниците излизали от гаража и преминавали през поземления имот на ищците.

Посочва се, че разрешението за строеж е административен акт и фактът на неговото издаване предполага, че са били спазени изискванията и условията за издаването му, необходими за неговата валидност като административен акт, като следва да се изпълнява от лицето, имащо валидно учредено право да строи в чужд имот и на което е разрешено строителството.

Когато обаче строежът е извършен в отклонение на издаденото разрешение и/или на други строителни книжа собственикът не бил длъжен да търпи и 2 понася ограниченията за неговото право на собственост, които произтичат от нетърпимо според закона състояние. За съществено следвало да се счита всяко отклонение от разрешението или строителните книжа в случаите, когато се нарушавали техническите и архитектурно-градоустройствените изисквания на строежа, действащите застроителни планове и нормативи, по които следвало да се осъществи строежът. Поддържа се, че към липсата на разрешение за строеж следва да се приравни и случаят, когато издаденото разрешително е нищожно като административен акт, като например при липса на учредено вещно право в полза на лицето, извършващо строителството в чуждия имот. Посочва се, че когато увреждащото въздействие се осъществя чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение на наличните строителни книжа или при съобразяване със строителните книжа, които противоречат на строителните правила и норми. Извършването на административните процедури по ЗУТ и снабдяването със строителни книжа не са в състояние да дерогират нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗС. В тази връзка се отрича търпимостта на строежа да е релевантен за спора факт.

Посочва се съдебна практика, според която за уважаване на иска по чл.

109 от ЗС е без значение дали постройките са „търпим строеж“, а само дали обективно пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. Поради това ищецът по иск с правно основание чл. 109 от ЗС има право да иска премахването и на законен строеж в имота, ако с него се засягат правата му.

Разрешителното за строеж, архитектурният проект и другите строителни книжа определят само техническата допустимост на строежа, но не установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че с тях не се засягат чужди права. Издалият строителното разрешение административен орган има компетентност само относно техническата допустимост на строителството, но не и относно правната допустимост титулярят на разрешението за строеж да засегне и накърни правата на другите собственици на имота.

По отношение на подлежащите на доказване факти по иска с правна квалификация чл. 109 от ЗС се поддържа, че ищците са собственици на процесния поземлен имот, а ответниците са изградили, поддържат и използват процесния гараж в собствения на ищците поземлен имот, като използват активно вратата на източната част на гаража, откъм двора, за да преминават през него за свое улеснение до жилищната сграда, без да се съобразяват, че входът на гаража е само откъм *** , а входът за жилищната сграда е откъм ***.

Изтъква се, че неоснователните действия на ответниците създават за ищците пречки за упражняване на правото им на собственост, по-големи от обикновените, тъй като естеството на извършеното от ответниците нарушение е такова, че е пределно ясно, че с него се пречи на собствениците да упражняват правото си в пълен обем.

3

По отношение на предявените от ответниците насрещни искове се изразява несъгласие с изводите на съда, че ответниците са доказали правото си на собственост върху гаража и имат право да го ползват, ведно с прилежащата част от земята, необходима за ползването му, както и че достъпът до гаража бил ограничен чрез заключване на двете врати и чрез ограничаване преминаването на ответниците през двора за достъп до гаража.

Твърди се, че гаражът има пряк излаз на *** и за ответниците не е налице необходимост да преминават през дворното място, за да достъпват и експлоатират незаконния си строеж. Достъпът до сградите следва да се разбира като възможност за влизане в тях, а обслужването им като възможност да бъдат непосредствено ползвани, поддържани и ремонтирани.

Следователно достъпът следва да включва преминаване през терена за достигане до входовете на сградите, а също и достигане до фасадите им, като де вземе предвид предназначението и ползването на съществуващите сгради и особеностите на терена, при балансиране интересите на собственика на сградите и на собственика на земята.

В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетелката К. се установявало, че гаражът е с осигурен, напълно безпрепятствен достъп откъм ***, където е предвиден единственият му вход, и постройката, която е на нивото на оградата и с площ от 18 кв.м. може безпроблемно да бъде обслужвана както от лицето й към улицата, така и от ниския й покрив.

Също така се поддържа, че ответниците не са доказали, че ищците им създават каквито и да е било пречки за ползват гаража, тъй като показанията на свидетелката К. са опосредени, сочат пререкания с госпожа А., за която не ставало ясно нито коя е, нито каква е връзката й с ищците, които били индивидуални собственици на дворното място.

По изложените съображения се иска да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение и да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен изцяло предявените от ищците искове и да бъдат отхвърлени предявените от ответниците насрещни искове. Претендират се разноските по делото. Не се сочат доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни М. Г. М. и Ц. Т. М. чрез пълномощника им адвокат Й., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Споделят се крайните изводи на съда за неоснователност и недоказаност на предявения от ищците иск за премахване на изградения в имота гараж, в т.ч. за законното изграждане на гаража въз основа на надлежно издадено строително разрешение в съответствие със строителните правила и норми. Поддържа се, че подробно изложените във въззивната жалба разсъждения за законност на строежи, търпимост и други нямат отношение към конкретния спор и не са релевантни за правилното му решаване.

Относно насрещната претенция по чл. 64 от ЗС се сочи, че ответниците 4 са доказали, че са собственици на гаража, който има характер на сграда/постройка на допълващото застрояване, а разпоредбата на чл. 64 от ЗС е императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея са построени сгради, собственост на лица, които не притежават права върху терена, като последните имат право да ползват същия, ведно с прилежащите части на земята, необходими за ползване на гаража.

По отношение на насрещния иск по чл. 109 от ЗС се застъпва становище за правилност на изводите на районния съд относно основателността и доказаността на този иск.

С оглед изложеното се иска да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, като се претендират разноските във въззивното производство. Ангажират писмени доказателства.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания и взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страни, останали недоволни от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Д.

А. и А. Е. против М. Г. М. и Ц. Т. М. с твърдения, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, по КККР, одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо имота, от 01.04.2022 г., с адрес на поземления имот: ***, ***, с площ от 823 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план ***, кв. ***, парцел ***, съседи на поземления имот: ***, ***, ***, ***, ***. Ищците се легитимират като собственици при равни права на имота с констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № ***, том ***, рег. № ***, нот.д. № ***от *** г., а произходът на собственическите им права датира още от ***г., когато общият им наследодател *** Л. А. е придобил имота с нотариален акт № *** г., а през ***г. собствеността е възстановена на неговите наследници по реда на ЗВСОНИ. Изложени са твърдения, че ответниците самоволни са построили, поддържат и използват гараж в имота, без разрешението на собственика на имота и без учредено вещно право, без да са спазени законовите норми за строителство в чужд имот и съответните правила и нормативи, приложими към постройките на допълващото застрояване. По този начин ответниците нарушавали правото на собственост на ищците, разполагайки без законово основание за това гараж в имота им, но и ежедневно през имота преминавали пътни превозни средства и паркирали в гаража, без съгласието на ищците. Ответниците не разполагали нито с право 5 на строеж, нито с право на преминаване или с каквото и да е друго облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху имота.