Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 173 от 26.06.2020, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 1244/2019
Вид
Решение № 173
Подписан
26.06.2020
Състав
ДИМО ВЕНКОВ ЦОЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№ 173/26.6.2020г. гр.

Девня

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ при протоколист Светла

Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №1244/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 26.04.2018 г. между „Профи Кредит България” ЕООД и отв. К. К. е сключен Договор за потребителски кредит №**********. Твърди, че договорът е сключен при следните параметри: сума по кредита – 600.00 лв; срок на кредита - единадесет месеца; размер на вноската – 66.40 лв; падеж на вноската – двадесет и пети ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР) – 49.88%; годишен лихвен процент – 41.17%; лихвен процент на ден – 0.11%; общо задължение по кредита: 730.40 лв; по избран и закупет пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 660.55 лв, и размер за вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 60.05 лв, общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 1390.95 лв; общ размер на вноска: 126.45 лв; дата на погасяване: двадесет и пети ден от месеца. Твърди също, че ответникът е поел задължение по договора за потребителски кредит като го е сключил за срок от единадесет месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер 126.45 лв и падежна дата всяко двадесет и пето число на месеца. Ищецът твърди, че към настоящия момент отв. К. К. дължи сумата 1390.95 лв, представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №**********, поради което предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу отв. К. К. и образувано ч. гр. дело. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер 600.00 лв, представляваща неизплатено задължение за плащане на главница по Договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Моли също, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумите: 130.40 лв, представляваща неплатено договорно възнаграждение по съответния договор за потребителски кредит; 660.55 лв, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по съответния договор за кредит. Претендира и заплащане на направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника по реда на ГПК съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, ведно с Определение №69 от 22.01.2020 г., са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като предявеният установителен иск бъде уважен в предявения размер.

Като констатира, че ищцовата страна не е изпълнила Разпореждането за представяне на доказателства за платена държавна такса по предявените осъдителни искове за вземанията, които не представляват предоставен кредитен ресурс, съдът намира, че в частта относно предявените осъдителни искове, производството следва да бъде прекратено.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, от които 78.63 лв в заповедното производство (28.63 лв д. т. и 50.00 лв възнаграждение за юрисконсулт) и 127.82 лв в исковото производство (27.82 лв д. т. по установителния иск и 100.00 лв определено от съда възнаграждение за юрисконсулт съобразно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 НЗПП).

Мотивиран от гореизложното и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, съдът Р Е Ш

И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.К., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, сумата: 600.00 лв (шестстотин лева, 00 ст.), представляваща неизплатено задължение за плащане на главница по Договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, която сума е част от вземането, за което е издадена Заповед №361 от 02.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №485/2019 г. по опис на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1, вр. чл.239, ал.1 и ал.2 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените осъдителни искове от „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, срещу К.М.К., ЕГН **********, за плащане на сумите 130.40 лв, представляваща неплатено договорно възнаграждение и 660.55 лв, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит №**********, на основание чл.129, ал.3, вр. ал.4, вр. ал.2 ЗЗД.

ОСЪЖДА К.М.К.,

ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит

България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, сумата 116.45 лв (сто и шестнадесет лева, 45 ст). представляваща обезщетение за сторени разноски, от които 78.63 лв в заповедното производство и 127.82 лв в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: