Решение № 260608 от 20.12.2020, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Плевен,

20.12.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Плевенски районен съд, V гр. състав в публично заседание проведено на 17.12.2020г. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА и при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 314 по описа на съда за 2020г., въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

Пред

*** е депозирана искова молба от ***, против С.М.С., с ЕГН**********, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.415 ал.1 от ГПК, че дължи на ищеца сумата от общо 144.28лв., представляваща неизпълнени парични задължения, произтичащи от Договори за мобилни услуги с предпочетени номера ***и ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***до изплащане на вземането. Сочи се, че вземанията са начислени в 2 бр. фактури, включващи задължения за незаплатени далекосъобщителни услуги в това число абонаментни такси и услуги, които са частично платени. Сочи се, че е образувано ***-заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и че издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, обуславящо воденето на исковото производство. Претендират се разноски.

Назначеният особен представител на ответника признава допустимостта на иска. Относно претенциите за дължимост на цената и на стойността на извършените услуги, предоставя на съда да се произнесе съобрадно представените доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери за установено следното: Със Заповед ***по ч.гр.д. ***на ***, съдът е разпоредил С.М.С., да заплати на кредитора ***, сума общо в размер на 144.28лв., от която:

98.95лв. – главница, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период ***по договор от ***скл.между страните, с предпочетен номер ***; и 45.33лв. – главница, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период ***по договор от ***сключен между страните, с предпочетен номер ***; ведно със законната лихва, считано от ***както и сумата от 25.00лв., представляваща държавна такса и сумата от 360.00 лв. - адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя – ***да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.

Видно от представените от ищеца доказателства, между страните са съществували сключени договори от ***и ***за ползване на мобилни услуги, предоставени от ищеца с предпочетени номера ***и ***.

Ищецът е изпълнил задълженията си по тези договори, видно от приложените справки за общо потребление на двата предпочетени номера – л. 26 и 28 от делото. За ползването на услуги за периода ***– ***на името на ответника са изготвени две фактури, съответно на стойност 53.28лв. и 98.06лв. Ответникът не твърди или доказва плащане по тези фактури. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: С представените и неоспорени от страните договори от ***и ***се доказа безспорно наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, а с представените две фактури за начисляване на месечни абонаментни вноски и услуги ищецът доказа както своето изпълнение по договора, така и неплащането на начислените му суми за ползвани услуги – във всяка от фактурите е било отбелязвано неплащането на предходната такава. Поради горното, съдът намира, че претенцията на ищеца в размер на от общо 144.28лв., представляваща неизпълнени парични задължения за незаплатени далекосъобщителни услуги, се явява доказана и следва да се уважи.

Съобразно изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, съдът съобразява следното:

Общо направените разноски на ищеца са в размер на 425.00лв.: 25.00лв. – ДТ, 300.00лв.

– адвокатско възнаграждение и 100.00лв. - внесен депозит за особен представител на ответника, които следва да бъдат присъдени изцяло. Възражението за прекомерност на адв. хонорар на ищеца, направено от представителя на ответника, е неоснователно, с оглед обстоятелството, че посочения размер от 300лв. е минимален, съобразно нормативната уредба. Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съобразно уважената част от исковете, които се изчисляват в размер на 385.00лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ С.М.С., с ЕГН**********,***, ДЪЛЖИ на кредитора ***, ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, , сумата от 144.28лв., представляваща неизпълнени парични задължения, произтичащи от Договори за мобилни услуги с предпочетени номера ***и ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение ***по ч.гр.д. ***на ***.

ОСЪЖДА

С.М.С., с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски по исковото производство в размер на 425.00лв.. и разноски по ч.гр.д. ***на ***, в размер на 385.00лв.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: