Решение № 7634 от 25.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7634 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110109975 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от *** ЕООД, ЕИК ***, представляван от Р. И. М.-Т., с адрес ГР.С., УЛ.Р. П. К., №*, ЕТ. *, срещу Д.

И. Б. с ЕГН: **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми от 20 000,00 лева (двадесет хиляди лева), представляваща част от главница в пълен размер от 383 988,97 лв., дължима по сключения между "***" АД и длъжника договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №HL 57594 от 31.07.2012 г. , вземанията по който са прехвърлени последователно с договор за прехвърляне на вземания от 27.02.2020г. и договор за цесия от 11.12.2020г. в полза на "***" АД и заявителя "***" ЕООД, ведно със законната лихва за период от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 5 000,00 лева (пет хиляди лева), представляваща част от договорна лихва в пълен размер на 46483,86 лв. за период от 10.02.2019 г. до 15.11.2021 г.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед от 31.01.2022 г. на РС С., 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 72259/2021 г. Вземането произтича от неизпълнението на договор за кредит за рефинансиране на 1 жилищен/ипотечен кредит № HL 57594/31.07.2012 г. , вземанията по който са прехвърлени последователно с договор за прехвърляне на вземания от 27.02.2020г. и договор за цесия от 11.12.2020г. в полза на "**" АД и заявителя "***" ЕООД, за което според твърденията на заявителя, длъжникът е била надлежно уведомена.

Ответникът Д. И. Б., чрез адв. С., е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, в който заявява, че оспорва да е уведомен надлежно за извършената цесия, както и да е налице валидно правоотношение по договор за цесия. Оспорва наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и да е уведомявана за предсрочната изискуемост. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. .

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 72259/2021 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд, на 17.12.2021 г. от ищецът „***“ ЕООД е депозирал против Д. И. Б., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сума в общ размер на 20 000,00 лева (двадесет хиляди лева), представляваща част от главница в пълен размер от 383 988,97 лв., дължима по сключения между "***" АД и длъжника договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №HL 57594/31.07.2012 г. , вземанията по който са прехвърлени последователно с договор за прехвърляне на вземания от 27.02.2020г. и договор за цесия от 11.12.2020г. в полза на "***" АД, респ. заявителя "***" ЕООД, ведно със законната лихва за период от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 5 000,00 лева (пет хиляди лева), представляваща част от договорна лихва в пълен размер на 46483,86 лв. за период от 10.02.2019 г. до 15.11.2021 г.

За претендираната сума по ч.гр.д. № 72259/2021 г. е издадена Заповед № 3352 за изпълнение на парично задължение от 31.01.2022 г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника, който в срока по чл. 414 от ГПК, е депозирал възражение по реда на чл. 415 от ГПК, поради което съдът му е дал указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за депозиране на иск за установяване на вземането му, което обосновава интереса от предявяване на настоящия иск за горепосочената сума, представляваща и исковата претенция по настоящото дело.

2

От приложените писмени доказателства /л. 5 и сл. от делото/ в настоящото исково производство, на 31.07.2012 г. , между праводателя на ищеца "***" АД и ответника, е сключен Договор за потребителски паричен кредит № HL 57594/31.07.2012 г. , като дружеството се задължило да предостави на кредит в размер на 524 900 лв., представляващи потребителски кредит, с базисен лихвен процент /БЛП/, валиден за съответния период /10.5%/, намален с 3.5%. Според погасителен план падежът на договора е 28.08.2042 г., като връщането на сумата е уговорено на 361 бр. месечни вноски.

Вземанията на кредитора по сключения между "***" АД и длъжника договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №HL 57594 от 31.07.2012 г. , са прехвърлени последователно с договор за прехвърляне на вземания от 27.02.2020г. на "***" АД, и по договор за цесия от 11.12.2020 г. в полза на заявителя "***" ЕООД . Уведомлението за извършената цесия и за предсрочната изискуемост е била съобщена лично на длъжника с известие за доставяне на 15.11.2021 г. /л. 54 от делото/.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на исковете за връщане на сумата за главница по договора за банков кредит и за договорната лихва е предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидното пораждане на кредиторното отношение между страните, изпълнението на ищеца и настъпване изискуемостта на задължението на ответника да върне кредита, както и размера на договорната лихва. Тежест да установи посочените предпоставки носи ищеца. Ответникът не твърди да е върнал сумите по кредита, включително договорните лихви.

В конкретният казус съдът намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че праводателят на ищеца "***" АД е кредитор по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL 57594/31.07.2012 г., а ответникът е кредитополучател.

Съдът намира, че кредиторът "***" АД е предоставил заемната сума, извършвайки паричен превод на 28.08.2012 г. за сума в размер на 524 419 лв. по блокирана банкова сметка на ответника в "***" АД, която е била усвоена еднократно от страна на последния, видно от изготвеното заключение на 3 вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/, приета като неоспорена от страните по делото. Според вещото лице размерът на непогасената главница към 17.12.2021 г. е 383 988.97 лв., като след извършване на цесията няма данни за платени суми към ищеца. Размерът на непогасената възнаградителна лихва е 46 483.86 лв, като няма данни за плащането й, включително към ищцовото дружество. Вещото лице е изчислило и размера на погасената по давност главница за периода 10.01.2016 г. – 10.12.2016 г., при съобразяване на петгодишната давност, а именно – 15 134.42 лв., като договорните лихви преди 17.12.2018 г. са погасени по давност.

Съдът намира, че ищецът черпи правата си по силата на сключен договор за цесия от 11.12.2020г. с “***” АД, съгласно който на ищеца са прехвърлени вземания, сред които е налице и вземането спрямо ответника в настоящото производство. С оглед разпоредбата на чл. 99 ЗЗД и във връзка с момента на възникване на процесното вземане, съдът счита за установено по отношение на задължението за уведомяване на длъжника от страна на дружеството кредитор или упълномощения от него цесионер по договор за цесия, че уведомлението от страна на ищеца в настоящото производство е било надлежно изпратено до длъжника, който факт се удостоверява с приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия и за предсрочната изискуемост, което е било съобщено лично на длъжника с известие за доставяне на 15.11.2021 г, респ. цесията има действие за него от този момент.

На следващо място съдът намира, че няма данни, а и твърдения от страна на ответника да е платил исковите суми за главница и договорна лихва. В контекста на изложеното, съдът намира исковете за доказани по основание, което се обосновава от обстоятелството, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин наличието на неизпълнение от страна на ответника на договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL 57594/31.07.2012 г. , вземанията по който договор са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г.

Като взе предвид изложеното в съдебно-счетоводната експертиза, съдът счита за установен размера на дължимите, неплатени от ответника суми 4 касаещи задълженията му по повод изпълнението на горепосочения договор в процесния период. По отношение на размера на исковете, според вещото лице размерът на непогасената главница към 17.12.2021 г. е 383 988.97 лв., като след извършване на цесията няма данни за платени суми към ищеца. Размерът на непогасената възнаградителна лихва е 46 483.86 лв., като няма данни за плащането й, включително към ищцовото дружество. Вещото лице е изчислило и размера на погасената по давност главница за периода 10.01.2016 г. – 10.12.2016 г., при съобразяване на петгодишната давност, а именно – 15 134.42 лв. В същото време и доколкото е налице своевременно възражение в отговора на исковата молба за изтекла погасителна давност за вземанията, съдът намира същото за частично основателно. В тази насока следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД срокът на погасителната давност е петгодишен за вземанията, сред които попада и вземането на главница по договора за заем. Затова и като съобрази заключението на вещото лице по ССЕ размера на погасената по давност главница за периода 10.01.2016 г. – 10.12.2016 г., при съобразяване на петгодишната давност, а именно – 15 134.42 лв., съдът намира, че в тази част искът се явява неоснователен.

На следващо място съдът намира, че възражението за изтекла погасителна давност за вземането за договорни лихви се явява неоснователно.

Това е така, защото вземането касае период 10.02.2019 г. до 15.11.2021 г ., а заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 17.12.2021 г., т.е. тригодишния давностен срок по чл. 111, б.в. от ЗЗД не е изтекъл.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 765.57 лева за държавна такса, експертиза, както и адвокатско възнаграждение, с включени разноски по ч.гр.д. № 72259/2021 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд. На предоставилата безплатна правна помощ на ответника адв. Л. Р. С. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА се дължи възнаграждение в размер на 1 762.10 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

5

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ж.к. М. д., ул. „**“ № *, против Д. И. Б. с ЕГН: **********, със съд. адрес гр. С., ул. А. К. № *, офис *, чрез адв. Л. Р. С., че Д. И. Б. дължи на от „***“ ЕООД, сумата 4 865.58 лв.

/четири хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и петдесет и осем ст./, представляваща част от главница в пълен размер от 383 988,97 лв., дължима по сключения между "****" АД и длъжника договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №HL 57594 от 31.07.2012 г. , вземанията по който са прехвърлени последователно с договор за прехвърляне на вземания от 27.02.2020г. и договор за цесия от 11.12.2020г. в полза на "***" АД и заявителя "***" ЕООД, ведно със законната лихва за период от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 20 000 лв., дължи сумата 5 000,00 лева (пет хиляди лева), представляваща част от договорна лихва в пълен размер на 46483,86 лв. за период от 10.02.2019 г. до 15.11.2021 г ., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3352 от 31.01.2022 г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 72259/2021 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд

ОСЪЖДА Д. И. Б. с ЕГН: **********, със съд. адрес гр. С., ул. А. К. № *, офис *, чрез адв. Л. Р. С., да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ж.к. М. д., ул. „***“ №*, разноски в размер на 765.57 лева, с включени разноски по ч.гр.д. 72259/2021 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд.