Решение № 260372 от 23.12.2020, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 3048/2019
- Вид
- Решение № 260372
- Подписан
- 23.12.2020
- В сила
- 22.01.2021
- Състав
- СТАНИМИР ТОДОРОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 39, ал. 1, т. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 43, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 88 · Закон за енергетиката
- чл. 91 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 22 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 346, б."а" · Закон за енергетиката
- § 1, т. 49 · Закон за енергетиката
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.
Добрич, 23.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Диана Йорданова
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 3048/2019 г., по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Т.И.Г., чрез упълномощения главен юрисконсулт П.П., с която срещу „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***”, представлявано от П.С.С., Я.М.-Д. и Г.К., е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 19 315,94 лв. /деветнадесет хиляди триста и петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща разлика между начислената сума по дебитно известие № ***/13.08.2019 г. към фактура № ***/12.07.2019 г. между доставчик последна инстанция и цени на свободния пазар. Претендират се и сторените по делото съдебни разноски.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, до края на м. ноември 2018 г. обекти на ищцовото дружество били снабдявани с електрическа енергия на основание сключен договор за доставка на електрическа енергия с „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, в качеството му на кредитор на балансиращата група.
Впоследствие, поради отказ на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, доставянето на електрическа енергия на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД след ноември месец се е осъществявало от „Енерго - Про Продажби” АД. Сочи се, че между страните за извършената доставка на електрическа енергия не е сключен писмен договор.
Ищецът твърди, че е депозирал заявление за смяна измерването на консумираната ел. енергия, като ответникът неоснователно отказал, с което по същество не е изпълнил разпоредбите на чл. 97, раздел VI от ЗЕ, съгласно, които сделките за доставка на електрическа енергия между крайните снабдители и битови и небитови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, се сключват по регулирани от КЕВР цени, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
Според ищеца без да има основание за това, тъй като трафопостовете са собственост на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ответното дружество неправомерно е начислявал ел. енергия „средно напрежение“, при условие, че в действителност е доставял до трафопостовете ел. енергия „ниско напрежение“.
С нарочно заявление от 30.11.2018 г. ищецът поискал промяна на меренето на ел. енергия, и преминаването им на ниво „ниско напрежение“. Сочи се, че обектите на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, присъединени на ниво „ниско напрежение“, за които няма подадено искане за доставка от друг доставчик на ел. енергия по свободно договорени цени, то обектите на ищеца следва да бъдат снабдявани по регулирани от КЕВР цени на „Краен снабдител“. Според ищеца спорен между страните е въпросът относно дали потребеното количество ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, поради което начислената сума по процесната фактура не отчита реалната стойност на доставената ел. енергия.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, е представил отговор на исковата молба, според който предявеният иск е недопустим, тъй като е предявен срещу ненадлежен ответник. Същият настоява, съобразно изложените от ищеца факти и обстоятелства, че пасивно легитимиран по делото е „Електроразпределение Север” АД, тъй като това дружество е електроразпределително предприятие с предмет на дейност: експлоатация и и управление на електроразпределителната мрежа, чрез която се осъществява пренос и разпределение на електрическата енергия на обособена територия, при наличието на валидна лицензия, издадена от КЕВР. Ответникът от своя страна не е разпределително предприятие и не извършва мрежови услуги, а е краен снабдител с електрическа енергия. Именно „Електроразпределение Север” АД, в качеството му на електроразпределително предприятие, е собственик на средствата за търговско измерване и осъществява техническото присъединяване на обект на краен клиент към мрежата, като определя мястото на монтиране на СТИ.
На следващо място пълномощникът на „Енерго -
Про Продажби” АД заявява, че ответното дружество не е издавало посочената от ищеца фактура № ***/12.07.2019 г., както и че не е предоставяло услуги по достъп и пренос до разпределителната мрежа.
Ответникът сочи също така, че ищецът е пропуснал да инициира процедура в законоустановените срокове за промяна на принадлежността си към друга балансираща група за периода след 01.12.2018 г. Ищецът е следвало да изпрати искане за промяна на принадлежността към балансираща група според мрежата, към която е присъединен съответният обект, до независимия преносен оператор, съответно оператора на електроразпределителната мрежа. След като срокът на договора за участие в балансираща група между търговски участник и търговец/координатор е изтекъл и не е подновен, съответно не е стартирана в срок процедура за промяна на принадлежността към балансираща група от търговски участник, последният остава в балансиращата група на същия координатор.
Сочи се, че Електроразпределение Север” АД е получило писмено уведомление от „Чез Трейд България“ ЕАД с приложен списък с обектите на ищеца, които следва да бъдат прехвърлени в балансиращата група на доставчика от последна инстанция. След като договорът за балансираща група е изтекъл, същият не е подновен и няма данни за стартирана процедура в срока съгласно инструкцията по чл. 102, ал. 2 от ПТЕЕ. В този смисъл е неоснователно искането на ищеца ответникът да изпълни разпоредбата на чл. 97, раздел IV от Закона за енергетиката, регламентиращ доставката на ел. енергия по регулирани цени от КЕВР между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти – за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
Съобразно изложеното ответникът приема, че ищецът е бил в балансираща група, т.е. на свободния пазар на ел. енергия, и след като не е предприело необходимите действия по смяна на доставчик в предвидените срокове, служебно е прехвърлено в балансиращата група на доставчика от последна инстанция, считано от първо число на месеца, следващ уведомлението. Ето защо ответникът приема, че няма основание искането за промяна на меренето от 30.11.2018 г. и същото е без правна стойност по отношение цената, по която се остойностява потребената от ищеца ел. енергия.
Също така липсват доказателства по делото ищецът да е заявил принадлежност към друга балансираща група с друг координатор.
С уточняващата си молба от
06.01.2020 г. ищецът е посочил, че претенцията му е формирана като разлика в цената, начислена за обекти по цена за доставчик последна инстанция вместо в балансиращата група за следните обекти:
·
ПС Б.I
ПС Г.Според ищеца начислената цена за доставчик последна инстанция за посочените два обекта е 39 658,33 лв., а цената в балансиращата група би била 20 342,39 лв., като разликата между двете стойности са процесните 19 315,94 лв.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза в.л., по която дава заключение, неоспорено от страните; като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда, че изразходваното от ищеца количество ел. енергия е фактурирано по цени за Доставчик последна инстанция. Според в.л. Е.Й. разликата между цената на изразходваното количество ел. енергия за доставчик последна инстанция и по регулирани цени за обектите по процесната фактура е в размер на общо 9 651,35 лв. с включен ДДС.
Експертът докладва, че в случай на корекция, ако се приложат цени на краен снабдител, стойността по дебитно известие № ***/13.08.2019 г. към фактура № ***/12.07.2019 г., при отчитане на фактурирано междинно плащане, би била в размер на 30 006,97 лв.
Установено е от в.л., че в счетоводството на ищеца е осчетоводено процесното дебитно известие, като е ползван данъчен кредит в пълен размер по същата фактура.
По искане на ищеца по делото е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, по която същото в.л. дава заключение, неоспорено от страните и възприето от съда, че разликата в цената на изразходваното количество ел. енергия по процесната фактура и дебитно известие за доставчик последна инстанция и по свободно договорени цени, съгласно сключения Договор по Обществена поръчка, е в размер на 19 315,94 лв., с включен ДДС.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК и има за предмет установяване недължимостта на сумата от сумата от 19 315,94 лв. /деветнадесет хиляди триста и петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща разлика между начислената сума по дебитно известие № **/13.08.2019 г. към фактура № ***/12.07.2019 г. между доставчик от последна инстанция и цени на свободния пазар.
Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В процесния казус допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сума се обуславя, доколкото за ищеца съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника сочената сума.
Нуждата на ищеца от защита, чрез предявения иск, се поражда от това, че към настоящия момент същият не разполага с друга правна възможност за правна защита, за да реши със сила на присъдено нещо възникналия с ответника гражданския спор относно дължимостта на процесното вземане, като обуславя неговия правен интерес от предявяването именно на отрицателния установителен иск. В този смисъл ищецът е легитимиран да претендира и установи недължимостта на посочената сума.
Правният интерес от предявените искове се определя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими.
С оглед характера на иска в тежест на ответника е да докаже пораждащите спорното право факти, а в тежест на ищеца – да докаже твърдяните от него правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти. В тежест на ответника е да докаже основанието за възникване на задължението и размера на вземането си.
Отношенията между доставчика и потребителя на енергия, като търговска сделка, са уредени в чл. 91 и сл. от ЗЕ. Според чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, а според чл. 98б от същия закон потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично известни общи условия.
На основание чл. 83, ал. 2 от Закона за енергетиката (след измененията от 17.07.2012 г.) законодателят е делегирал правото на ДКЕВР да създаде правила за уреждане на отношенията с абонатите в случаите на констатирани грешки и неточности при измерването на консумираната ел. енергия. Такива правила са приети по предложение на електроразпределителните дружества /ЕРД/ и се публикуват на интернет страницата на ЕРД и на ДКЕВР.
„Електроразпределителната мрежа” е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия, според § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ. Разпределението, съгласно § 1, т. 49 от ДР на ЗЕ, представлява транспортирането на електрическата енергия през разпределителните мрежи. По силата на чл. 88 от ЗЕ, разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществяват от разпределителни предприятия-собственици на разпределителните мрежи на обособена територия. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗЕ за една обособена територията се издава само една лицензия за разпределение на електрическа енергия или на природен газ.
Разпечатката съдържа 44 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f69e65b-8da4-4501-8c60-5a79f38060eb