Решение № 166 от 22.07.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. гр.Н., 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20222150200241 по описа за 2022 година Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Д. Л.Й., с ЛНЧ **********, с адрес в гр. Н., кв. „П.” № **, ет. *, ап. **, срещу наказателно постановление № 22-0304-000166/11.03.2022 г. на началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Н., с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че имената на нарушителя, посочени в АУАН и НП се различават, предвид което се достигнало до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. От друга страна, посоченото в НП обстоятелство, че жалбоподателят към 20.02.2022 г. бил лишен от СУМПС не кореспондирало с истината. Сочи се нарушение на процесуалните правила на чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като се твърди, че нарушението не е безпротиворечиво формулирано от наказващия орган и така за жалбоподателя било невъзможно да разбере, какво нарушение се твърди, че е извършил. Твърди се, че описаното в обстоятелствената част на НП нарушение осъществява едновременно и двете хипотези на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и не ставало ясно по кой текст е наложена санкция. Навеждат се доводи за нарушение на чл. 21, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, като се заявява, че правото на защита на жалбоподателя е нарушено с връчване на АУАН без участие на назначен от наказващия орган заклет преводач. Заявява се приложимост към случая на чл. 28 от ЗАНН по изложени подробни доводи.

Насрещната страна по жалба – ОД МВР – Бургас изразява становище по оплакванията на жалбоподателя, като счита същите за неоснователни. Развива подробни съображения за законосъобразност и правилност на обжалвания акт и прави 1 евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли съдът да отмени изцяло обжалваното постановление. Заявява, че при направен опит да се регистрира процесното електрическо индивидуално превозно средство е получен неформален отказ, тъй като мощността на двигателя и масата на средството не отговаряли на критериите за регистрация. Не ангажира писмени и гласни доказателства.

Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 20.02.2022 г., около 23,40 часа, в к.к. Слънчев бряг, общ. Н., на улица без име – локална алея до х-л „Х.“, с посока на движение – към гр. Н., жалбоподателят управлявал четириколесно МПС без установени марка и модел. По същото време и на същото място св. М. изпълнявал служебните си задължения като мл. автоконтрольор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Н.. Жалбоподателят бил спрян, със звуков и светлинен сигнал, за проверка, при която била установена и самоличността му и бил тестван за употреба на алкохол, като дрегерът отчел положителен резултат. При проверката се установило, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред и е без регистрационни номера, като водачът не представил никакви документи за същото.

При тези констатации, св. М. съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 005579 от 21.02.2022 г., въз основа на който било издадено и процесното НП, което се обжалва пред настоящата инстанция.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. № 005579 от 21.02.2022 г., заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ, както и от показанията на свидетеля М.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Самият жалбоподател не оспорва констатациите на административнонаказващия орган, а излага аргументи, касателно правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

2

По наведените оплаквания за отсъствие на ясна формулировка на нарушението и нарушаване правото на защита на жалбоподателя в този смисъл, съдът намира същите за неоснователни. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са ясно посочени всички обстоятелства по чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които имат отношение към констатиране на нарушението по безпротиворечив начин, а именно – дата и място на нарушението, пълна самоличност на нарушителя, видими характеристики на управляваното от него МПС, които обуславят и соченото нарушение. Не може да се сподели оплакването с жалбата, че въведената в НП констатация, че жалбоподателят е бил лишен от СУМПС към процесната дата влияе законосъобразността на акта. Посочената констатация се числи към данните, съставляващи самоличността на контролирания от КАТ водач, а в случая се явява и несъставомерна за нарушението, като изрично е изведена отделно, под индивидуализиращите данни по НП и преди графа „Обстоятелства“, т.е. не се включва в описанието на санкционираното нарушение. Още повече, във връзка с това обстоятелство, не са посочени доказателства от страните, именно поради неотносимостта му.

Що се касае до формулировката на нарушението, не може да се сподели оплакването за неяснота. Видно от обстоятелствената част, както на АУАН, така и на НП, е посочено, че нарушението се състои в управление в локална пътна артерия на четириколесно МПС с неустановени марка и модел, без надлежна регистрация и поставена регистрационна табела. Посоченото несъмнено покрива нарушение на правилото на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. Санкцията на така констатираното нарушение се съдържа в изведената от административния орган норма на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която гласи, че водача на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Неоснователно е оплакването, че формулировката на нарушението не дава яснота за приложимостта на санкцията, а именно – дали е подведимо под цитираното предложение първо или под предложение второ, съгласно което същата санкция се предвижда за водач, който управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Очевидно се касае до определяне от законодателя на една и съща санкция, приложима спрямо две отделни нарушения, от които първото поглъща второто, доколкото правната и житейска логика аргументират общоизвестния извод, че МПС без регистрация няма как да разполага с регистрационен номер.

За пълнота, следва да се отбележи, че несъстоятелни се явяват и изложените в съдебно заседание доводи на жалбоподателя за отсъствие на регистрационен режим за процесното електрическо МПС, предвид мощността на двигателя му и неговата маса.

В подкрепа на довода, в срока за решаване на делото, е постъпила молба от жалбоподателя с представяне на писмен документ, който не е приет като доказателство по делото, видно от който ОД „Земеделие“ – Бургас е посочила, че процесното МПС не попада в обхвата на регистрационния режим по Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и Наредба № 2/03.02.2016 г. за условията и реда за това. В този смисъл, съдът намира за нужно да посочи, че относимия към случая регистрационен режим се съдържа в чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, който предвижда, че моторните превозни средства подлежат на регистрация при ОДМВР. Според пар. 6, т. 11 от ДР на ЗДвП 3

„Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. По делото безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, снабдено с двигател, независимо дали с вътрешно горене или електромотор. Този факт е констатиран от актосъставителя и не се оспорва от самия жалбоподател, предвид което, съдът намира, че се касае до нарушение, което правилно е подведено под нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Не може да се приеме, че е налице основание за отмяна на обжалвания акт и поради разминаване изписването имената на нарушителя в АУАН и НП. Видно от двата документа, имената и индивидуализиращите данни на нарушителя присъстват в пълнота и при идентичност, като единствено при изписване на имената, в НП, сричката „ДЕ“ е поставена след „ЗАЕГЕР Л.Й.“, а не преди това. Независимо от посоченото, самоличността на нарушителя е безспорно установима и не се пораждат никакви съмнения с оглед техническото изписване на името му. Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят е чужд гражданин, като имената му принадлежат към чужда именна система, при което фамилията „Д.“ се изписва преди личните имена „Л.Й.“, обратно на правилата на изписване, съгласно българската именна система. При това положение, допуснатата грешка /разместване/ не може да се приеме за съществена и ограничаваща правата на нарушителя в производството.

Във връзка с наведеното оплакване за нарушение на чл. 21, ал. 1 от НПК вр. чл.

84 от ЗАНН, следва да се посочи, че в ЗАНН липсва правна уредба за процесуалните действия, предприемани в хода на административнонаказателното производство спрямо лица - чужденци. Препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН касае единствено производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления.

Същевременно, с разпоредбите на чл. 395а и сл. от НПК е транспонирана Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 20.10.2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Текстовете на самата директива /пар. 16 от Преамбюла/ предвиждат, че в някои държави-членки, орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения, какъвто е случаят - например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, директивата следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Следователно, транспонирането на директивата с приемането на Глава Тридесета "а" от НПК и приложението на тази глава в съдебното производство по ЗАНН е изцяло в унисон с цитираната норма. Горното налага извода, по аргумент от протичното, че когато производството не е пред съд, а се развива пред съответните контролни органи, компетентни да извършат пътнотранспортна проверка, правилата на директивата и на цитираната глава от НПК не следва да се съблюдават стриктно. Това не означава, че в административнонаказателното производство не следва да се съблюдават правата на лицата, които не владеят български език, но дори и част от правилата на чл. 395а - чл.